Людмила Филипова напусна риалитито на bTV "Африка: звездите сигурно са полудели", но приказката за нея не е свършила - дамата ще се върне при първия удобен случай, защото любовта към Черния континент е до живот.
"Отидох в Африка, защото това е мечтата ми от детството. Но както става в живота, две или повече от нещата, за които бленуваш, ти се сбъдват едновременно. И трябва да избираш. Като тест. Поканиха ме в приключението, но в същото време имах още един грандиозен шанс: да издадат книгата ми "Мастиленият лабиринт" на английски и да имам премиера в Лондон.
Отказах на продуцентите
от шоуто, но не можех да спя дни наред. Кога пак ще ми се случи да отида в Африка?! Мислих-мислих и оставих на съдбата да реши. Премиерата беше в средата на септември. Реших, че ако изляза по-рано, ще ида в Лондон, ако не, ще продължа в надпреварата", разказва Людмила. Вечер край лагерните огньове всеки споделял тревогите и желанията си и решила да разкрие своята дилема. Повикала Жоро Тошев и се посъветвала първо с него. Той й казал, че премиерата е важна за нея и ще я предложи на вторите елиминации. Призовал и други участници да сторят същото. Така малко преждевременно състезанието за Людмила приключи. В нея хем има усещане за нещо недоизживяно, хем е щастлива заради воаяжа до Лондон, защото книгата пожънала голям успех и там. "Бях много щастлива, когато видях всички тези читатели в българския културен институт, които познават книгите ми. Имаше и много англоговорещи хора, които тепърва ще се запознаят с творчеството ми и ще добият представа за българската литература. Това се случи на 12 септември. Младите читатели ме помолиха да повторим премиерата за българските студенти в Лондон", добавя Филипова с нескрита радост.
Още я гложди обаче, че е изпуснала други вълнуващи случки из Африка. Людмила е противник на зоологическите градини и защитава тезата, че представителите на фауната трябва да живеят свободно. Затова в Африка всичко й се струвало перфектно - жирафи, маймуни, слонове, хипопотами, зебри, крокодили се разхождат щастливи на ръка разстояние. Веднъж искала да си направи гимнастика, но нямали право да излизат на повече от няколко метра отвъд палатките. Тя обаче се скрила встрани, в някакви храсти, да прави упражнения.
"По едно време гледам, един орел се снишава, кръжи над мен и явно мисли, че се гърча в агония", казва тя, смеейки се. "Тича един местен човек и нещо ми говори, но не го разбирам. Върна се с друг, англоговорещ мъж, който ми обясни ужасен:
Лежите върху гнездо на крокодили
Тук има заровени яйца". Така че е можело някой родител крокодил да ме хапне, но за щастие се дръпнах навреме", разказва истории зад кадър тя. Приключенията в Африка й се сторили по-скоро вълнуващи и полезни. "Естествено животът е по-сложен и от най-трудната Африка. Това, което хората могат да ти причинят, не би го сторило никое животно, никоя пропаст не е така страшна като човешката злоба, алчност и завист", категорична е Людмила. Никога няма да забрави скока в ледените води на водопада Виктория и спускането в 100-метровата бездна. "Нямах конкретен страх. Имаше хора, които се страхуваха от вода, от високо, от буболечки, от спане под небето. Авантюристична натура съм и това, което видяха зрителите, съм аз - много по-трудно могат да ме засекат на модно ревю или във фризьорски салон. Имаше много опасни моменти в Африка - например, когато ми спря въздухът от студената вода във водовъртежа, на ръба на водопада. Нямах никакви обезопасителни колани. В такива ситуации човек осъзнава, че животът му зависи единствено от това да запази самообладание. Да преодолея паниката - това за мен бе най-голямото предизвикателство, да преодолея мига на уплаха, че нещата стават наистина сериозни. Иначе от животни и пропасти не се плаша, може би само от неоправдани човешки интриги. Болно ми е, когато видя нуждата у някои хора да тръгнат срещу някой, вместо да го подкрепят", додава още тя. Внучката на Гриша Филипов често е отнасяла обиди за потеклото си. "Хората си мислят, че децата на хора от бившата номенклатура се разхождат с куфарчета с милиони. Но истината е, че тези деца не са по-различни от останалите. Учила съм в кварталното училище. Когато се случи т.нар. тиха революция през 1989-а, моето семейство се оказа буквално на дъното. Родителите ми бяха изхвърлени от работата като мразени от народа. Тогава разбрах какво е да живееш без ток, отопление, храна, да ходиш с един и същи обувки години. Да ти се подиграват дори учителите в присъствието на съучениците за нещо, с което нямаш нищо общо. Но както казвам: дай Боже, всекиму трудни моменти, защото, ако нещо ме е изградило като личност, са били именно те. Всичко извоювах сама и то при по-тежки условия", признава писателката. Като най-ярка случка от детството с дядо й си спомня разходка до Витоша. Било ранна пролет, близо до Черни връх, когато изведнъж се разбушувала снежна виелица. "С нас имаше човек от Държавна сигурност и когато видях ужаса и в неговите очи, тогава се уплаших и аз! Разбрах, че работата е сериозна. Всичко беше в преспи, пътищата изчезнаха. Уплашиха се за мен, бях малко дете, сложиха ми плик на главата, да ме топли, с цепка отпред, за да виждам. Вървях зад гърба на дядо ми и гледах как стъпва уверено. Това вдъхна кураж и на мен. Така, вървейки по колчетата, които указваха пътя, стигнахме до Златните мостове", спомня си още тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
