Понеделник,

Фан­таз­ни­те пъ­те­шес­твия на Ан­дрей Да­ни­ел

От: Иван Гра­нит­ски -
Фан­таз­ни­те пъ­те­шес­твия на Ан­дрей Да­ни­ел
A
A
A
  • Освен драматургията значима роля в картините на твореца играеше и музиката
  • Ху­дож­ни­кът на кон­трас­ти­те от­пъ­ту­ва за стра­на­та на от­въд­ни­те съ­ни­ща

Мал­ци­на са съв­ре­мен­ни­те ху­дож­ни­ци, ко­и­то та­ка влас­тно и маг­не­тич­но са прив­ли­ча­ни от пъ­те­шес­тви­я­та на ду­ха. Ан­дрей Да­ни­ел цял жи­вот бе из­ку­ша­ван от пре­диз­ви­ка­тел­ства­та на въ­об­ра­жа­е­ми­те ски­тал­чес­тва, рис­ко­ва­ни­те втур­ва­ния из не­о­боз­ри­ми­те пре­де­ли на ис­то­ри­чес­ки­те, кул­тур­ни­те и ес­те­ти­чес­ки­те плас­то­ве на вре­ме­на, епо­хи и све­то­ве. Вза­им­но­то пре­ли­ва­не, ог­леж­да­не, прив­ли­ча­не и от­тлас­ква­не меж­ду ре­ал­но­то и фан­таз­но­то мо­ти­ви­ра­ха вдъх­но­ве­ни­е­то на то­зи ху­дож­ник. Още от не­го­ви­те пър­ви са­мос­то­я­тел­ни из­лож­би усе­тих­ме, че той въз­при­е­ма жи­во­пис­та ка­то се­ри­оз­на иг­ра, в ко­я­то пул­си­рат  фо­йер­вер­ки­те на за­бав­ля­ва­що­то се въ­об­ра­же­ние, ин­те­лек­ту­ал­ни­те па­ра­бо­ли и вне­зап­ни­те мо­ду­ла­ции, тър­се­ни­те па­ра­док­си. Впе­чат­ля­ващ е ди­а­па­зо­нът на нас­тро­е­ни­я­та и об­раз­ни­те им пре­въп­лъ­ще­ния - от уж ре­а­лис­тич­ния ри­су­нък до ку­бис­тич­но­то раз­граж­да­не или по-ско­ро при­чуд­ли­во­то пре­съз­да­ва­не на На­ту­ра­та.

Ан­дрей Да­ни­ел се ин­те­ре­су­ва­ше от фи­ло­соф­ски­те из­ме­ре­ния на сблъ­съ­ка меж­ду Доб­ро и Зло. Яр­ка ил­юс­тра­ция в то­ва от­но­ше­ние е

по­ра­зи­тел­на­та твор­ба "Ви­дях го!"

в ко­я­то съ­зи­ра­ме ан­гел, изоб­ра­зен с чер­ни кри­ле и но­зе от свет­ли­на. От ди­а­лек­ти­чес­ко­то про­ти­во­пос­та­вя­не меж­ду при­каз­но­то, ба­ла­дич­но­то, сан­ти­мен­тал­на­та ви­зия и гро­тес­кно­то, ди­а­бо­лич­но­то, на­то­ва­ре­но­то с тре­во­жещ под­тек­ст пос­ла­ние се раж­да­ха въ­об­ра­жа­е­ми­те и ре­а­лис­тич­ни­те све­то­ве на ху­дож­ни­ка. В тях по уди­ви­те­лен на­чин се преп­ли­та­ха стра­хо­ве­те и на­деж­ди­те, бля­но­ве­те и ек­зо­тич­ни­те пред­ста­ви, ар­хе­тип­ни­те мо­ти­ви и мно­гоп­лас­то­ви­те ми­то­ло­ги­чес­ки ал­ю­зии и ре­ми­нис­цен­ции.

То­зи ху­дож­ник има­ше спо­соб­нос­тта да раз­миш­ля­ва вър­ху дъл­ги се­рии цик­лич­но свър­за­ни твор­би. Не­ка тук при­пом­ним "Сян­ка­та на фа­ра­о­на", "Ек­спо­нат 1 - 4", "Че­ти­ри­те най-ве­ли­ки", "Пе­сен за три­те се­зо­на", "Пе­сен за дру­гия бряг", "Пи­ра­ми­да­та на Хеф­рен", "Мно­го ве­ро­я­тен пей­заж". Нес­лу­ча­ен бе ин­те­ре­сът на Да­ни­ел към дре­вен Еги­пет - пи­ра­ми­ди­те, не­ве­ро­ят­на­та дъл­бо­чи­на и за­га­дъч­ност на еги­пет­ска­та ми­то­ло­гия, фа­ра­о­ни­те, жре­ци­те, не­ви­ди­мо­то, от­въд­но­то, мис­те­ри­и­те око­ло пог­ре­бал­ни­те про­це­сии и ри­ту­а­ли - всич­ко то­ва му да­ва­ше въз­мож­ност да

раз­миш­ля­ва за пре­ход­но­то и веч­но­то

за фун­да­мен­тал­ни­те фи­ло­соф­ски въп­ро­си и за свръх­пред­наз­на­че­ни­е­то на чо­ве­ка.

Ан­дрей Да­ни­ел бе ху­дож­ник на кон­трас­ти­те. Усе­ща­не­то за не­о­бят­ни­те въз­мож­нос­ти на кон­трас­тно­то мис­ле­не (и ка­то наг­ла­са на ума, и ка­то ко­ло­рит) бе ка­то че ли вто­ра при­ро­да на то­зи тво­рец. Но ве­ли­ко­ле­пи­е­то, до­ри раз­то­чи­тел­ство­то на ко­ло­ри­та (не­ка тук по­со­чим "Къ­ща­та на Ваг­нер в Лю­церн", "Бар­бе­кю", "Бой в Мад­рид", "Плад­не в Ин­дия") ви­на­ги са под­чи­не­ни на строй­на и съ­дър­жа­тел­на кон­цеп­ция. Ху­дож­ни­кът чув­ства­ше, раз­би­ра­ше, съ­зер­ца­ва­ше пан­те­ис­тич­на­та хар­мо­ния и по­ли­фо­ния и зна­е­ше, че фин­на­та ду­хов­на ма­те­рия жи­вее са­мо в из­кус­тво­то. В съ­що­то вре­ме оба­че с не по-мал­ка си­ла до­ла­вя­ше из­бу­я­ва­не­то на тъм­ни­те ата­виз­ми в ду­ша­та на мо­дер­ния чо­век, къ­де­то се преп­ли­та ли­рич­но­то с тра­ги­ко­мич­но­то, гро­тес­кно­то и ин­фер­нал­но­то.

В твор­би­те на Ан­дрей Да­ни­ел има­ше яс­но из­ра­зе­на дра­ма­тур­гия - и в от­дел­ни­те ра­бо­ти, и в се­ри­и­те и цик­ли­те. Дра­ма­тур­гич­ни­ят под­ход му по­ма­га­ше да ос­мис­ли вре­ме­то и прос­тран­ство­то в кар­ти­на­та, за­сил­ва­ше ди­на­ми­ка­та, раж­да­ше не­по­до­зи­ра­ни сю­жет­ни ли­нии, па­у­зи, рез­ки об­ра­ти, ос­во­бож­да­ва­ше го от вся­как­ви пред­раз­съ­дъ­ци и ро­бу­ва­не на тра­ди­ци­я­та. За то­зи ху­дож­ник ек­спе­ри­мен­тът при­до­би­ва­ше нов про­дук­ти­вен сми­съл са­мо ако во­ди до из­на­чал­но­то усе­ща­не за ма­ги­я­та на жи­во­та. Са­мо то­га­ва се пос­ти­га от­во­ю­ва­не­то на но­ви ес­те­ти­чес­ки прос­тран­ства в из­кус­тво­то. И най-си­гур­ни­ят път тук бе

бяг­ство­то от сте­рил­ния стил, от ка­но­на

от ут­вър­де­ни­те шаб­ло­ни. Тво­ре­цът бе осъз­нал, че сю­жет­нос­тта в жи­во­пис­та по­ня­ко­га има спа­си­тел­на ми­сия, но в съ­що­то вре­ме слож­ни­те и мно­гоп­лас­то­ви ком­по­зи­ции, ко­и­то впе­чат­ля­ва­ха с ко­ло­рит­ни­те си от­кри­тия, с пъл­нок­ръ­ви­е­то и ви­тал­нос­тта на об­ра­зи­те, не ви­на­ги и не за­дъл­жи­тел­но по­чи­ва­ха вър­ху раз­гръ­ща­не­то на ня­ка­къв сю­жет. По-важ­но е в слу­чая да се след­ва вът­реш­на­та ло­ги­ка на пър­во­на­чал­на­та идея, ко­я­то поз­во­ля­ва­ше на ху­дож­ни­ка да из­гра­ди свят, дос­та­тъ­чен за се­бе си, как­то е нап­ри­мер в "Па­риж­ки мос­то­ве", "Юдейс­ка­та пус­ти­ня", "Алея в Лу­га­но", "Дъж­до­вен Лон­дон", "Ня­кои пус­тин­ни фе­но­ме­ни"" "Швей­цар­ска иди­лия", "Към вър­ха", "Пог­ре­бе­ние в се­ло Гин­ци", "Греш­ка­та на Све­ти Ге­ор­ги", "Раз­ход­ка­та на фо­вис­ти­те".

Но как­во зна­чи дос­та­тъ­чен за се­бе си? То­ва е све­тът на дру­га­та ре­ал­ност, съз­да­ва­на от мо­ра­лис­тич­но­то въ­об­ра­же­ние на ху­дож­ни­ка, све­тът на бла­го­род­но­то, кра­си­во­то, въз­ви­ше­но­то. Уто­пи­чен свят, но тък­мо за­то­ва и тъй ма­гич­но прив­ле­ка­те­лен. Мъ­чи­тел­на­та сла­дос­тност на то­зи въ­об­ра­жа­ем свят, не­го­ва­та пос­ти­жи­мост са­мо в кар­ти­на­та, ли­те­ра­тур­на­та или му­зи­кал­на­та твор­ба, за­реж­дат ис­тин­ския тво­рец с не­из­чер­па­е­ма енер­гия и бо­жес­тве­но вдъх­но­ве­ние.

В та­къв ас­пект мо­жем да си об­яс­ним

ал­хи­мич­ни­те по­ня­ко­га ме­то­ди

на ху­дож­ни­ка и пос­то­ян­ни­те му опи­ти да ма­те­ри­а­ли­зи­ра стран­но­то, при­чуд­ли­во­то, аб­сур­дно­то, за­що­то в не­го той съ­зи­ра­ше ос­нов­ни чер­ти на мо­дер­но­то вре­ме. Ето за­що в сво­и­те сти­ло­во плас­ти­чес­ки им­про­ви­за­ции и тър­се­ния той тол­ко­ва чес­то при­бяг­ва­ше до гро­тес­ка­та - в нея виж­да­ше един от вис­ши­те ме­то­ди за син­тез на по­зи­ции, въз­гле­ди, идеи. Тя му по­ма­га­ше да фо­ку­си­ра зре­ни­е­то си вър­ху не­ви­ди­ми де­тай­ли, ню­ан­си, асо­ци­а­ции, да фраг­мен­та­ри­зи­ра ця­ло­то, тър­сей­ки из­на­чал­ни­те ос­но­ва­ния на не­го­ва­та струк­ту­ра и да от­кри­ва фи­ло­со­фи­я­та на ця­ло­то във фраг­мен­та.

Ос­вен дра­ма­тур­ги­я­та, зна­чи­ма ро­ля в кар­ти­ни­те на Ан­дрей Да­ни­ел иг­ра­е­ше и му­зи­ка­та. Тя оп­ре­де­ля­ше как­то ком­по­зи­ци­я­та, из­раз­ни­те сред­ства, то­нал­нос­тта, та­ка и осо­бе­на­та вът­реш­на рит­ми­ка на вну­ше­ни­я­та и плас­ти­чес­ки­те ме­та­фо­ри. Обик­но­ве­но те са мно­го­ва­лен­тни, из­гра­де­ни на прин­ци­па на по­ли­фо­ни­я­та и мно­гог­ла­со­вия ка­нон, на­си­те­ни с але­го­рии и инос­ка­за­те­лен под­тек­ст.

Ху­дож­ни­кът оби­ча­ше да съп­ро­вож­да сво­и­те из­лож­би със зна­ко­ви але­го­рич­ни тек­сто­ве. В един от те­зи съп­ро­вож­да­щи прог­рам­ни тек­сто­ве той из­пол­зва из­ра­за "свръх­вглеж­да­не в пред­ме­та". То­ва

сво­е­об­раз­но вът­реш­но зре­ние

на ху­дож­ни­ка - свръх­вглеж­да­не­то в пред­ме­та - об­яс­ня­ва смис­ло­ви­те ме­та­мор­фо­зи в не­мал­ко не­го­ви твор­би. И ние раз­би­рах­ме не­из­то­щи­ми­те му уси­лия да пре­съз­да­де кон­крет­нос­тта на аб­страк­тно­то и аб­страк­тнос­тта на кон­крет­но­то, не­за­ви­си­мо да­ли ни под­на­ся­ше фи­гу­рал­на ком­по­зи­ция, на­тюр­морт, пей­заж или пор­трет.

Ан­дрей Да­ни­ел има­ше ори­ги­нал­на ху­до­жес­тве­но-фи­ло­соф­ска кон­цеп­ция как­то за тен­ден­ци­и­те в мо­дер­но­то из­кус­тво, та­ка и за сво­и­те соб­стве­ни твор­чес­ки тър­се­ния, ко­и­то раз­гръ­ща­ше ме­то­дич­но и пос­ле­до­ва­тел­но. Нес­лу­чай­но той бе един от мал­ци­на­та дъл­бо­ки, ори­ги­нал­ни и про­ник­но­ве­ни ин­тер­пре­та­то­ри на съз­да­де­но­то от кла­си­чес­ки и съв­ре­мен­ни не­му ху­дож­ни­ци. И с плас­ти­чес­ко­то си твор­чес­тво, и с ве­ли­ко­леп­ни­те си пъ­те­пи­си, пор­тре­ти, есе­та и тек­сто­ве към из­лож­би, той ис­ка­ше да раз­га­дае але­го­ри­и­те на вре­ме­то, "в ко­е­то всич­ки стой­нос­ти се под­ме­нят и ця­ла­та мо­рал­но-етич­на тъ­кан на об­щес­тво­то е стиг­на­ла до своя аб­сурд".

Раз­би­ра се, Ан­дрей Да­ни­ел зна­е­ше, че поч­ти ви­на­ги в доб­ра­та кар­ти­на са за­ло­же­ни не­раз­ре­ши­ми про­ти­во­ре­чия. Но тък­мо те, ко­и­то се из­плъз­ват и са не­под­влас­тни на ра­ци­о­нал­ния ана­лиз, са бе­лег за ис­тин­ски стой­нос­тно­то и неп­ре­ход­но­то в из­кус­тво­то. Са­ми­ят Ан­дрей Да­ни­ел ни под­на­ся­ше през го­ди­ни­те та­ки­ва блес­тя­щи при­ме­ри. Към из­бро­е­ни­те ве­че твор­би не­ка тук до­ба­вим и "Нос­тал­гия по ця­ло­то", "Аб­со­лют­на­та кар­ти­на", "Ло­зе­то на ри­ца­ря", "Къ­ща­та на па­ла­ча", "Щрай­хът в дейс­твие", "За­мъ­кът на во­да­та", "Пе­сен за есет­ра­та", "През зат­во­ре­ни кле­па­чи - пра­шин­ка".

Ан­дрей Да­ни­ел съ­зер­ца­ва­ше ис­то­ри­я­та през очи­те на не­на­сит­ния за прик­лю­че­ния и фан­таз­ни пъ­те­шес­твия иг­ра­ещ чо­век. В иг­ра­та той се на­дя­ва­ше да от­крие от­го­во­ри­те на най-важ­ни­те въп­ро­си, ко­и­то въл­ну­ват твор­ци­те през хи­ля­до­ле­ти­я­та.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички