- Такъв лековат арест на лидер на опозицията не се бе случвал от памтивека, ще има консолидация за партията
- Възможно е временно обединение по конкретна програма
- По-висока активност вдига бариерата в абсолютни гласове, но едва ли ще изхвърли партиите, които гравитират малко над нея
- Хората отдавна не чакат нищо от политиците, мнозинството дава вота си с отвращение
- Оценката за управлението на кабинета "Кирил Петков" е негативна, казва социологът Кънчо Стойчев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Стойчев, последното проучване на електоралните нагласи от „Галъп” показва увеличаваща се разлика между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" /ПП/. На какво се дължи това - на предизборните кампании или на други причини? И ще продължи ли тази ножица да се отваря докато дойде време за вота?
- Основната причина е в оценката на мнозинството избиратели за управлението на ПП - тя е негативна. А тази съвсем млада формация породи огромни очаквания. И сега амплитудата на разочарованието е значима. Не ГЕРБ расте кой знае колко - ПП пада и може да колабира на 2 октомври. Те имат 500-600 хиляди симпатизанти, но твърдото ядро е наполовина. Все още засега, разбира се.
- Дебатът за ареста на Бойко Борисов в Европарламента как ще повлияе на нагласите на гласоподавателите ?
- Този арест не е грешка, той е безобразие - лековат арест на лидер на опозицията не се бе случвало от памтивека в ЕС. Така че ще има консолидация за ГЕРБ и обратното за ПП - друг ефект ми е трудно да видя.
- Прави впечатление, че останалите партии някакси се движат по двойки. ДПС и „Възраждане” са с почти равен брой гласове. От какво зависи коя партия ще надделее?
- Единствено и само от гласоподавателите. И двете партии са мобилизирани и имат значими твърди ядра.
- "Демократична България" /ДБ/ се приближава към БСП. Възможно ли е преливане на гласове от едната партия към другата, след като двете формации бяха заедно в управлението и дават заявка за евентуална коалиция след вота?
- Напълно невъзможно е.
- Според социологическото проучване, очаква се в изборите да участват 49% от имащите право на глас, което е доста по-висока избирателна активност в сравнение с прогнозите за едва 38% гласуващи. В същото време прави впечатление, че цели 8 партии се очаква да минат бариерата. Ако е по-висока избирателната активност, няма ли това да намали броя на партиите, които ще влязат в следващия парламент?
- Ние сочим равнище на гласуване спрямо реалния брой на избирателите, а не спрямо списъците. А те са около 5.5 милиона.
По-висока активност вдига бариерата в абсолютни гласове. Но не очаквам да е чак толкова висока през октомври, че да изхвърли партиите, които сега гравитират малко над нея.
- Какво послание от политиците очакват хората, за да излязат да гласуват?
- За съжаление отдавна нищо не очакват, гласуващите гласуват с отвращение - не всички, но мнозинството. Но е важно, много важно да гласуваме независимо от разочарованието.
- Какви са според Вас възможните коалиции след вота и ще успеят ли те да излъчат правителство?
- Животът винаги е по-богат от въображението ни, а и не обичам да гадая. Нека видим резултатите.
- Възможно ли е да ни управлява политически Франкенщайн – коалиция между т.нар. партии на статуквото и новите партии?
- Възможно е, но не и като коалиция в истинското значение на думата. По скоро може да се получи някакво временно обединение по конкретна програма.
- Какво управление би дало стабилност на страната ни и сигурност, че ще излезем от кризата и възможно ли е то?
- Няма условие в момента за стабилно управление, неминуемо ще минем през серия от избори дотогава. Ако все по-отговорно започнем да гласуваме, след още два-три избора може и да излъчим стабилна конфигурация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
