Сряда,

Връщат блясъка на крепост, описана от Паисий

От: Иван Ватахов -
5170
Връщат блясъка на крепост, описана от Паисий
A
A
A
  • Перлата в историческата корона на Софийската Света гора
  • Урвич пази спомена за победите на цар Иван Шишман

 

Археолози от Националния исторически музей и Секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при БАН започнаха проучвания в цитаделата на средновековната крепост Урвич край София (известна още като Кокалянски Урвич). Целта на учените е да изследват състоянието на старините в най-високата точка на укреплението, където според Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” “седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, а наоколо го обграждала вода…”

  • Де е Урвич?

По пътя София-Самоков, на около 20 км от столицата, се издигат останките на крепостта Кокалянски Урвич. Съоръжението се е извисявало на стръмния десен бряг на р. Искър, в Лозенската планина. В този район реката образува живописна извивка около висок рид, където още личат останки от каменните стени. Крепостта със своя храм „Св. Илия”, заедно с Урвичкия и Кокалянския манастири, формират манастирски комплекс, който е част от Софийската Света гора. Мястото е свято и било много посещавано от християните през Средновековието.

Археологическите проучвания на обекта започват в края на 60-те години на миналия век, като първи ръководител е проф. Димитър Овчаров. Неговият син и наследник в проучването на българското минало проф. Николай Овчаров също изследва неведнъж твърдината, издава и книга „Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея“ (написана заедно с колегата му Филип Петрунов). На територията на крепостта са разкрити археологически останки от бойна кула, част от крепостните стени и от църквата „Св. Илия“ и манастирския комплекс, съществувал и в периода на османското владичество.

Най-първите регистрирани при разкопки материали могат да се отнесат към VI-I в. пр. н. е., а крепостта, предполага се, е строена още по времето на хан Крум, който присъединил тогавашния град Средец към България. Мястото се споменава обаче най-много през XIII-XIV в. в рамките на Второто българско царство и то по повод дълговременните битки срещу османските завоеватели.

  • Легендите разказват…

В местния фолклор са останали много легенди за крепостта и за манастира „Св. Пророк Илия“. В тези легенди се разказва, че съкровищницата и библиотеката на цар Иван Шишман били скрити в тукашния непревземаем регион. Историческите сведения показват, че през 1371 г. край крепостта се е разразила тежка битка с настъпващите османски орди. В боя паднали много воини, както и един от наследниците на престола на цар Иван Шишман.

В последното десетилетие върху руините на средновековната обител се правят редица фокусирани изследвания. Решението на археолозите е след пълното заснемане на останките манастирът, църквата и околните сгради да бъдат възстановени, а обектът отново да стане притегателен център за екскурзианти и поклонници.

Вече има идеен проект и всичко ще е съвсем достоверно. Манастирът ще се вдигне изцяло, с втория етаж, с дървените тераси и чардаците, разкрива археологът Филип Петрунов.

Постепенно се върви към цялостна реконструкция, а за достоверност се опират върху вида на сградите на други, запазени манастири от същото време.

Възстановката е единствения начин да се запазят градежите на един толкова важен за историята на България и на Европа манастир.

  • Един археолог и едно наследство

За тази крепост има немалко исторически данни, но най-ценното получаваме от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Крепостта е единственият локален топоним, които той използва сред многото известни като Константинопол, Търново и т.н. Тази крепост и манастирът в нея Паисий обозначава в покрайнините на Искър и под Витоша.

За мястото обаче има много информация и от народните песни и легенди. Става дума за борбата на цар Иван Шишман или Ясен, както се пее в народните песни, или Иван Асен Пети. През 1371 г. той организира първата голяма съпротива срещу османското настъпление, конкретно срещу София – тогавашния Средец. Настъплението е отблъснато именно в околностите на Урвич, но в тази битка загива цар Иван Асен Пети, който тогава е бил на 18 години.

Тази крепост наистина е била основна в отбраната на София. Успяла е да удържи османското настъпление в продължение на 10 години, но в 1382 г. пада заедно със самата София. Въпреки това, османските завоеватели позволяват впоследствие в останките на крепостта да бъде създаден манастир край старата църква „Св. Илия“. Това е първият манастир от ХV-ХVІІ в., който е проучен от археолози.

Оцеляването

В западноевропейски карти от 17-18 век на пътешественици, преминали по тези места, старата крепост Урвич с манастира под името „Оруито“ или „Орвито“ е споменавана многократно. Това показва и откъде евентуално Паисий е научил за нея. Той е роден през 1722 г., т.е. някъде около събитията, причинили гибелта на манастира. Когато Паисий се замонашва около 18-тата си годишнина, той е свидетел на димящите руини на Урвичкия манастир с всичките легенди за битките на цар Иван Шишман.

  • Историята става туризъм

Крепостта Урвич е един район през Средновековието и Възраждането, който свидетелства и за голямата война между османската войска и армията на Австрийската империя, при която австрийските сили превземат Белград и стигат на около 50 километра от София – чак до Драгоман. Тогава избухват много въстания - като Чипровското въстание и въстанието на Карпош в Македония. След оттеглянето на австрийците, тези райони са опустошени и опожарени. Много църкви и манастири са унищожени. Същата съдба е последвал и манастирът на твърдта Урвич.  Най-вероятно той никога повече не се възражда. По същото време е построен Кокалянският манастир –в началото на XVIII в., който е на отсрещния хълм.

Любопитно е, че Алеко Константинов учредява първия туристически клуб в свободна България и го именува именно „Урвич клуб“ при походите си по тези места.

Крепостта Урвич, заедно с всички манастири в района, са част от Софийската Света гора. По-старите софиянци помнят, че допреди 30 години това беше любимо място за излет на софиянци. Сега целта е не само разкриването на старините, но и възстановяването на църквата „Св Илия“, за да стане тя отново място за поклонение. Ако бъде реставриран, манастирът ще се превърне в първокласен обект на културно-историческия туризъм.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички