Маргарита Доровска - културолог, куратор, директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово от юни на 2016-а, дирижира емблематичната изложба „Кристо и Жан-Клод. Проекти“, експозицията с карикатури на американския президент Доналд Тръмп, „Светът според Тодор Цонев“, Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс в карикатури, „невъзпитани“ и модерни български автори, млади таланти от Габрово и региона и много други. Тя завършва "Куриране на съвременно изкуство" в Кралския колеж в Лондон, културология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а преди това – математическата гимназия в Плевен. Като студентка работи за арт организация, чиято дейност се базира на хай технологиите и новите медии и партньори в цял свят.
- Госпожо Доровска, можехте да направите международна кариера - защо се завърнахте в България и защо избрахте Габрово?
- Ще ми се да вярвам, че човек може да направи международна кариера и в България. Тук обаче изкуството страда от това, че авторите остават откъснати от по-широкия свят. Самото то сякаш не е много значимо за местната публика - и така се оказва в своеобразен вакуум. На кого говори? Нито е особено конвертируемо по ред причини /не ги обвързвам с качеството му: просто арт системата тук е доста изкривена и затворена и не дава увереност на авторите - икономическа, социална, културна), нито у нас има някой, който особено да се застъпи за него. Сцената ни трябва да бъде много по-жива, да се показва изкуство от цял свят. Вярвам, че това ще я направи по-адекватна и ще намали комплексите ни. А се върнах, защото в България е къде по-лесно да отгледаш дете и да работиш това, което искаш - както се казва, у дома и стените помагат. От друга страна съм убедена, че това, което знам и мога, и в което вярвам, ще остави по-смислена следа тук. Големите центрове за изкуство създават динамика и чудесна среда за развитие, но хората нявсякъде имат потребност от изкуство - така че, ако знаеш какво искаш, не е нужно непременно да си в Ню Йорк.
Минусът е, че оттук е безкрайно по-трудно да следиш развитието на съвременното изкуство и да си в диалог с него.
- Каква е връзката между математиката и изкуството?
- В комбинацията между истината и красотата. Разликата е, че изкуството ти дава много по-голяма свобода и връзка с реалния живот.
- Какво тук и сега, според вас, означава сатира?
- Сатирата е присмех и изобличение, което трябва да постави на място, да засрами. Проблемът е, че онези, към които е насочена, напоследък са с толкова дебела кожа – и тук, и по света - че задачата й става доста трудна. Но все пак сатирата остава по-силна от обектите си - може да не сваля с един куршум, но разколебава системата, която ги поддържа. Неслучайно тоталитарните режими я забраняват, но защо ли политическата карикатура понесе толкова удари в демократични държави в последните месеци?!
- На какво се смее българинът?
- На себе си, на човешката глупост и хитрост, на политиката. Плаша се обаче като виждам все по-често хора, които са изгубили всякакво чувство за хумор и оставили някакви колоси на глинени крака да внушат как с едно или друго шега не бива.
- Каква е вашата версия за черния британски хумор?
- Британският хумор има традиция - от Чосър, през Шекспир, по-късно - Джонатан Суифт до блестящата комедийна и карикатурна сцена в момента.
Когато няма табута, перото се изостря. А от друга друга страна създава публика с отношение към хумора. Черният британски хумор е просто добре култувиран хумор, обособен от културните специфики на Острова.
- Как разкодирате "Златен Езоп"?
- „Златният Езоп“ е голямата награда на Габровското биенале на хумора и сатирата. То стартира в далечната 1973 година като много мащабна международна изложба. В онова време езоповият език е бил норма в хумора в България – иносказанието, кодираната сатира, която не може да е остра, безпардонна, а трябва да е леко прикрита. 24-тото биенале (не пропускайте да го посетите, продължава до 30 септември) няма нужда от езопов език и се надявам, че името на голямата награда и този нейн смисъл на „закодирано поучение” ще остане само като памет към миналото. Пристрастна съм, разбира се, но ми се струва, че Габровското биенале е едно от най-важните културни събития у нас във времето на Желязната завеса, събиращо автори от цял свят в една иначе доста изолирана държава.
- Дали, според вас, Габрово би могло да посрещне Христо Явашев?
- Макар да е роден и израснал тук до 15-годишната си възраст, Христо и Габрово се бяха отдалечили. Както Христо и цялата ни държава – в резултат на лоша, дори злонамерена журналистика. Изкуството му обаче - след доста филми, изложби и особено след „Плаващите кейове“ в Изео в Италия, които бяха видени от толкова българи - много бързо разколеба клеймата, утвърждавани с години. Христо Явашев не е поп звезда, не е идол, не е месия. Разбира се, че бих се радвала да дойде в Габрово, но далеч по-важно е Габрово да може
да посрещне изкуството му. Или дори да се превърне в място, където другите се срещат с изкуството му. Направихме една изложба за проектите на Кристо и Жан-Клод през годините и за историята на Явашеви в Габрово и тя беше доста популярна. Това беше важно „посрещане” на Христо в Габрово и добро начало.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
