Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, съкровището може да бъде видяно от посетителите на НИМ в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско.
То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от 13 предмета - голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове. Съдовете поразяват с изключителното си изящество въпреки опростената линия и пестеливата украса. Освен големия съд и киатосите, с каквато форма са съдовете от тази епоха, всички останали съдове са уникални.
Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала), познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 - 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
С фината си изработка и с особените форми на някои от съдовете Вълчитрънското съкровище вероятно е било притежание на тракийски племенен вожд. Неговото богатство от сребро и злато не е отстъпвало на знатните траки, описани от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Смята се, че произхожда от областта между устията на реките Тиса и Огоста. Това съкровище е пряк свидетел на древните Орфееви тайнства – тройната чаша в него е служела за смесване за вино, мляко и мед
Независимо от всички теории, Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
