Култура

Невероятната история на Вельо Горанов

Известният актьор, който си отиде на 74, събира хартия като клошар, въпреки че изкарва милиони

Известният актьор Вельо Горанов, който почина на 74 навръх Коледа, в продължение на два месеца е бил в болница. От  театър „Сълза и смях“ обаче не съобщават причината за смъртта му. Той от създателите на студио „Пантомима“ и на театър „Движение“, който ръководи до закриването му през 1994-та.  Сред пантомимните му спектакли са „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“.

Роден е на 22 януари през 1946 година в Стара Загора, завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971-ва  в класа на Боян Дановски. Играе в Плевен, в театър „София“ и „Сълза и смях“, където до последно е заместник директор.

Има роли в над 40 филма – „И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в сериала „Фильо и Макензен“ (1979).

„Пантомимата идва от древността и винаги ще живее. Мнозина от моите студенти във ВИТИЗ разнасят това изкуство в Германия, Австрия, Испания, Франция, Холандия… Реших, че трябва и аз да започна отново да играя в собствената си страна. Трябва да направим нещо срещу това систематично оглупяване на българина, което сякаш става по определен план. В небитието е Шекспир, хранят хората с клюки, със скандали, а безсрамното ровене в чуждия живот се представя като изкуство“, казва Вельо Горанов пред вестника на сънародниците ни в Чикаго „България сега“.  

Историята на българския Марсел Марсо звучи невероятно. През мътните години на сивата икономика купува машини за производство на касети – печели луди пари, но не забогатява. Вельо е разказвал, че е един от първите видео пирати – купува ги в странство по време на турне, а ги внася у нас, като ги крие в прожекторите. Дава ги за превод и ги пуска в обръщение. Но заради интриги със съдружниците си, изведнъж се превръща в следствен. Взимат му международния паспорт и не може да работи из Европа, където изкарва добри пари с всяко представление. След ужаса  „Индиго“, при който в навечерието на Коледа загиват деца, той дори няма право да прибере шапитото си на театър „Движение“ от стадион „Юнак“ заради делото, което се води. Толкова силно преживява и човешката трагедия, и собствения си провал, че се пропива. Като клошар събира желязо и хартия, за да изкарам някой лев, който веднага отива за ракия.  Когато се взима в ръце и изкупува обратно театър „Движение“, се оказва, че срещу кредит от 2 милиона, трябва да върне 16 заради лихвите.

Вельо Горанов е човекът, който спасява Наум Шопов от безработица. Той назначава великия актьор в театър „Движение“, след като Васил Стефанов го уволнява от Народния. Тогава се ражда и култовата постановка „Крал Лир“. А професор Юлиан Вучков пък спасява Вельо, когато му готвят комплот на Художествен съвет и искат да го свалят от сцената – и като актьор, и като режисьор, и като продуцент.  Междувременно Горанов боледува от вирусен хепатит В, щитовидната му жлеза спира да работи, страда от диабет и високо кръвно. 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай