Плавах и спях, вятърът изтръгваше греблото от ръцете ми, разказва Петър Делчев
Един български писател направи опит да остави "следи по водата" - и почти успя. Петър Делчев, автор на "Трънски разкази", "Балканска сюита" и "Кастинг за месия", стигна до ръба на екстремното и успя да надникне отвъд него. Целта му бе да прекоси със самоделен каяк Черно море от Балчик до Кобулети в Грузия, като след това опише опита си в книгата "Следи по водата". Пътуването не протече според плановете - след няколко дни Петър се принудил да се качи на яхтата, съпътстваща каяка му, и да не предизвиква боговете на стихията в опити да се пребори с морето. Въпреки това не се е отказал.
Една от причините експедицията "С каяк през Черно море" да не мине по план е в това, че тя закъсня повече от месец, разказва Делчев пред "Стандарт". Подготовката за водната авантюра била проведена за период, в който денят е с продължителност 16 ч заедно с "морския мрак".
Вместо това на Делчев му се наложило да гребе в дни, с 2 часа по-къси. "Морски мрак" е, докато се различава хоризонтът. След това небето и водата се сливат. Естествено, когато има луна, ясно се вижда на големи разстояния, но пак е много трудно да се гребе в морето", разказва пътешественикът.
"Друг проблем, който възникна от закъснението, беше, че навлязохме в дните след Преображение, когато морето става нестабилно", спомня си той. В такъв период няма вече дори и само 3 последователни спокойни дни, без вятър и вълна. А ако за една яхта вятър от 20 възела е чудесен двигател, то за един каяк е на границата на възможното. "Просто вятърът започва да "взима" греблото от ръцете. Същото е и с вълните - 2 или 3 бала вълна за яхта е просто вълнение, но за каяк след 3 бала става невъзможно да се напредва. Не, че ще се обърне или ще се счупи или потъне, но всички усилия на гребеца отиват напразно", разказва Делчев. В такава ситуация лодката не "гълта" мили с изключение на попътните вълни.
"Такива обаче в моя случай просто нямаше. Така се случи и през последния ден - оказах се в ситуация, при която трябваше да се прехвърля на спасителния плот, на който нощувах. Ако не бях прекратил експедицията, трябваше да стоя на плота повече от 48 часа, а от бурята щях да съм изтикан твърде на юг, към турския бряг. От там изход няма, защото насрещните течения са в посока от България към Грузия", разказва мореплавателят. За да продължи, трябвало яхтата да го скачи на буксир, за да остане достатъчно на север.
"Това не е начинът, по който искам да пресека морето. Моята цел винаги е била "чисто" пресичане, без чужда помощ", категоричен е Делчев. От експедицията обаче имало полза - тя се оказала нещо като разузнавателна мисия. "Видях, каквото трябваше да видя, изпробвах, каквото трябваше да изпробвам, бях си направил изводите. Да се разпадам на подскачащ плот в 4 бала вълна 48 часа, без ясна перспектива след това да довърша експедицията, ми се видя глупаво и ненужно", спомня си той вземането на трудното решение. Затова се качил на яхтата и се прибрал с нея до България. Разминало се обаче без инциденти, тоест без такива ситуации, в които животът му да зависи от случайността. "Нищо необичайно или свръхестествено не се случи. Да, още на отиване към Батуми видяхме тройно торнадо, но това си е просто красив природен феномен с ясен произход. Делфините са приятни "инциденти" с весел характер, като в един момент наблюдавах стотици на едно място", спомня си Петър.
Слава богу, лодката, която си правил сам, издържала на натоварването. "Понесе килограмите вода и храна, подскачаше по вълните и нито за момент не й дойде наум да се предава". Оказало се обаче, че "перото" на руля е твърде малко за по-големите вълни и не работи. По време на тренировките гребял 500 км във всякакви условия, но нямал възможност да навлиза в открито море. Затова и вълните от 3 бала се превърнали в изпитание - трябвало да употребява цялата си сила, за да успее да следва определен курс. "Това ме изтощи доста повече, отколкото гребането 65 км за 12 часа".
Петър смята, че икономиите, които си е наложил при подготовката, буквално са провалили експедицията му.
В един момент се уловил, че гребе и спи - това станало след втората нощ, когато не се наспал заради друсането на спасителния плот, на който се излягал нощем. "Денят беше хубав, морето по-спокойно, затова съм се унесъл и задрямал, но ръцете ми не са спрели и си напредвах. Въведох го като практика. Придремвам за по няколко минути в движение. По първоначален план това трябваше да се случва за по 15 минути на всеки 3,5 часа, а на практика го правех по всяко време, когато имах възможност", разказва писателят. А на въпрос би ли повторил експедицията е категоричен "Няма да я повторя, а ще я довърша. Когато съм готов. Без компромиси с екипировката и подготовката".
Любопитното е, че екипът на популярната игра "Империя онлайн" дал едно рамо на напълно реалното му пътешествие, като изкупил предварително обявения тираж от издателите "Сиела". Петър разчиташе на предварителната продажба на книгата за финансирането на експедицията, но тя не тръгнала според очакванията му. "Ако разчитах само на нея, още щях да си дялкам гребло от някоя кофражна дъска. Мои приятели се ентусиазираха и удариха по едно рамо, но ако не беше целият екип на "Империя онлайн" още щях да тренирам в Панчарево и да си мечтая за експедиция", спомня си той.
"Сега ми предстои да опиша приключенията, които съпътстват организирането на подобна експедиция. В подобна екстремна обстановка в главата на един писател има експлозия от емоции и дори проникновения. Уникалното усещане ту за пълна подкрепа, ту за тотално отхвърляне дават много на характера", казва той. Относно книгата предстоят разговори с издателство "Сиела" и уточнения, но вероятно в началото на декември ще я има. "Ще е абсолютно различна от всичко, което съм писал досега. Както винаги", признава Делчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
