В края на април 1925 г. в Париж се открива Международната изложба на модерните декоративни и индустриални изкуства. Това е знаково събитие и предизвиква голям интерес както заради изложените произведения, така и заради тяхното въздействие.
В междувоенна Европа това е най-широко отразеното събитие в архитектурните издания, което съвпада с изместването на фокуса на написаното към интериорния дизайн и мебелите, пише The Conversation.
Изложбата е източник на интерес и вдъхновение още от Втората световна война насам, а изобилието от публикувани произведения в нея е свидетелство за продължаващото й значение. Тя бележи повратна точка в естетическата концепция на периода, която съзнателно се стреми да се дистанцира от историцизма и да подчертае оригиналността и новостта както в художествените, така и в индустриалните творения.
Раждането на „модерното“
Дългият процес на подготовка на Парижкото изложение поражда големи очаквания. През 1911 г. Рене Гийер, президент на Société des Artistes Décorateurs (Обществото на артистите декоратори), предлага провеждането на международно събитие, което да потвърди френското превъзходство в дизайна, особено в условията на прословутата германска конкуренция.
Получила одобрение още през 1912 г., провеждането на изложбата първоначално е било насрочено за 1915 година. То обаче е отложено заради Първата световна война и всъщност се провежда едва през 1925 година. През целия този период изложбата е широко рекламирана в пресата и специализираните списания.
Идеята за иновация е отразена в насоките на изложбата, които изискват произведенията да не са публикувани преди това и изключват всяко възпроизвеждане на наложили се през историята стилове. Едно от правилата изрично постановява, че ще бъдат приемани само произведения с „ново вдъхновение и истинска оригиналност“.
Въпреки че целта й е да насърчи нов естетически език, съобразен със социалните и технологичните промени, тази насока предизвика дебат относно тълкуването на „модерно“. Липсата на ясни критерии води и до произволни решения.
Следователно изложбата се превръща в сцена на напрежение между дизайнерите, които прегръщат радикалния авангард, и тези, които, без да се отказват от модерността, поддържат определени връзки с традиционните стилове.
Двете визии
За по-консервативните архитекти и дизайнери, изложението представлява кулминацията на стил, който се е зараждал от началото на ХХ век. Той изигра ключова роля за международното разпространение на „Стил 1925“, както е бил известен тогава. Едва през 1966 г., на ретроспективната изложба „Les Années 25“ (25-те години), проведена в Музея на декоративните изкуства в Париж, този стил става известен като арт деко.
Повечето френски и други европейски павилиони интерпретират модерността като израз на стила на времето, често смесен с местни елементи. Испанският павилион е отличен пример - проектиран от Паскал Браво, той черпи ясно вдъхновение от традиционните стилове на Андалусия.
Въпреки че изложбата изключва исторически стилове, народното изкуство - наред с редица други препратки като екзотика, кубизъм, френски неокласицизъм и машини - е включено в много от проектите. Това демонстрира разнообразието от подходи в рамките на арт деко, където преобладават нискорелефната декорация и геометричните мотиви.
Авангардистите обаче смятали, че изложбата засилва декоративен подход, далеч отдалечен от истинската модерност. Белгийският архитект Огюст Пере например твърдял, че истинското изкуство не изисква декорация. От своя страна, книгата на легендарния швейцарски архитект Льо Корбюзие „L'Art décoratif d'aujourd'hui“ („Декоративното изкуство на днешния ден“) критикувала понятието за „модерно декоративно изкуство“ и заявявала, че истинската модерност не трябва да включва орнаментация – идея, която австриецът Адолф Лоос вече бил изложил години по-рано.
Всъщност проектираният от Льо Корбюзие павилион „L'Esprit Nouveau“ (Новият дух) се сблъсква с преобладаващия стил арт деко на изложбата, както и съветският павилион на Константин Мелников и работническата столова на Александър Родченко. Тези произведения шокират публиката и критиците, като представят радикално различна визия за модерността.
Един век красота
Един век след откриването си Парижкото изложение остава важен етап в историята на дизайна. Неговото въздействие надхвърля чисто естетическото и утвърждава арт деко като един от най-големите декоративни стилове на века. То служи и като сцена за появата на Модерното движение, чиито рационалистични идеи ще трансформират дизайна на бъдещето.
По-късни примери за влияние на арт деко включват небостъргачите „Крайслер билдинг“ и „Емпайър стейт билдинг“ в Ню Йорк, и столовете, проектирани от Жак Емил Рулман, докато модерният дизайн ни дава изчистените линии на Вила Савой край Париж, сградата на „Баухаус“ в германския Десау и мебелите на Льо Корбюзие, Пиер Жанере и Шарлот Периан.
Съвместното съществуване на тези две визии в изложбата от 1925 г. подчертава ключов дебат, който все още резонира и днес в средите на архитекти и дизайнери - балансът между традицията и иновациите. Освен ролята си в определянето на стиловете, изложбата повдигна фундаментални въпроси за връзката между изкуството и индустрията, функцията на орнамента и необходимостта от свързване на дизайна със социалните изисквания. Тези напрежения са актуални и днес, когато предизвикателствата пред съчетаването на творчеството и индустриалното производство продължават.
Следователно Международната изложба на модерните декоративни и индустриални изкуства от 1925 г. е не само витрина на естетическата промяна на своето време, но и ключов момент, който продължава да вдъхновява съвременния дизайн. Нейното наследство ни кани да размишляваме върху природата на модерността и как тя се развива с течение на времето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
