Желязната църква в Истанбул е уникат за православието

"Св. Стефан" е един от символите на българското единство, каза вицепремиерът Илияна Йотова

Желязната църква в Истанбул е уникат за православието | StandartNews.com
  • Храмът бе реконструиран с финансовата подкрепа на турската страна и помощта на нашата държава
  • "Св. Стефан" е един от символите на българското единство, каза вицепремиерът Илияна Йотова

С Божествена света литургия в българската желязна църква "Св. Стефан" в Истанбул беше отбелязана 130-ата годишнина от полагането на основния камък на храма. На празника, който бе отбелязан на 18 септември, присъства вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе начело на българската делегация. В речта си тя каза, че "Св. Стефан" е един от символите на единството на българската народност". На събитието присъства и Вселенският патриарх Вартоломей.

След службата вицепрезидентът откри новата учебна година в българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий" в Екзархийския дом в квартал Шишли и разговаря с българската цариградска общност.

Вицепрезидентът Илияна Йотова и отец Александър Чакрък

 

Историята на този уникален храм започва през далечната 1849 г., когато Стефан Богориди подарява голям двор с три постройки за български църковни нужди. Имотът се намира в цариградския квартал "Фенер" между площадите "Балат" и "Фенер", на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенския патриарх.

17 октомври е датата, на която е издаден официален султански ферман, който позволява на българите в Османската империя да има свой собствен молитвен дом. Няколко дни по-късно през същия месец, но 10 години по-късно - на 25 октомври, Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква "Свети Стефан". Това е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък на 27 април 1892 г.

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България, до Балканската война през 1912 година. За известно време

там се помещава и първата българска семинария

създадена по инициатива на екзарх Йосиф. Проектът на Желязната църква "Св. Стефан" е на знаменития за времето си архитект от арменски произход с турско гражданство Ховсеп Азнавур. Изпълнението е на австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер", която печели търга, макар до този момент да не е изпълнявала подобни проекти.

Тъй като теренът е нестабилен, архитект Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни (чугунени) елементи, а не с бетонни основи. Оттам, съвсем идва и новото й име - Желязната църква.

Храмът се състои от сглобяеми железни елементи с общо тегло 500 тона, изработени във Виена между 1893 и 1895 г. Готовата конструкция е откарана по железницата до град Триест, а оттам - с параходи по река Дунав, през Черно море и Босфора.

Скелетът на църквата е от стомана, а страните - от ковано желязо

Всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - около 4 милиона броя.

Сглобяването на Желязната църква приключва на

14 юли 1896 г. А официалното освещаване на новия храм е на 8 септември, извършено от българския екзарх Йосиф. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара като паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.

В архитектурно отношение храмът съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Той е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия - в Ярославъл, във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Храмът "Св. Стефан" е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на XIX век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула -  френският инженер Густав Айфел, също изработва железни църкви които са изпращани във Филипините и Перу.

Днес "Св. Стефан" е една от малкото оцелели железни църкви в света. В двора на "Свети Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

По исторически данни към днешна дата православният ни храм "Свети Стефан" е единствената запазена желязна църква.

През 2018 г. църквата "Св. Стефан" бе домакин на чествания във връзка с нейната 120 годишнина.

Проявата се организира от посолството на Република България в Турция, генералното консулство в Истанбул и със съдействието на църковното настоятелство на общността на цариградските българи.

120-годишният юбилей на уникалния храм съвпада с възстановяването му след мащабната реконструкция, която бе осъществена с финансовата подкрепа на турската страна (похарчени бяха около 3 млн. евро) и помощта на българската държава. Реконструираната Желязна църква отвори отново врати за посетители на 7 януари 2018 г. след тържественото откриване в присъствието на Българския патриарх Неофит, Вселенския патриарх Вартоломей, политици от България и Турция.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай