Церемонията, която постави триумфалната удивителна на деветия фестивал за ново европейско кино „Златната липа“, събра в Операта на Стара Загора рекорден брой поклонници на киното.
Актьорът Калоян Минев, който водеше откриването и закриването на елитния форум, представи млади таланти от Националното училище по музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“. След тях сцената и публиката омагьосаха момичетата от група за фолклорно многогласно пеене към читалище „Родина“.
Председателят на международното жури - професор Анри Кулев, поздрави Магдалена Ралчева, създател и директор на „Златната липа“, за изключителната организация и първокласните филми в конкурсната програма.
Отличието на СБФД отиде при големия Йосиф Сърчаджиев за ролите му в двата български филма в състезанието - „Януари“ и „Жените наистина плачат“. Кинокритикът и главен редактор на списание „Кино“ Людмила Дякова връчи отличието на актрисата Биляна Казакова от „Жените наистина плачат“.
„Златна липа“ за най-добра женска роля беше поднесена от сръбския режисьор Стеван Филипович – член на журито, на Ралица Стоянова за образа й в драмата на Мина Милева и Весела Казакова „Жените наистина плачат“. „Впечатлена съм от фестивала - с толкова много зрители и през петте дни“, коментира Ралица Стоянова, която е пред камерите с майка си Катерина Казакова, лелите си, близначките Биляна и Весела Казакови, и с близката си приятелка Мария Бакалова.
„Златна липа“ за най-добра мъжка роля е за унгареца Арон Молнар за изпълнението му в „Токсикома“ на Габор Херенди. Статуетката символично беше приета от Христофор Недков.
Призът за режисура международното жури единодушно присъди на Андрей Паунов за модерната киноверсия на култовата пиеса на Йордан Радичков „Януари“. „Силна интегрална визия с безкомпромисен стил“, мотивира категоричния избор Фиона Хау, член на журито. Латвийският режисьор Матис Кажа символично връчи „Липата“ на Мария Пенчева от театъра в Стара Загора, наречен на Гео Милев.
„Златна липа“ за най-добър филм получи „Три етажа“ на Нани Морети – заради деликатното изследване на най-доброто и на най-лошото, което е вътре в нас, обясни сръбският режисьор Стеван Филипович. Магдалена Ралчева се ангажира да я предаде на победителите. „За втора поредна година „Липата“ ще замине за Италия – ярко доказателство за силата на италианската кинематография днес“, коментира тя и благодари още веднъж на общинана за безрезервната подкрепа за фестивала и на невероятната публика в Стара Загора, без която този фестивал не би имал смисъл.
В съпътстващата програма беше и премиерата на книгата „Актьорски откровения“ на Людмила Дякова в лапидариума на Историческия музей. Сборникът съдържа 18 интервюта със знакови актьори от новото време, между които и Йоана Буковска-Давидова, която дойде в Стара Загора за представянето. „Онова, което е затаено някъде в тъканта на филма, най-добре може да бъде осветено чрез думите и лицата на актьорите, които дават частица от себе си във всяка роля. Тъкмо ярките екранни образи оставят най-силна памет за филмовия релеф, за филмовата панорама, която всяка година добавя нови и нови заглавия“, каза професор Божидар Манов. В книгата читателите ще открият уникални разговори с Мартина Вачкова, Деян Донков, Асен Блатечки, Валери Йорданов, Владо Пенев, Стефан Денолюбов, Снежина Петрова...
Магдалена Ралчева: Хепиендът се завърна в киното
- Госпожо Ралчева, на къде, според вас, тръгва българското и международното кино след двегодишния принудителен антракт?
- След всички рестрикции през този период, след паниката и страха от неизвестността, пред които човечеството беше изправено, желанието на кинематографистите да покажат ленти, утвърждаващи живота, е по-силно от всякога. И сякаш съвсем съзнателно поставят фокуса си върху значимостта на живота, на радостта от него, на съпричастността и хуманността. И колкото и да са сложни и драматични темите и историите във филмите, те имат жизнеутвърждаващи послания и хепиенд - нещо непривично досега за европейското кино.
Харесвам много българските филми, създадени през последните две години. Те са напълно съизмерими с всички хубави и стойностни европейски ленти. Миналата година открихме фестивала с „Рая на Данте“ на режисьора Димитър Радев - и публиката беше много впечатлена. Това си пролича още повече на пресконференцията с неговите създатели, която организирахме на следващия ден. Българското кино има отделна програма във фестивала и се радва на огромен успех. Затова тази година добавихме и трета зала за прожекция, за да могат българските филми да се гледат повече от един път.
- Какво подсказват новите филми на Европа, които са в конкурса на "Златната липа" - какви са тенденциите в стила, в режисурата, във визията?
- Намирам, че лентите, които селектирахме тази година, са много силни, въздействащи и интересни. Както винаги, повечето от тях бяха показани за пръв път и единствено в рамките на фестивала „Златната липа“. Многообразието и богатството на европейското кино се крие в уникалността на всяка страна, в която е сътворено – в историческите и културни различия, които неизменно прозират в лентите въпреки глобализацията. Цялостната концепция, стилът и визията на всеки филм зависят от тях. Няма как една и съща история, разказана от датчанин, италианец и естонец да въздейства еднакво. Тази година - вероятно заради изпитанията, през които преминахме, повечето от режисьорите са потърсили вдъхновение за своите герои в силата и важността на семейството. В конкурсната програма, а и извън нея, то играе решаваща роля. Дали ще мотивира към успех, дали ще предпазва или отблъсква, семейството е сърцето на европейското кино.
- Кои филми ви впечатлиха най-силно?
- В селекцията имаше филми със световно признание и един от тях е „Паралелни майки“ на Педро Алмодовар - майсторски разказана история, впечатляваща игра на Пенелопе Крус и съвсем младата непрофесионална актриса Милена Смит. „Събитието“ на Одри Диван, носител на „Златен лъв“, и „Три етажа“ на Нани Морети, са другите филми, които също много харесвам.
- Защо избрахте "Януари" и "Жените наистина плачат" да се състезават за голямата награда?
- За пръв път в конкурсната програма селектирахме два български филма. Те са коренно различни, но показват нова енергия в нашето кино, която аз оценявам и бих искала чрез фестивала да бъдат популяризирани още повече усилията, таланта и смелостта на тези режисьори. „Януари“ на Андрей Паунов е арт хаус - любопитна и дръзка интерпретация на едноименната пиеса на Йордан Радичков с визуално и естетическо въздействие. „Жените наистина плачат “на Мина Милева и Весела Казакова е емоционално въздействащ филм и се фокусира върху наболели и важни за обществото теми, които предпочитаме да игнорираме или да си затворим очите за тях.
- Георги Мамалев получи почетната статуетка на фестивала и посади дръвче в алеята на славата - коя е любимата ви роля на големия актьор?
- Три са: принц Алфонсо в „13-тата годеница на принца “, Керкелезов в “Господин за един ден“, и, разбира се, Гошето от „Оркестър без име“. Георги Мамалев е много обичан актьор, който винаги ни е носил радост и ни е карал да се усмихваме.
- Фестивалът вече има солидна история - разкажете за незабравим епизод с някоя от големите звезди на България, чиито фиданки са в Алеята на славата пред Операта в Стара Загора.
- Голямата Татяна Лолова, светла ѝ памет, остана очарована от филма, който беше монтиран за нея преди връчването на наградата ѝ за цялостен принос в киното. След като го изгледа, излезе на сцената и изнесе 15 минутен импровизиран спектакъл. Препълнената зала в операта стоеше на крака и я аплодираше, докато тя обясняваше с неподражаемото си чувство за хумор как гледайки кадрите със себе си, осъзнала, че е най-големият секссимвол на България. Освен невероятно талантлива и харизматична, Татяна беше и изключително интелигентна жена и много добър човек.
- Какъв ще бъде следващият ви режисьорски проект?
- През октомври започвам в Родопите снимките на нов игрален филм. Сценарият е вдъхновен от „Диви разкази“ на Николай Хайтов. Проектът е финансиран от НФЦ след конкурс преди три години, но заради пандемията нещата се проточиха и от няколко месеца паралелно с подготовката на фестивала работя и по него. Сценарист е Юрий Дачев, а зад камерата ще застане Емил Христов. Филмът е много труден и сложен постановъчно, така че през следващите месеци с екипа ми ще се посветим изцяло на него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
