Музиката е моята религия

Музиката е моята религия | StandartNews.com

Мразя нотите, свиря и пея с пръстите и чувствата

Написах песен за сирийските бежанци, войната е глупост, казва Гон Халеви

Гон Халеви е роден в Израел на 16 март 1993 г. Младежът с невероятно чувство за хумор е композитор, пианист и актьор. Той е възпитаник на известния музикален колеж "Телма Йелин", печелил е престижни израелски стипендии за талантливи млади творци. В момента Гон следва в престижната музикална школа в САЩ - Mannes College of Music Manhattan, NY, със специалност оперно пеене. Гласът му е определен като - контра тенор. Пее поп музика, работи и твори в Ню Йорк. Определя се като весел човек, който пише тъжна музика. Българската публика успя да види Гон преди 2 седмици на концерт в НДК и го извика на безпрецедентните 4 биса. Това спечели сърцето му и Гон се надява да се върне на българска сцена отново.

- Композитор, пианист и актьор - кой всъщност е Гон Халеви?

- Играл съм като актьор в пиеси, пея и свиря на пиано, пиша музика, правя мюзикъли - това съм аз - артист.

- На колко години си бил, когато твоите родители са открили талантите в теб?

- Отговорът на този въпрос е много прост и смешен. Имам двама братя, на които винаги съм искал да приличам. Когато по-големият беше на 8, а аз на 5, взимаше скъпо платени уроци по пиано. Толкова ревнувах, че моите родители нищо не правят за мен, че от ревност и стремеж да бъда като батко си, поисках да ме запишат и мен на пиано. Ей така, напук. Тогава нямах абсолютно никакво влечение към пианото. Интересното е, че брат ми беше голямата надежда на моите родители, но след две години той изостави пианото, а аз продължих и то много сериозно. Когато навърших 9 г., отидох да пея в хор. Това бе моето вокално начало, което наистина много ми допадна. Бях приет в най-престижния хор на Израел. На 12 г. обаче гласът ми започна да мутира и спрях за повече от година и половина. Най-правилното нещо при подрастващите младежи е да спрат да пеят в пубертета. Върнах се в хора вече като солист.

- В какъв жанр пееш най-много?

- Колкото и да е странно, на концертите си пея поп и балади, а всъщност уча оперно пеене и това най-много ми харесва. Всяка вечер обаче по участия, пея собствена музика. Редовно пея по баровете в Манхатън и тази работа ми доставя невероятно удоволствие. В мен бушува непрекъснат диалог между класическата музика, която е важната основа, и поп музиката. Класическата музика е базата на всяко едно песнопение, затова творците трябва да я уважават, а истинските такива - да умеят да я изпълняват.

- Защо все пак се отклоняваш от класическата музика и пееш и поп?

- Винаги нещо не ми е достигало. Обичам и другите жанрове. Исках да изляза от канона, да разчупя рамките. В света на класическата музика има точни правила, които трябва да спазваш. Точно изпълнение, точни ноти, не можеш да импровизираш. Класическата музика е като точна наука за изкуството. В класиката има две понятие - правилно пеене и свирене, и неправилно. Например, съществува само един начин да се изпълнява Шуберт. Това е. Аз изобщо не вярвам в тези две правила. Музиката трябва да бъде мащабна и точно такава я търся аз. Това е моята музика. Тази, която можеш да изпееш и като рок и като класика. Така че не бих казал, че се отклонявам от класиката, просто я използвам в по-широки понятия, за да бъде разбрана от всички. Именно заради това композирам и своя музика, която е компилация от всички жанрове. Всичко е заложено в правилната интерпретация на музикалното произведение. Музикантите трябва да правят изкуство, а то трябва да е свободно!

- Какво те вдъхновява и кога най-много пишеш музика?

- Когато някой учи пиано, има две основни неща, които той трябва да овладее - това е перфектната техника и музикалната интерпретация. Един музикант е добре да бъде грамотен и да умее да чете музиката. Но аз бях изключително мързелив в ученето на солфеж. Досега мразя нотите. Когато свиря по концертите, всички мислят, че на рояла са ми нотите, но това не е така. Това е тетрадката с текстовете на песните. В секундата, в която видя пред себе си текста, мелодията ми тръгва в главата, а пръстите ми се движат сами по клавиатурата. Мразя солфежа. Да, той е необходим при композирането на произведения, но аз съм си изработил и собствени трикове. Когато бях в началото, за да си спестя много от четенето, просто молих преподавателя да ми покаже как се свири определено нещо и аз автоматично го запаметявах, а пръстите ми го повтаряха безпогрешно. Знаете ли колко е дървен един музикант, ако разчита само на нотите. А има и такива, които без ноти не могат да изсвирят и един пасаж. Това е защото не си тренират ухото и пръстите. Същото е и в композирането. Гордея се със себе си, че сам успях да постигна умението да слушам, да гледам и да възпроизвеждам. Това се казва диалог между пръстите и инструмента! Диалог между мозъка и ухото. След като владея всичко това, аз вече мога да измислям музика. Така се появи и желанието ми и умението ми да композирам. Не знаех, че мога да композирам. Но в музикалната школа имам приятел, който е много добър поет. Той ми даде няколко негови стихотворения и аз написах по тях музика. Баща му беше починал и той бе посветил на него много тъжни стихове. Така се родиха първите ми балади, някои от които са вече хитове. Стана абсолютно случайно. После продължих да пиша изцяло мои песни, в които съм автор и на музиката и на текстовете.

- Как минава творческият процес?

- Имам две опции - ако съм на улицата и в главата ми звучи мелодията - записвам си я на телефона. Ако съм на пианото и ми дойде Музата, започвам да свиря идеята толкова много пъти, че тя ми се набива в главата или по-скоро в пръстите и вече не мога да я забравя. Това се казва музикална памет. Пръстите помнят, те знаят сами какво да правят.

- Имаш ли вече поръчки за песни?

- Да, и то много. Обадиха ми се от Националния театър на Израел и ми предложиха да стана композитор на цяла пиеса. Това за мен беше изключително предложение. Преди това съм писал песни за пиесите, в които играех като актьор. Така са разбрали за мен от Националния театър. Написал съм цял авторски мюзикъл, който много добре се играе.

- Какво е пианото за теб?

- Това е моят живот. Чувствам се изключително защитен и спокоен, когато докосвам пианото. Когато свиря и правя музика, аз се пренасям в съвсем друг свят, който е напълно защитен от лошото и негативното. Светът на музиката е светът на светлината! Аз говоря с инструмента, не се боя от него. Обожавам да импровизирам. Добрата техника на пианиста се усеща именно в импровизация. Има много изпълнители, които се притесняват когато излязат на сцената пред публика. В момента, в който седна на пианото, аз напълно се успокоявам. Контактът ми с инструмента и публиката е едно незаменимо възвишено усещане. Пианото е моят партньор в живота. Когато свиря, все едно че правя секс!

- Как попадна в Манхатън?

- Това ми беше заветната мечта. Интересното е, че имах огромни възможности за избор на университети, но от самото начало аз избрах този и кандидатствах само в него и бях убеден, че ще вляза. Нямам идея защо от дете мечтая за този университет. Сега съм трети курс в Mannes College of Music Manhattan, NY - специалност оперно пеене. Но аз не искам да съм оперен певец. Това ще ми даде просто една много добра професионална основа. Не само уча в Манхатън, но и работя, свиря по заведения, изнасям концерти. Преди три седмици имах голям соло концерт в Rockwood Music Hall, преди седмица с голям успех мина шоуто ми в Аруба. В България направих концерт в НДК в зала 6 по покана на посланика на Израел в страната Ви Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан.

- Какво послание отправяш към хората с музиката си?

- Музиката е магия, възвисяване. Хората, които правят лошо един на друг, те никога не са слушали музика, не са запели и една песен през живота си. Защото има една стара поговорка, която е напълно вярна и приложима в цял свят "Който пее зло не мисли". Няма как да мислиш за убийство, да си терорист, да мислиш как да нараниш някого и да пееш или да слушаш музика. Не мисля, че терористите разбират музиката. Защото музиката носи мир. Агресивните и лоши хора не биха могли да бъдат музиканти, певци или композитори. Музиката трябва да промени човечеството. Музиката ни прави по-близки един към друг. Много пъти се приближавал към непознати хора в парка и ги моля просто да попеем заедно. Бих искал музиката да е послание за любов към ближния, мир и хармония. Хора, слушайте музика и бъдете по-добри!

- Религиозен ли си?

- Не. Не вярвам в религиите. Вярвам във Всевишната сила. Моят Господ е една велика сила и енергия. Моята религия е музиката. Тя те възвисява до небесата. Тя те прави да се смееш, да плачеш, да заспиш, да се събудиш. Музиката контролира сетивата ни. Това е страхотно. Музиканта строи мост към душата. А това е велико. Затова моята религия е музиката. Музиката е моята молитва.

- С кое твое произведения се гордееш най-много?

- Моята музика е много тъжна, а аз самият съм много весел човек. Не обичам политиката като предмет на разговор, това е деликатна тема, но любимите ми песни са именно политическите. Имам една песен за един войник, който държи пушката и се пита - "Защо държа тази пушка? Може би аз трябва да съм убитият и коя страна е правилната и вярната? Дали не трябва да съм от другата страна?". Но сътворих едно произведение - "The wicked spring", с което разчувствах много хора. Ще ви го разкажа. Представете си едно огромно жълто поле, осеяно с прекрасни красиви жълти цветя. В средата малка, спретната и много красива къща, един прозорец, който го отваря едно малко дете. То поглежда навън и вижда как пред полето проправят пътека безбройно количество хора. Те вървят, а детето не разбира какво става. Това са сирийските бежанци. Те умират по пътя и не могат да стигнат до края на жълтото поле. Защото никой не знае къде е краят на това поле. Песента е разказът на това дете и неговата гледна точка. Написах тази песен за трагедията в Сирия и бежанците. Войната е нещо ужасно и много глупаво. Няма правилна страна във войната, затова хората трябва да направят всичко възможно да няма войни по света. Не искам да се задълбочавам в тази тема. Това, което имам да кажа по въпроса го изразявам с моята музика, тя е моето послание към света.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай