Христо Иванов: Културата е и качество на живот, и национална сигурност

Искаме 1% от БВП да отива за култура

Христо Иванов: Културата е и качество на живот, и национална сигурност | StandartNews.com
  • Ще повишаваме престижа на учителите, заплатите им трябва да са минимум 125% от средната
  • Искаме 1% от БВП да отива за култура
  • В образованието сменяме принципа "парите следват ученика" с принципа "парите следват качеството"
  • Ние можем в рамките на две години да превърнем България от Болния човек на Европа в един от примерите за успех
  • Инвестицията в човешкия капитал е най-важната предпоставка да постигнем целта си България да стане нормална европейска страна, казва съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-н Иванов, в тази кампания извеждате културата като един от основните приоритети на "Продължаваме промяната - Демократична България" и като ваш личен, защо?

- Културата няма да е брошка в нашето управление. Защото, освен всичко друго, има съвсем прагматични аргументи за това да се инвестира в развитието на националната култура. За нас това е част от голямата задача, която сме си поставили - да променим България. Няма как да стане без култура. Защото българската културата може да има истински стратегическа роля. Какъв по-добър инструмент за една страна, която има тежък имиджов проблем - България просто изглежда ужасно зле отвън - какъв по-добър начин осезаемо и ефективно да се излезе от това положение, ако не чрез действия в сектора на културата? Какъв по-добър инструмент за икономическо развитие от културата?

- Повече пари ли ще оправят положението й?

- Не смятам, че културата трябва да бъде разглеждана като бездънна каца, в която трябва да се вливат пари поради някакви абстрактни съображения. Дълбокото ми убеждение е, че секторът на културата в тесен и в широк смисъл, в класически и по-модерен смисъл, има абсолютно непосредствен икономически ефект. Не можем да гледаме на културата просто като на забавление, трябва да гледаме на нея като на абсолютно интегрална, важна част от модела на икономическо развитие на България, от решенията, които да дадем на въпроси като това как да имаме високо качество на живот. Защото, с какво България може да бъде привлекателна за чуждестранни инвеститори? Опираме до въпроса, как да задържаме и да привличаме качествен човешки капитал. А това нещо изисква култура като част от определението за добро качество на живот.

Културата трябва да бъде разглеждана и като част от националната сигурност, в широкия смисъл на думата. Особено в този контекст сега, в който се намираме, и особено за една страна като България. И това не означава, че лица с явни или скрити пагони трябва да се влеят в културния сектор - нищо подобно. Ако България е умна, тя трябва да може през развитието на своите културни сектори, да пречупи външната си политика и стратегическите си отношения със страни, които са ни партньори, а и с не толкова партньори.

- Как ще бъде постигната тази стратегия?

- Не мисля, че трябва да разглеждаме културата като специфична форма на социална политика - да дадем малко повече пари за тия заплати, за ония заплати. В програмата ни за културата има много неща - там са и читалищата, и високата култура, и археологията, и издателите на книги, и достъпа до култура за младите хора, и заявката за 1% от БВП за култура, но цялостна стратегическа визия трябва да изработим заедно с културните гилдии. Затова ние сме записали, че трябва да има стратегия с поне 10-годишен хоризонт. На мен този хоризонт ми е малък, защото знам, че този тип политики изискват много по-дългосрочен, генерационен хоризонт, за да могат да проработят. И знам, че стратегия звучи убийствено неентусиазиращо. Но истината е, че без стратегия няма устойчива политика. А без устойчива политика не може да има резултати.

- Програмата в областта на образованието е изключително обширна. Можете ли да изложите есенцията й в няколко изречения?

- Всички се гордеем, когато поредната група български ученици се завърнат с медали от поредната олимпиада. И всички се срамуваме от данните за функционална неграмотност. Ние пак сме за модернизация и казваме, че ще заложим на модернизацията на българското образование. Защото това е фундаментът на всички останали политики - няма нужда от особено дълбоко замисляне, да прозрем тази истина. И много ясно да осъзнаем, че инвестицията в човешкия капитал е най-важната предпоставка да постигнем целта си България да стане нормална европейска страна.

Залагаме на преминаване от принципа "парите следват ученика" на принципа "парите следват качеството". Защото за нас е важно всяко българско дете, а не само избрани, да получи качествено, безплатно образование на световно ниво. От Видин до Малко Търново и от Сандански до Силистра трябва да имаме равен достъп до качествено образование. И то трябва да стъпва на индивидуален подход, така че специфичните умения и таланти на децата да могат да се развият.

И тук ние няма да спускаме решения отгоре, а както и с гилдиите в сферата на културата ще изработваме политиките съвместно с всички участници в образователния процес. Трябва да осигурим такова взаимодействие между училищата, университетите и бизнеса, че образованието да осигурява компетентности, с които да имаме търсени и можещи кадри на пазара на труда и те да са в основата на икономическия растеж.

Ще инвестираме в престижа на учителите, като продължим да индексираме техните заплати и те да са минимум 125% от средната заплата за страната.

- А как едно управление на ПП-ДБ ще противодейства на инфлацията?

- Много важно е в краткосрочен план да приведем в действие регулаторите, които имат всички компетентности и  инструменти да ограничат определени спекулативни покачвания на цените, които почиват на картелни споразумения и другите форми на изкривяване на конкуренцията.

Комисията за защита на конкуренцията трябва да бъде радикално обновена като състав, и ако е необходимо, да се разширят правомощията и капацитетът й. Това много бързо може да даде резултат.

На второ място, ще подкрепим определени сектори по отношение на определени стоки. Българското производство, като не просто с оглед на решаване на проблема на моментните състояния на цените, а дългосрочно решаване на въпроса с това България да си произвежда сама основните хранителни стоки и да използва своя потенциал в сектора на земеделиетои животновъдството.

Трето, дългосрочно инфлацията се лекува по един начин - с привличане на инвестиции и осигуряване на икономически растеж. За да привличаме инвестиции, ние трябва да решим един от най-тежките си проблеми, очевиден за всички, не само у нас, но и отвън. Когато на чужд инвеститор му хрумне да инвестира у нас, още от проста проверка за България в Google той вижда Магнитски, вижда Гешев, вижда мониторинг, вижда класация за корупцията и си казва: в България има изключително висок политически и икономически риск, за да се инвестира в тази страна. Ние можем в рамките на две години да превърнем България от Болния човек на Европа в един от примерите за успех. Само си спомнете Хърватия - една малка страна, която в кратко време реализира няколко големи национални постижения. Ние сме на кръстопът между още от същото, между отново блокаж и втръснали на всички стари муцуни, или избора да тръгнем с големи крачки напред, които са напълно възможни. Просто трябва да излезем да гласуваме. И ще случи.

- Можете ли да обещаете, че ще върнете българите в България?

- Нямам никакво намерение да връщам никого отникъде и да давам подобни обещания, защото не мисля, че това е необходимо. Аз мога да обещая друго - че ако получим подкрепа, ние ще върнем България при българите. Защото аз обичам да казвам, че България е второто име на надеждата. В крайна сметка крайната гаранция за успеха на всеки българин, за неговото развитие, за неговото най-далечно бъдеще е този проект, в който инвестираш най-далечните си очаквания, мястото, където ще остарееш, където ще растат децата и внуците ти, езикът, на който ще ги учиш. Това е всичко - скок на надеждата. Да седнеш до детето си и да му говориш на български, живеейки в друга страна, означава да се надяваш, че това дете ще има нужда от този език, че има нужда да поддържа тази връзка.

Ние искаме България, с която можем да се гордеем. България, която се развива, България, която показва амбиция и енергия. България, с която всеки един от българите, независимо от това къде живее, ще иска да се свързва, да инвестира надеждата си в нея. Дали ще живее в нея, дали ще се връща в нея, дали ще пътува до нея, дали ще прави бизнес в нея, дали ще учи в нея, дали по някакъв начин ще инвестира бъдещето си - това е детайл. Големият въпрос е всички тези хора да погледнат на България като на реална възможност, от която те имат нужда и от която имат полза. Тогава вече няма да стои въпросът дали хората ще се връщат или ще заминават. България просто ще бъде естествена житейска гравитационна точка за нашите надежди и енергии, и това от само себе си ще се отрази на нашия живот и на това как ще изглежда страната.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай