Легендата разказва, че пирамидите са вкаменени сватове
Недалеч от Рилския манастир в полите на Рила планина е сгушено китното селце Стоб. Въпреки, че повечето хора днес свързват района със
Стобските пирамиди, легендите разказват за славното минало на селището. Предполага се, че името му е идва от римската крепост Стобион. Според други предания пък названието е със старобългарски корен и означава "ограда от стълбове".
Преди 1000 години на това място е имало град Стоби. Според предания през вековете наводнение заличило града и така древните местни жители изкупили сторените от тях грехове.
Хората по онова време тук били заможни и горделиви, но натрупали несметни богатства, поради което трябвало да заплатят прескъпо с живота си.
И така: на мястото на разрушения град се появило село Стоб. За пръв път то влиза в състава на българската държава при кан Пресиян в IX век, след фатално наводнение. То било толкова голямо, че стигнало чак до днешното Пороминово.
За това колко голямо е било с. Стоб в миналото говорят имената на намиращите се между двете села местности Чаршиите, Касапниците, Сапунджийниците. През отделните периоди на историята, то постоянно е присъединявано към различните империи.
Историческите сведения показват, че през 1190 година Стоб е е включено в сръбската държава от великия жупан Стефан Неманя и опустошен от Асеневци.
През 1254 г. Стоб е прибавено към Никейската от Йоан III Дука Ватаци, а по-късно селото е споменато като част от Велбъждката епархия в Одринската архиепископия.
В околностите на Стоб са открити развалини от древни тракийски, гръцки и римски сгради, водопроводи и парчета домакинска посуда. Силно вероятно е в Стоб да е стъпвал и келтски крак или да е имало оживен внос-износ заради откритата уникална келтска керамика.
Селото е вписано в грамота на цар Иван Шишман. В нея той нарежда: "Стоб да няма власт над манастирските люде, нито над техните владетели". Това означава, че по същото време Стоб е било толкова силно, че е можело да притиска дори Рилския манастир, който бил втора по икономическа мощ административна единица след държавата. Документът е бил предоставен на манастира през 1378 г.По това време в местността Църквището се построява една от големите забележителности на селото - храмът "Свети Прокопий", който е покровител на младоженците и пчелите. Смята се, че именно там се сбъдват желанията на бъдещите брачни двойки. Църквата е единствената в България, носеща името на този светец.
Тя е била осветена през 1393 г., но през османското владичество, се превърнала в трън в очите на турците. Имало оплаквания, че при сватби, ритуали и празници местните хора надничали в дворовете им, тъй като църквата се намирала на високо над селото. Наложило се трима жители на Стоб да ходят чак до Цариград, за да искат разрешение да пренесат църквицата си в ниската част на селото. Когато го получили мъжете от Стоб пренесли камък по камък стария храм и го издигнали на днешното му място. Осветили църквата през 1860 г., а в eдин oт зидовете вградили пренесен от старата църква каменен кръст с надпис 1393 г.- годината на освещаването му. Твърди се, че първото дете, кръстено в новата черква живяло 100 години.
Селото е споменато и от проф. Константин Иречек, който го посещава малко след Освобождението. Той пише в книгата си "Пътувания по България", че над Стоб се виждат развалините на стара крепост, от която е "останал още един къс от кула с прозорец". Според местните хора тя е била известна като Петрова кула и се сринала при земетресение през 1904 г.
Друга атракция, която може да се види наоколо, са Стобските пирамиди. Природното творение е резултат от топящите се ледници, като преди милиони години те покривали магнетичната Рила планина. На тяхно място изникнали днешните фантастични пирамиди. Пясъчните образувания обаче постоянно търпят промени, брулени от ветровете и изсушавани от безмилостното слънце. Самите Стобски пирамиди са разположени на няколко места и всички те са в пропасти. За щастие, около тези пропасти, с изключение на последната, има изградени предпазни парапети, което улеснява преминаването на туристите.
Според местна легенда Стобските пирамиди представляват вкаменени сватове.
Някога, много отдавна, те тръгнали към село Стоб, за да вземат местно момиче за невеста. Както си бил обичаят, невестата била забулена и никой не знаел хубава ли е, грозна ли е. По обратния път сватовете дружно запели песен-молба към вятъра, който да подухне и надигне булото на невестата, за да я зърнат поне за малко. Вятърът чул молбите, така и сторил - духнал силно и повдигнал булото и в тоз час всички били смаяни от чудната хубост на девойката. Кумът, като видял приказната хубавица, не се сдържал и се навел от коня да я целуне. В този момент сватовете се вкаменили, ужасени от срама, който щял да стори кумът.
Друга голяма забележителност, която може да се види в района, е Рилският манастир. Основан през 10 век от монаха Иван Рилски, днес той привлича посетители от цял свят с уникалната си архитектура и чудотворна сила. Намира се в сърцето на Рила планина, на 20 км от град Рила.
Рилският манастир ще ви очарова още от прага си. Многобройните стенописи, украсяващи фасадата му, ще накарат сърцето ви да забие силно от гордост и възхищение.
Историята на манастира започва през X век, когато монахът Иван Рилски решава да избере отшелничеството като път към постигане на единение с Бога. Оттеглянето на светеца и заселването му в горите на Рила се смята за начало на основаването на Рилския манастир. По-късно мястото се превръща в културно и духовно средище на цялата българска държава. То претърпява многократни преустройства, за да достигне до величествения вид, в който го виждаме днес.
През XIV в. с дарителската помощ на протосеваст Хрельо Драговол манастирът е преобразен в солидна постройка с изящна вътрешна архитектура и декорация. По-късно по-голямата част от приноса на ктитора е загубена поради многобройните разрушения вследствие на турски нападения. Днес единствено кулата, известна като Хрельовата, е останала от щедрото дело на Хрельо Драговол.
Българските владетели също оценяват значението на Рилския манастир за духовната сплотеност на народа. Царете Иван Александър и Иван Шишман отделят значителни средства за подкрепа и развитие на светата обител. Благодарение на тяхната помощ и на усърдния труд на поклонниците Рилската обител достига своя най-голям възход в периода между XII и XIV век. С турското нашествие обаче, святото място става обект на множество нападения. Следват няколко века на непрекъснато разрушаване и престрояване.
През този дълъг период на трудности за целия български народ манастирът продължава да извършва основната си функция - да съхранява християнската вяра и българската идентичност. Особено силно тази мисия е развита в периода на Възраждането, когато дейността на манастира се концентрира в зараждащата се идея за национална свобода - както от османската власт, така и от влиянието на гръцката патриаршия. Възраждането е и периодът, през който сградата претърпява изключително развитие в архитектурно отношение. Тогава с финансовата подкрепа на заможни българи от всички части на страната манастирът е преобразен. Той бързо е превърнат в истински пример за върховно строително майсторство и естетическа култура на възрожденските зографи и занаятчии.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
