Двойник на Де Ниро и адаш на Иван Костов разказва Библията върху дърво
Според асовете на българската миниатюрна резба Иван Костов е бог. Заради приликата с Исус бабите се кръстят пред снимката му. И пред дървени иконки, подредени около нея. Внуците му, втренчени в телевизора, открили шокиращ факт: Дядо, ти си двойник на Робърт де Ниро!
Иван Костов гледа далеч по-спокойно на себе си. Знае, че не е нито Господ, нито Де Ниро, но това не му пречи да се определя като най-добрия сред резбарите миниатюристи. Твърди, че е човек на изкуството. Има и доказателства: като войник е писал любовни стихове, не е трезвеник и твори красота. Работил в жепето. Харесвал съименника си премиер, но точно при неговото управление го уволнили. Оттогава го мрази политически и лично.
Иван Костов получава 120 лева, дял от пенсията на покойната си съпруга. Живее в сливенското село Желю войвода. В него той се е родил, построил къща, издялал мраморна плоча на хайдутина, отгледал децата си, радва се на внуците и се чувства най-много като камък на мястото си. Селото пък го има за една от своите забележителности.
Някога в манастирите кръстили миниатюрната резба "монашеско ръкоделие". В историята е останал подвигът на рилския духовник Рафаил. Той дванадесет години дялкал едно разпятие, докато накрая ослепял. У нас посветените, които си вадят очите над микроскопичните дървени картинки, се броят на пръстите на двете ръце. Иван Костов е пионерът. Проправял е пътя на останалите, правил дарения и благотворителни жестове. Сигурно затова
колегите му го наричат Дон Кихот
на жанра.
"Рисувам от дете. Учителят ме хвалеше, но за художествена гимназия не съм си помислял. Ще стоиш на село, каза баща ми. Завърших електротехникума в Сливен. Започнах работа в жепето. Поддръжка. Заминем в някоя гара, ремонтираме това-онова и докато чакаме влака за обратно, играем карти. Биех наред. Скука. Веднъж ми попадна дъска от щайга. Извадих ножче и я подхванах от единия край. В началото бяха кукерските маски. Иконите и библейските сцени дойдоха по-късно. Те са висшият пилотаж в изкуството ни", разказва творецът.
Години наред Иван Костов дялка своите шедьоври тихо и скромно. Далеч от журналисти, писания, прожектори и камери. Истина е, че редовно го канят тук и там на изложения, но той заради паническата си алергия към шумотевицата и суетата отказва. Една жена обаче се оказва особено упорита В стремежа си да го изкара на светло. Веселина Савова идва на крака в Желю войвода. Тя е организатор на панаира на занаятите във Варна. Мечтата й е да види Костов и шедьоврите му там. Иван категорично отказва. После обещава с половин уста, но поставя условие: Ще дойде, ако изпиеш мастиката, която съм ти налял! 150 грама са смъртоносна доза за дамата, но изкуството е преди всичко жертва. Успява с цената на тежко главоболие на следващия ден.
Иван Костов пристига във Варна, подрежда малките си икони, картини, пластики и около него веднага се струпва тълпа, която възторжено цъка с език. Един от мъжете е особено впечатлен. За минута не се отделя от дървениите на жепееца.
- Откъде си?
- От сливенско село - Желю войвода.
- Ами той Иван Костов е от там.
- Кой, премиерът ли?
- Не, бе. Най-добрият резбар в България.
Така за миг понякога се завързват приятелствата.
Иван Костов е единственият наш майстор занаятчия, печелил първи награди в конкурсите и за уникати, и за сувенири. Дори си спомня и сумите: 200 и 100 евро. Вече толкова години ден не минава, без да хване длетото. То всъщност повече прилича на игла. Навремето не му трябваха очила. Сега слага два чифта.
Понякога вижда бъдещата картина на сън
Скача и я започва. Ако аптеките разчитат на него, за да продадат илачите си за нерви, ще фалират. Той лекува яда, напрежението и стреса си с дървото. Пипне ли го, мигом се успокоява.
Скъпият материал трябва да отиде при добър майстор, твърдят хората от занаята. Любимото дърво на резбаря е чемшир. За да стане годно за дялане обаче, то трябва да съхне толкова години, на колкото е. Добър е и бъзът. Иван обича естествения тъмен цвят на крушата. От чужбина му носят маслина. Едно трупче му стига за година.
Веднъж го задължили да покаже работите пред няколко по-първи хора в Сливен. Партийни лидери, идеолози на социалистическия реализъм, кръжочници. Наредил той резбите и застанал отстрани. Като на изпит. Втренчили се те в тях, гледат и дума не казват. Накрая един, може би най-големият шеф, отсякъл: Добре, ама много мирише на църква. А ти Исус Христос на петолъчка ли искаш да го разпъна, отвърнал Иван. И така отрязал пътя си към задругата на занаятите. Същият този другар обаче, като паднал от власт, вдигнал очи към бога и станал най-редовният му клиент. Демократичните ветрове отвели партийната му идеология. Една жена държала кръстче от желювойводския майстор, докато раждала. И всичко минало успешно.
Днес Иван без преувеличение казва, че
миниатюрите му са пръснати по целия свят
Няма още само на Антарктида. Но и там ще прати.
Много са известните личности, които се дивят на уникатите на Иван. Стоичков има кръстче. Бойко Борисов идвал в Желю войвода още докато бил кмет на София. "Жена ме помоли да й вземе автограф. Приближих се и му подарих Исус на трон", спомня си майсторът. "Ще го сложа в колата", отговори ми Борисов и тръгна да се подписва. "Как се казваш", запита ме той, а аз отвърнах: Иван Костов. Всичко се разсмяха. Като стана премиер, му пратих "Посрещането в Йерусалим". Според историята Исус влиза в неделя, а до четвъртък го предават. Намек, че и него това го чака. Лили Иванова, Йорданка Христова, дори Сергей Станишев са получавали икони от Иван.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
