Вторник,

Еврокомисар Войчеховски: България има потенциал в биоземеделието

От: Стандарт -
Еврокомисар Войчеховски: България има потенциал в биоземеделието
A
A
A

Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски направи специално изявление за България пред учадстниците във форума "Криза и Зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието", част от кампанията "Да! На българската храна"  на "Стандарт". Ето какво каза той:

Дами и господа,

за мен е огромно удоволствие да се обърна към вас днес при откриването на този важен форум.

Поздравявам организаторите на това събитие, особено за избора на такова заглавие.

Вече сме в четвъртата вълна на тази пандемия, която оказа влияние върху почти всички сектори на нашата икономика.

Но по време на пандемията веригите за доставка на храни в Европейския съюз се оказаха устойчиви.

Доставките на храни за потребителите продължиха по време на пандемията и ние избегнахме хранителна криза,  която да допълни здравната криза в Европейския съюз.

Можем да се гордеем с това, но трябва да си вземем и поука.

Трябва да променим начина, по който произвеждаме, обработваме и консумираме храна.

Необходимо е всички участници по веригата за създаване на стойност на храните заедно да се стремят към устойчива хранителна система.

С приемането на плана за действие при извънредни ситуации за снабдяване с храни и осигуряване на продоволствена сигурност през ноември, Комисията иска да увеличи продоволствената сигурност в ЕС.

Също така трябва да укрепим позициите на земеделските стопани във веригата за доставка на храни и да им помогнем да станат по-конкурентоспособни както на вътрешния, така и на външния пазар.

От гледна точка на Европейския съюз бих искал да спомена две водещи инициативи.

Моят колега, комисар Стела Кириакидес, ще бъде с вас този следобед и ще коментира възможностите, създадени от Зелената сделка.

Затова няма да навлизам много в подробности.

Стратегията "От фермата до вилицата" обхваща продоволственото измерение на европейската Зелена сделка и проправя пътя към по-устойчива система за доставка на храни.

В нея се признава и необходимостта от справедлива икономическа възвръщаемост за земеделските стопани и във веригата за доставки.

Новата обща селскостопанска политика ще бъде основният инструмент за подпомагане на земеделските стопани в този преход.

Тя е възможност за подкрепа на малките и средните семейни ферми, късите вериги за доставка на храни, хуманното отношение към животните и продуктите с висока стойност.

Време е да се подобри ефективността и ефикасността на директните плащания и да се гарантира, че ресурсите отиват там, където са най-необходими. Всички ние, включително държавите членки и другите заинтересовани страни, трябва да бъдем стратегически и амбициозни в създаването и развитието на селското стопанство,

което искаме да оставим на бъдещите поколения.

До края на годината всички държави членки трябва да представят своите стратегически планове за ОСП (Общата селскостопанска политика).

Това може да допринесе за стратегията "От фермата до вилицата" и за Зелената сделка.

През последните няколко години нашите служби и вашата администрация проведоха обширен обмен на мнения, за да анализират нуждите на българските земеделски стопани и да определят възможностите, от които те биха могли да се възползват.

България разполага с добре развит селскостопански сектор, който е изправен пред сериозни предизвикателства.

Проблеми, свързани с ниската рентабилност, най-вече в скъпоструващата стопанка дейност, като например животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, навсякъде където производството се свива. Непреработените продукти с ниска добавена стойност все още доминират в износа.

Търговията със селскостопански продукти е под средната за ЕС, което се дължи на продължаващия голям брой малки, полупазарни стопанства с ниско ниво на организация и трудности при достъпа до пазари. Други пречки са недостатъчните нива на иновации и научноизследователска и развойна дейност, ниското ниво на обучение на земеделските стопани като цяло и трудният достъп до необходимия капитал.

Но България също има силни страни и потенциал за развитие.

България има положително търговско салдо в областта на хранително-вкусовата промишленост с останалата част от Европейския съюз и с останалия свят, доколкото селскостопанският сектор представлява почти 1/5 от износа на страната през 2017 г., и има още потенциал за развитие.

Един конкретен пример: България е традиционен производител на етерично-маслени растения като маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други растения, които могат да се използват в козметичната индустрия, медицината като средство за унищожаване на насекоми и паразити, и други цели. България би могла също така да продължи да се възползва от сравнително големия си сектор на растениевъдството и да помогне на земеделските стопани да разширят производството на растителна основа, тъй като обществото и стратегията "От фермата до вилицата" препоръчват храни от растителни източници.

България би могла да засили производството си на вино със защитени наименования, което през последната година намалява.

Разбирам, че някои от традиционните за България месни продукти, като филе „Елена“ или луканка „Панагюрска“, също са защитени.

Много неизползван потенциал има в развитието на сектора на биологичното земеделие в България, който, макар и да се увеличава, все още представлява само 2,6 % от общата използвана земеделска площ през 2018 г.

Как България може да превърне този потенциал в реални конкурентни предимства както на националния, така и на външните пазари?

Както новата Обща селскостопанска политика, така и стратегията "От фермата до вилицата" включват инициативи и инструменти, които могат да подпомогнат земеделските производители.

Бих искал да дам един пример.

Когато земеделските производители са твърде малки и нямат знания и ресурси, ефективен начин за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени, е да обединят усилията си с колеги.

Липсата на сътрудничество също е определена като една от основните пречки за силното развитие на биологичното земеделие в страната.

Именно това е целта на организациите на производителите, които са дългогодишен инструмент в рамките на Общата селскостопанска политика.

Още с реформата от 2013 г. разширихме обхвата на процедурата за признаване до всички селскостопански сектори.

С новата ОСП ролята на организациите на производители се засилва допълнително както чрез продължаване на достъпа до интервенции за сътрудничество и развитие на селските райони, така и чрез секторни интервенции по оперативни програми на задължителна основа за плодове и зеленчуци, а по желание на българските власти - и за повечето други сектори.

Организациите на производители се ползват с регулаторна привилегия и по отношение на конкурентното право.

В своя национален стратегически план по ОСП България може да включи интервенции за укрепване на своите организации на производители, да улесни създаването на нови такива и да ги подкрепи за секторни интервенции, които ще имат за цел да стимулират секторите.

Организациите на производителите и секторните интервенции са силни инструменти за повишаване на конкурентоспособността.

Това би могло да спомогне за развитието и укрепването на биологичното производство, късите вериги на доставки, защитените наименования, прилагането на етикетите за качество на ЕС или популяризирането на проектите за насърчаване, да увеличи преговорната сила на производителите, когато се сблъскват с преработвателната промишленост и големите търговци на дребно.

Важно е също така да се спомене, че новата Обща селскостопанска политика, допълнително засилва позицията на земеделските производители във веригата за доставка на храни.

По-специално, новата разпоредба на член 210А от регламента на Общата организация на пазарите ще позволи на производителите да дерогират конкурентното право в случаите, когато решенията за споразумения и съгласувани практики между тях служат за целите на повишената устойчивост.

Потенциалът в България е много голям, тъй като само много малък процент от селскостопанските продукти се предлагат на пазара чрез тях - 0,3 % от кравето мляко и 1 % от плодовете и зеленчуците, за да споменем примери или за да ви поканим да използвате всички инструменти, с които разполагате, за да превърнете това сътрудничество между производителите в реалност.

Накрая, и съвсем конкретно, кампаниите за популяризиране на селскостопанските продукти на ЕС имат за цел да открият нови пазарни възможности за земеделските производители от ЕС и за хранителната промишленост като цяло, както и да им помогнат да развият съществуващия си бизнес.

В предстоящата работна програма за 2022 г. и допустимите организации, представляващи производителите, могат да кандидатстват за програми на вътрешния пазар и в трети страни.

Кандидатурите ще бъдат отворени през януари, а крайният срок се очаква през пролетта на 2022 г.

Общият бюджет, отбелязан за съфинансиране на програмите за насърчаване през 2022 г., ще бъде 176,4 млн. евро.

От 2016 г. насам Европейският съюз съфинансира девет програми, от които се възползват български организации /от сектора, включващ цветя, вино, мед, плодове, зеленчуци, сокове, географски указания и биологични продукти.

През следващата година ще водя бизнес делегация в Сингапур и Виетнам, за да помогна на вас, производителите на селскостопански и хранителни продукти, да достигнете до тези перспективни пазари. Висши мениджъри от компании и организации, представляващи български производители, са добре дошли да кандидатстват за участие в тази мисия.

Благодаря ви за вниманието!

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички