Тайната история на новото ни чудо в ЮНЕСКО

Препис на персийския философ Руми стана част от световното наследство

Тайната история на новото ни чудо в ЮНЕСКО | StandartNews.com

Архивистът Севдийе Али разказва невероятната история на документа в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Г-жо Али, трети ръкопис от Националната библиотека наскоро бешевключен в регистъра на ЮНЕСКО "Паметта на света". Това е преписът на съчинението "Духовни двустишия", създадено от големия персийски поет, философ и мистик Джелал ад-Дин Мевляна, по известен като Руми. Чувствате ли се удовлетворена?

- За нас това е изключителен успех. През 2011-та г. вписаха Енинския апостол - ръкопис от XI в. През 2016-2017-та година са вписани два забележителни средновековни паметника в международния регистър на ЮНЕСКО - Бориловия синодик от XIV в. и Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър, като вторият е с ъвместна номинация на Националната библиотека и Британската библиотека. Тази година вече можем да се похвалим и с вписването на четвърти ръкопис с общата международна номинация на преписа на произведението Маснави-йи маСнави (Духовни двустишия) на Мевляна Джелал ад-Дин Руми (1207-1273). Това е едно от произведенията на Мевляна, с което обикновено е асоцииран. 

В края на ноември, 2017-та г. бяхме поканени по инициатива на турската национална комисия към ЮНЕСКО, както и от Специализирания комитет към програмата "Регистър паметта на света" на Република Турция, за да представим свои преписи на произведения на Мевляна. Мевляна оставя забележително творчество. Тук трябва да споменем още четири негови големи произведения" "Диван-и Кебир" (Големия дива), "Фих-и Ма Фих" (Съдържа това, което съдържа), "Междалис-и себа" (Седем проповеда), и "Мектубат" (Писма). На работната среща, която се състоя в Анталия в края на ноември 2017 г. като представител на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" присъствах и аз. На форума имаше участници от различни културни ведомства, научни институти, архиви и музеи от страната - домакин Турция, Афганистан, Австрия, Азербайджан, Германия, Индия, Ислямска република Иран, Пакистан, Таджикистан и Узбекистан. Уточнени бяха критериите: по какъв начин ще бъдат подбирани произведенията; дали ще са ранни или художествено украсени; дали ше имат някаква друга историческа стойност. След дълго прекъсване на кореспонденцията с турските колеги работата по общата номинация бе възобновена през 2021 г. Президентът на Турската национална комисия за ЮНЕСКО и председателят на Турския национален комитет за ЮНЕСКО отправиха приветствия и благодарности към участниците в срещата.

Те изразиха задоволството си, че след временно прекъсване работата по програмата "Паметта на света" е възстановена и това създава възможност да бъде продължена процедурата по кандидатстване за вписване на преписите на произведения на Джеляледдин Руми в регистъра на същата програма.

Организаторите обявиха, че предстои финализиране на попълването на апликационните форми за кандидатстване по програмата на различните страни. Според тях, вписването може да бъде осъществено през 2023 г., когато ще се отбележи 750-та годишнина от смъртта на писателя. Беше отбелязано, че произведенията на Руми са неоспоримо съкровище за човечеството, което трябва да бъде съхранено и популяризирано по подобаващ начин. 

Турският национален комитет за ЮНЕСКО изрази готовността си да подготви окончателната документация за кандидатурата, след като получи отделните предложения от участващите страни. Сега общата номинация наречена "Мевляна кюлият", в която са включени десет ръкописа-преписи на различни произведения на Руми, съхранявани в различни институции на шест държави: Турция, България, Германия, Иран, Таджикистан и Узбекистан.

Още на по време на първата среща в гр. Анталия представих единствения наш препис на "Маснави-йи маСнави ", който е късен в сравнение с онова, което притежават в Турция, защото в Музея на Мевляна аз успях да видя най-ранният препис от 1278 г. Той е направен непосредствено след смъртта на Руми. Ръкописът, съхраняван в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", е от XVI в.

- Имате ли сведения как този препис е попаднал в България?

- Той винаги е бил в България. Преди да постъпи в Народната библиотека, преписът е бил собственост на Самоковската обществена (вакъфска) библиотека, основана през 1842-1843 г. От Мехмед Хюсрев паша. Няма данни как и кога преписът е попаднал във вакъфската библиотека в Самоков. Бяха открити шест печата, които показват, че ръкописът се е предавал от ръка на ръка между 1701 и 1843 г. преди да попадне в библиотеката в Самоков.  

Шестият печат и бележка са от 1760-1761 г., оставени от Сюлейман бин Хасан бин Идрис бин Джафер - прадядото на Хюсреф паша. Това означава, че книгата е предадена в библиотеката от дядо през син на внук.

Така попада в обществената библиотека, а по-късно през 1879 г. и в Народната библиотека, заедно с целия й книжен фонд, наброяващ 2485 тома ръкописи и старопечатни книги.

- Какво е значението на преписа?

- Авторът е живял и творил през XIII-ти век и е един от най-популярните мистици и духовни водачи. "Маснави-йи маСнави" е наричано от своите съвременници "коментар на Корана на персийски", поради своята мъдрост, богатство на словото, изискан стил, символизъм и многопластовост. Ръкописът на Руми е част от един универсален световен феномен, тъй като присъства в литературата на няколко националности. 

Ще споделя с вас два превода:  

"Индийци държали слон в тъмна стая. Тъй като не било възможно да се види слонът то онези, които желаели да научат нещо за този екзотичен звяр, трябвало е да го изследват единствено с ръцете си.

Първият човек, влязал в тъмнината и напипал хобота на слона, след което заявил: "Това създание е като водопроводна тръба".

Следващият хванал окото на слона и обявил: "Не, той е като гигантско ветрило." Третият хванал крака на слона и казал: "Не е за вярване. Това животно наподобява колона." Четвъртият пипнал гърба на слона и направил следното заключение: " Въобще не е така, това прилича на трон".

Различните гледни точки пораждат различни мнения. 

Другата притча е за гроздето:

"Един човек дал пари на четирима свои приятели - персиец, арабин, турчин и грък. Персиецът предложил: "Нека ги използваме за ангур."

"Не", казал арабинът. Аз искам да използвам тези пари за инаб." Турчинът пък поискал следното: "Трябва да използваме парите за юзюм ".

Гъркът извикал: "Прекратете тази разправия, ще купим и истафил". Така и четиримата започнали да се бият. Те не знаели, че всеки от тях говори на своя език за грозде".

"Маснави и манави" е произведение, в което всеки може да намери нещо за себе си. Свещеният Коран не може да се чете като книга.

Всеки текст трябва да се осмисли отделно.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай