Паметник на големия български революционер се извисява на мегдана, а родната му къща е превърната в музей
Сгушено в Котленския Балкан, на около 27 км североизточно от Сливен и 40 км северозападно от Карнобат, село Медвен пази красотата на природата.
Встрани от туристическия поток към Жеравна и Котел, то е истинска съкровищница – населено място с възрожденски дух, къщи-бижута и приказни дадености като от Бога. Тук почти всяка втора къща е паметник на културата, макар че Медвен не е архитектурен резерват.
Данни за селото дава Карел Шкорпил, наричан още бащата на българската археология. В местностите Еркесията и Калето край Медвен са открити развалини от антична крепост и стар вал. Източно от селото е съществувало късносредновековното селище Новачка, разрушено при черкезките нашествия през 17 в. .
Днешното село Медвен е основано около 1525 г. от преселници от близкото Бутово. Според преданията в онези години в една от махалите се заселил болярин, наричан Чорбаджи Атанас – неговото име остава в паметта на местните хора, а махалата и днес носи името “Юртата”.
За произхода на името Медвен има няколко предположения. Според едно от тях то идва от думата „мед“, тъй като местността била богата на пчели и медоносни растения, а пчеларството било важен поминък на първите заселници. Други пък свързват името с древното българско определение „мед“ в смисъл на „сладък, хубав“, описващо плодородието и красотата на долината.
Има и легенда, която разказва, че някога, когато османски пътници стигнали до това място, опитали вода от местния извор и възкликнали: „Вода като мед!“ Оттогава местността започнала да се нарича Медвен, а името останало през вековете.
Според доц. д-р Смолена Смилкова пък преселници от местността “Медвен” край радомирското село Кондофрей пренесли името си в Източна Стара планина по време на османското иго или малко по-рано. Така новото селище наследило името и духа на старото.
Сред местните хора битува любопитно поверие. Смята се, че във всяка къща трябва да има една недовършена стая, за да не застине животът в дома и да не умре стопанинът. Друга легенда разказва, че във времето на черкезките нападения медвенци криели децата си в тайни подземни проходи под къщите, а след бурята отново възраждали селото си – затова и днес хората казват, че „Медвен не гори, само се преражда“.
Медвен е пример за автентично възрожденско селище. Двуетажните дървени къщи, накацали по сокаците, са изградени върху каменни постаменти с хоризонтално наредени талпи. Дървените кепенци от вътрешната страна на прозорците създават усещане за уют и сигурност.
Най-впечатляваща е традиционната „соба“ – всекидневна, изработена изцяло от дърво, с вградени долапи, иконостас в стената и голямо огнище, около което се е събирало семейството. На повдигнатата „менсофа“ през деня домакините са посрещали гости, а вечер тя се превръщала в спалня.
През XVIII–XIX век с. Медвен е било средище на абаджийство, дърводелство и овцевъдство. Тук се изработвали аби и шаяци за османската армия, дървени станове и бъчви. През 1821 г. местните еснафи основават свое сдружение. Днес хората тук се прехранват основно със селско стопанство и туризъм.
Просветното дело започва с килийнo училище през 1808 г. към абаджийската работилница на Вълко Мустаков, по-късно – към църквата. От 1831 г. действа светско училище, а през 40-те години на XIX век учителят Г. Бъчваров въвежда взаимоучителната метода и използва „Рибния буквар“ на Петър Берон.
След Освобождението училището получава името „Захари Стоянов“, а от 1929 г. става основно. То функционира до 1996 г., когато е закрито след пожар в сградата.
Първият параклис в Медвен датира от 1837 г. По време на Руско-турската война, на 16 януари 1878 г., башибозуци опожаряват селото и старата църква, като загиват 53 души. Само храмовата икона на Св. Великомъченица Марина оцелява като по чудо.
Днешният храм е построен през 1882 г. върху основите на стария. Осветен е през 1892 г. от сливенския митрополит Гервасий. Денят на светицата – 17 юли, е и поводът за големия медвенски събор, който всяка в последна събота на юли събира хора от цялата страна и чужбина.
В близост до селото има впечатляващи природни забележителности. На два километра, в полите на Стара планина, се намира Синият вир – дълбок до 8 метра и захранван от водопад, висок 3–4 метра. Местните хора го наричат „плажът на медвенци“. През лятото тук идват смелчаци, които скачат от скалите в студената планинска вода.
Нагоре по течението на река Медвенска са и водопадите Малък скок и Голям скок, част от живописния природен венец около селото.
Медвен е родното място на Захарий Стоянов – летописецът на Априлското въстание. Родната му къща е запазена в автентичния си вид и днес функционира като музей. На мегдана се издига и негов паметник.
Оттук произлизат и редица други видни личности: Стоян Бъчваров – един от основателите на българския театър; Васил Богалев-Медвенец – инженер, водоснабдил селото с питейна вода; Атанас Въжаров – бивш кмет на Бургас; генерал-майор Петър Лолов – военен деец; Георги Божков – студент на Фердинанд дьо Сосюр, един от първите българи, докоснали се до структурализма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
