Четвъртък,

Старопрестолен Видин - перлата на Дунав

От: Стандарт -
127
Старопрестолен Видин - перлата на Дунав
A
A
A
  • Градът има уникални забележителности и пази ценни реликви в хилядолетната си история
  • Туризмът е приоритет за общината, емблемата е крепостта "Баба Вида"

Следи от културата на различни народи - траки, римляни, прабългари и славяни, византийци, турци се преплитат във Видин. Градът с над двехилядолетна история, разположен живописно на големия завой на река Дунав. За това свидетелстват редица исторически паметници и артефакти. Видин е един от центровете на българската духовност.Той е единственото място в страната ни, където на няколко метра разстояние помежду им се издигат комплексът на Видинската Света митрополия, втората по големина синагога у нас и джамията на Осман Пазвантоглу, чието минаре завършва с обърната пика. Това съжителство между три религии - християнска, юдейска и мюсюлманска е символ на мир и толерантност.Развитието на туризма е сред приоритетите в общинската политика на базата на природните дадености и богатото културно-историческо наследство, а община Видин не пести усилия и идеи, за да съхрани богатството и красотата на своята история и да полага грижи за уникалните паметници от различни епохи.

Баба Вида - емблемата на града

За емблема на старопрестолния град се счита единствената напълно запазена средновековната крепост в България - "Баба Вида". Тя пази спомени за славни времена, но и за тежки дни, оцеляла  като стожер на Дунава и опазила съкровени тайни за Видинското царство.Отбранителното съоръжение е изградено върху стари римски основи от античния град Бонония. Българският градеж е от втората половина на Х в., който по стил и характер е различен от римския. Средновековният замък непрекъснато е разширяван и надстрояван през вековете.Голямата промяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.След завладяването на Видинското царство от Османската империя в края на ХIV в., замъкът изпълнява само защитна функция.  През XVII в. и началото на XVIII в. крепостта е пригодена за използването на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунелът към стрелковата тераса.В периода след Освобождението до края на Първата световна война (1914-1918) крепостта е предоставена на военните власти и достъпът до нея е ограничен.През 1927 г. паметникът е обявен за "народна старина", което е доказателство за голямото му историческо значение.Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многобройните си бойници и помещения с различно предназначение, тя е съхранила богатата история на Видин. Заради естествения декор крепостта "Баба Вида" е предпочитано място за провеждане на фестивали, театрални представления, сватбени церемонии и заснемане на филмови продукции. Вече 10 години Община Видин организира средновековния фестивал "Бъдинъ", като идеята е чрез исторически възстановки да се пресъздадат интересни моменти от миналото на града.

Епиграфският център - дигитализирани ценности

В непосредствена близост до крепостта се намира Археологическият музей - Епиграфски център. Помещава се в сграда, която е архитектурен паметник на културата от местно значение, построена преди повече от 200 години. Нейното предназначение е било за съхранение на зърнени храни, събирани от турската власт като данък "десятък" от българското население.Археологическият музей е открит през 2017 г. Неговото изграждане става възможно чрез проекта "Създаване на достъп на обществеността до сграда паметник на културата - Турски склад и създаване на епиграфски център", по Програма "Културно наследство и съвременни изкуства", съфинансирана от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. В рамките на проекта е извършена консервация и реставрация на сградата, където се помещава и получената помощ е безвъзмездна. Тя бе адаптирана за епиграфски център, с цел съхранение и експозиция на археологически находки от различни епохи. В нея се намират движими археологически и епиграфски ценности, които датират от Античността до XIX век.Съществуващият фонд от епиграфското наследство е дигитализиран и се поддържа и обновява непрекъснато.В Епиграфския център има възможност да се организират научни конференции и културни събития.Епиграфският център е носител на престижна награда от Националния конкурс "Сграда на годината 2017", в който спечели първото място в категория "Сгради паметници на културата, музеи и храмове".

Уникалната Кръстата казарма

Музеят "Кръстата казарма" е със забележителен архитектурен план, чиято форма е на равнораменен кръст. Сградата е построена от видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801 г. на място, където се е намирала градината на Стария сарай и е била използвана за конак на еничарите. Вътрешността й е преустроявана и променяна съобразно изискванията и нуждите на службите, които са се помещавали там.Има обособени четири почти самостоятелни вътрешни двора, а входовете са в ъглите на диагоналите. Централната част на сградата създава усещане за простор и тържественост. Архитектурата е уникална по своята същност, както и пространствената композиция, това показва чуждо влияние и навлизане на нови идеи.     След Освобождението сградата е използвана за съд и казарма на българската войска.Днес забележителната постройка е паметник на културата и в нея могат да се видят различни изложби, пресъздаващи бита на българите от Видинския край.

Възстановяването на Видинската синагога

Видинската синагога  е построена в т. нар. "сакрален триъгълник". Тя се намира в непосредствена близост до митрополитския комплекс и джамията на Осман Пазвантоглу. През 1892 г. еврейската общност взема решение да се построи нова на мястото на изгорялата синагога по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Сградата е изцяло построена с дарения на еврейски търговци от Видин, както и с подкрепата на евреи и българи от страната. На 28 септември 1894 г. синагогата е открита от Мордехай Грунвалд, главен равин на България.Тя е втората по големина  след Софийската и напомня тази в Будапеща. Сградата е от типа на трикорабните едноабсидни базилики с притвор, галерии и четири кули. Трите кораба (вътрешното пространство) са разделени от колони от лят бронзов чугун, чиито капители са богато украсени с палмети и акантови листа, които в миналото са били оцветени. Прозорците също са били богато украсени с решетки от ковано желязо и цветни стъкла. Според някои видински съвременници, свидетели на великолепието на сградата, олтарната част е била украсена със слонова кост, а според други била изработена от мрамор. Пред синагогата били поставени две мраморни плочи с имената на загиналите евреи в освободителните войни на България.През 1948 г. от Видин заминават за Израел около 1200 души, а синагогата е предадена на Общината. От 1950 г. сградата не се използва по предназначение, а като склад. През 70-80-те години на миналия век в нея започва основен ремонт и тогава е свален и покривът. Стените са укрепени с метални ферми и железобетонни пояси. През 1991 г. ремонтните дейности са спрени, а имотът е предаден на видинската еврейска общност по смисъла на договор между организацията на евреите "Шалом" и Министерството на културата.Днес, след договор, подписан между Община Видин и Сдружение "Регионална организация на евреите в България "Шалом" сградата на Синагогата и прилежащият имот са дарени на Общината. В момента се изпълнява проект за нейното възстановяване - "Реставрация и адаптация на Синагога - Видин в туристически обект "Културен център "Жул Паскин". Той се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, в рамките на приоритетна ос 6 "Регионален туризъм", процедура "Развитие на туристически атракции".Основната цел е след реализиране на проекта Синагогата да се превърне в туристически обект, който да обединява функциите на музей, изложбено пространство и паркова среда. Сградата е паметник на културата от национално значение и е в непосредствена близост до други културно-исторически забележителности като средновековната крепост "Баба Вида" - най-посещаваната туристическа атракция в Община Видин и Археологическия музей, където се помещава най-новата експозиция. Така се оформя туристически комплекс, който има потенциал да привлича много български и чуждестранни посетители.

Крайдунавският парк - по френски образец

Крайдунавският парк е предпочитано място за разходка и отдих. Разположен на площ от 130 декара, той е цветен рай за видинчани и за гостите на града. Първият етап на изграждането му е започнал през 1878-1899 г., тогава се оформя централната част на главната алея, около Военния клуб, днес - Художествена галерия "Никола Петров".Създателите на градската градина са се ръководели от европейски образци - френските и италианските паркове, но са вложили и собствен усет за красота и естетика.Съчетанието между история и природна красота, на фона на европейската река, внушават неповторимост на гледката.

Пазители на духовността

Други забележителности, които също привличат вниманието, са музей "Конака", драматичният театър (чиято сграда е първата в страната, построена за тази цел), катедралният храм "Свети вмчк Димитър Солунски" (вторият по големина в България след храм-паметника "Св. Александър Невски" в София"), многобройните християнски църкви, десетките старинни къщи, които са истински архитектурни бижута и много други. Туристите, решили да посетят Видин, могат лесно да стигнат и до съседни дестинации в Сърбия и Румъния. Връзката с Централна и Западна Европа се осъществява лесно чрез моста, построен преди 8 години над река Дунав при Видин-Калафат. Границите в този регион са символични, а усещането за добронамереност и сърдечност - истинско. Гостоприемството на хората отваря широко вратата за нови приятелства.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички