Башовишки печ - новоспасената пещера

Министър спаси уникална природна забележителност

Башовишки печ - новоспасената пещера | StandartNews.com
  • Министър спаси уникална природна забележителност
  • Населена е с уникални насекоми, пази тайни за пещерните мечки

Борислав Сандов спаси уникална пещера - емблема на цяла Северозападна България. Министърът на околната среда и водите издаде заповед за обявяване на нова защитена територия - природна забележителност "Башовишки печ".

Тя се намира в землищата на село Орешец и село Бела, община Димово, както и село Гранитово, община Белоградчик, област Видин.

Пещерата е една от най-дългите в България и е с характерните за водните пещери образувания. В нея са открити фосилни останки от пещерни животни.

Пещерата "Башовишки печ" се обявява за природна забележителност с цел опазване на спелеоложки обект на неживата природа с

естествен подземен карстов извор

водни галерии, палеонтоложки находки, местообитаниe на прилепи и ендемична безгръбначна фауна, съобщиха от МОСВ.

Освен естественото подземно образувание, защитената територия включва и наземна част с площ от над 3 декара, в която се намира входът на пещерата.

В природната забележителност е забранено унищожаването, повреждането и изнасянето на елементи от пещерната структура, включително камъни, седименти и пещерни образувания, както и палеонтоложки или археологически находки. Не са разрешени и дейности, които могат да доведат до обезпокояване или унищожаване на пещерни животни, както и внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове.

Миналата година Българското пещерно дружество би аларма за съдбата на пещерата Башовишки печ край гара Орешец, Видинско заради

подновяване на работата на близка кариера за инертни материали

Ако българските институции останат глухи за проблема, пещерняците се заканват сигналът им да стигне до Брюксел.

Най-дългата пещера в Северозапада - Башовишки печ, е поредица от труднопроходими сифони и огромни зали, в които може да се побере църква с размерите на видинската катедрала "Свети Димитър", разказват спелеолози.

Разделена е на две галерии с обща дължина около 4,5 километра.

Всеки решил да посети пещерата трябва да вземе под внимание факта, че температурата на водата целогодишно е 11 градуса, влажността на въздуха е 99%, а дълбочината на места достига до 2метра. В тясната част на пещерата има изкуствено направен бент през миналия век, като се смятало че от там минава р.Скомля.

Един от хората, които са прониквали най-дълбоко в недокрай картираната пещера, е проф. Петър Берон.

На негово име са наречени

неизвестните доскоро за науката малки насекоми - Бероникускоито се срещат само в пещерата Башовишки печ.

Над 100 са пещерите в Белоградчишкия регион, един от най-богатите у нас на скални образования  и светилища.

В близост до Башовишки печ е и пещерата Козарника, запазила автентични рисунки на първобитните пещерни хора. и наскоро откритата пещера Венеца. В региона е и Величествената Магура, призната за "Осмото чудо на света". Там са открити букви от българската азбука, слънчев и лунен календар, както и различни знаци на химични елементи и символи, които и до днес се използват в астрологията.

Наскоро е отворена за посетители и още една интересна пещера - Венеца, близо до село Орешец. Открита е през 1970 година, а от 2015 година приема туристически посещения.

Легендите около Башовишки печ са свързани още с дълбока древност и пещерните хора. Интересен факт е, че преди години

в тясната част на пещерата са открити много фосили от пещерно животно

като най-големият е челюст дълга около 30 см.

Смята се, че фосила е на повече от 14 хиляди години и е от мечка.

Пещерната мечка (Ursus spelaeus) е праисторически вид живял в Евразия през средния и късен плейстоцен.

Появила се преди около 300 000г. и изчезнала преди 10 000г. Съдейки по значителната степен на изтриване на зъбите, Пещерната мечка била вегетарианец, чиято основна храна включвала тревисти растения и мед.

Причина за измирането на Пещерната мечка вероятно е изменението на климата в края на вюрмския ледников период, когато площта на горите рязко е намаляла, лишавайки мечките от източници на храна. Друга причина е отстрелването й от древните хора, които по този начин се настанили в пещерите.

Големият проблем за бъдещето пещерата стана заради факта, че тя е образувана в масива Пъкина глама и попада в обсега на концесионната площ на находище "Орешец", където концесионерът добива варовици в продължение на 25 години. Това я прави застрашена от изчезване.

При изготвянето на изискващите се за отдаване на концесия документи компетентните органи не са взели предвид съществуването на пещерата. Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата, добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) -нивото на което се развива пещерата, при което

имаше опасност да бъде напълно унищожена

с всички произтичащи от това последствия.

След среща в МОСВ през 2014 година пещерняците са получили уверения, че ще бъдат взети всички предупредителни мерки пещерата да не бъде засегната в резултат на извършвания наблизо добив на инертни материали.

Заради работа на същата кариера преди години в селото се вдигнаха на протест. Опасенията на хората там бяха за евентуално замърсяване на въздуха. Местните жители не искаха да се спира работата на концесионера, но настояваха стриктно да се спазват нормите за опазване на природата. Защото много от тях припомнят как кариерата затрупа входа на пещерата преди близо 50 години и дълго време тя остана откъсната от света.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай