Петък,

Ханс Цимер: Има два вида музика - хубава и лоша

От: Failed to load user -
A
A
A

Живея в света на мечтите, казва композиторът на "Гладиатор"

Остават часове до шоуто на Ханс Цимер в София. Днес от 20.00 ч. най-известният композитор в света ще завладее сцената на "Арена Армеец" с касовите хитове "Гладиатор", Черният рицар", "Цар Лъв", "Шифърът на Леонардо", "Армагедон" и много други. Цимер е един от най-важните фронтмени на поп културата - човек, с чиято музика са съпровождани вече няколко поколения легендарни ленти. Саундтраците му се радват на изключително популярност и високи продажби. А след години, когато всичко премине през филтърът на времето, той ще е един от малкото останали в съзнанието на хората композитори. Саундът на германеца е неподражаем: мощен епичен звук, в който класическата музика среща съвременния бийт, цигулките съжителстват с електрически китари, духовата секция с убийствен електронен бас. За Цимер се шегуват, че може да направи така, че дори продавач на сладолед да изглежда епично, ако размяната му на стока с пари на касата има за фон някоя епохална мелодия, разгърната от него. Според мнозина неговият връх бе във фамозният "Генезис" на Кристофър Нолън, в който се разказваше за нивата на съзнанието, до които можем да стигнем само ако се гмурваме в сънищата. Този психеделичен път не би могъл да бъде извървян от Леонардо Ди Каприо и компания, ако паралелно с действията в лентата не звучеше бруталната "Dream is Collapsing", която директно те изпраща в друго и неподозирано измерение. Малко преди шоуто в София, публикуваме думите на Цимер пред няколко медии - "Гардиан", "The Talks" и други. Ето какво заяви немският композитор.

- Господин Цимер, има ли музиканти в рода ви?

- Майка ми обожаваше музиката, а баща ми ми предаде любовта към технологиите като един виден инженер. И може би заради това аз станах филмов композитор, който обича с еднаква сила електрониката и оркестрите. При мен те вървят заедно. Но всички инструменти са технология по един или друг начин. Пианото например е една съвършена технология!

- Какво беше детството ви?

- Бях ужасен ученик. Не успях да стигна дори до университета. Но около мен винаги имаше две неща - книги и музика. Имахме пиано. У дома често идваха хора, които да свирят. Ходихме и на много концерти. Когато се отегчавах от четенето, сядах на пианото. А щом умря баща ми, музиката се превърна в едно от онези малки неща, които слагаха усмивка на лицето на майка ми. Тя бе нейно убежище. Бяха ме записали на уроци, но аз изтраях само две седмици. И затова си останах съвсем самоук. Аз съм академично провален човек.

- Съжалявате ли, че не сте изучавали професионално музика?

- Може би по тази причина винаги като започна да правя нов саундтрак, имам чувството, че току-що съм започнал да се уча. Винаги усилието е голямо. Но от друга страна това го прави интересен процес.

- Кога се разгърнахте като потенциал и през какво минахте?

- Никой в Германия не ме вземаше да пиша музика, може би именно заради тази липса на образование. Когато отидох във Великобритания, нещата се промениха. Имах група - то тогава всеки имаше такава...Късните 70 и началото на 80-те бяха особено интересни времена -

пънк навсякъде и Маргарет Тачър управлява!

Всички бяхме луди по музиката, а нямахме пет

пари за каквото и да било. Купувах си най-евтината храна, едва събирах пари! Живял съм дълго време така. Едни от най-добрите режисьори тогава работеха в рекламата - Хю Хъдсън, Скот Брадъс...И аз също си изкарвах прехраната там, пишейки музика. Но имаше много професионалисти и страхотна среда, от която научих много.

- Разкажете за някой важен момент в кариерата ви?

- Бях много млад още, когато започнах да работя за един филмов композитор. И още в първия ден попаднах в една стая с Ник Роуг, който обожавам като режисьор, и композиторът Стенли Майърс. Тогава аз просто носех кафетата. Но ми бяха страшно интересни. Понеже в училище ни разказват за някакво събитие, което е отминало и ние знаем как е бил решен проблемът, който го е съпътствал. А после виждам тези двамата как си говорят за нещо, с което тук и сега трябва да се справят. Това беше изключително вдъхновяващо. Всяко дете трябва да има шанса да види подобна сцена, в областта, която влече.

Мисля, че нашата образователна система, която е базирана на идеите на индустриалната революция, не казва много за най-важните неща и не обяснява онзи различен начин, по който светът работи.

- Какво мислите за съвременните сериали?

- Мисля, че сме за втори път в златната епоха на телевизията. Изобщо не е вярно, че когато правиш музика за малкия екран, стоиш по-долу от голямото кино. В момента се пишат страхотни сценарии за телевизия. Киното те ограничава в два часа, докато сериалите са дългата форма на разказване, която ти позволява наистина да влезеш под кожата на героите. Това пък е дар за композиторът, понеже той може да развие темите на мелодиите си на дълго и на широко. Типичен пример за страхотен сериал е Breaking Bad (превеждан на български като "В обувките на Сатаната", бел.ред)

- Каква музика слушате?

- Зависи от настроението ми. Дюк Елингтън казва нещо много готино през 30-те - че има само два типа музика - хубава и лоша. Аз се съгласявам с него. Бих си пуснал "Уайт Страйпс", след тях "АББА", после "Крафтверк",

а накрая винаги имам нужда от една хубава доза Бах

- Като завършите работата по някой филм, слушате ли внимателно композицията после?

- Не.

- Дори на "Цар Лъв"?

- Знаете ли, като се прибера вкъщи, последното нещо, което искам да слушам, е нещо мое. Но децата ми са започнали да свирят на пиано и виолончело, и свирят моите неща. Аз едновременно обичам и мразя това. За тях татко не е нещо специално. Татко просто им носи повече ноти и те се забавляват с тях.

- Как съчетавате работата със семейството?

- Когато писах музиката за нещо толкова депресиращо като "Тънка червена линия", се превърнах в онези хора, които не искаш да бъдат наоколо. Когато си филмов композитор общо взето не си свързан особено с реалността. А си завинаги в света на мечтите, който някой филм представлява. Като цяло трудно се оправям с ежедневния живот.

- Трябва ли да харесваш филма, за да направиш добър саундтрак?

- Помага, разбира се. Кой иска да работи нещо, което не му харесва? Но аз харесвам работата в киното най-вече заради това, че ме събира с хора. Обичам да говоря с режисьори, които да ме вдъхновяват. Такъв е Гор Вербински например. Киното е разказване на история, а аз обичам да го правя с музика. Музиката не трябва просто да обслужва филма. А да го развива, разширява, обогатява. Обичам работата си и това, че тя свързва музиката с картини. Не обичам да разделям окото от ухото.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички