След 140 години: Градят нов православен храм в Разград

Св. Цар Борис-Михаил Покръстител е патрон и небесен покровител

След 140 години: Градят нов православен храм в Разград | StandartNews.com
  • Турска агенция помага с пари за довършването на черквата
  • Св. Цар Борис-Михаил Покръстител е патрон и небесен покровител

Нов православен храм ще приюти молитвите на миряните в Разград. В момента тече третият етап от изграждането, а догодина черквата трябва да е готова. Патрон и покровител на черквата е "Св. Цар Борис-Михаил Покръстител". Храмът носи неговото име. След цели 140 години градът ще има своята нова черква, тъй като старата - "Свети Николай Чудотворец", е посторена през 1860 г.Градежът започва с организиране на инициативен комитет, който започва да събира дарения. Включват се много хора, организации, политически партии. Строителите също внасят своята лепта.Първата копка е направена преди осем години на 9 май 2013 г., в присъствието и с благословията на Негово светейшество Патриарх Неофит.За изкопните работи и вдигането на грубия стореж са изразходвани около 82 000 лв. Следва изграждането на двете камбанарии, купола на храма и терасата за църковния хор, като за целта се събират още около 60 000 лв. Така завършва и вторият етап от изграждането на храма. Построяването на голяма черква обаче изисква години наред усилия, дарения и построянство в начинанието. Затова обектът се включва в проекта "Красива България". Дори и в тази дейност безвъзмезден труд за подготвяне на документите полагат миряни, които искат Разград да има нов храм.С общи усилия черквата вече е вдигната, основите и зидовете са здраво положени, камбанариите - готови. Остават обаче довършителните работи и изографисването на храма.От началото на градежа през 2013 година досега са вложени около 400 000-500 000 лева, осигурени от дарения. Най-голям е жестът на Турската агенция за кооординация и сътрудничество (ТИКА), благодарение на която се довършват строителните дейности, а заслугата за привличането й е на областния управител Гюнай Хюсмен. Фактът, че турска агенция помага за построяването на християнски храм, говори ясно, че подкрепата на духовния и религиозния живот и на солидарността и толерантността между българските общности и етноси е разковничето на мирния ни живот. И това е така, защото паралелно с градежа на църква "Св. Цар Борис-Михаил Покръстител" в Разград, с подкрепата на правителството и областния управител се реализира и проект за реставрация на националния паметник на културата в град Разград - джамията "Макбул Ибрахим паша".Тази година държавата отпусна 100 000 лева за цялостното завършване на новостроящата се църква "Свети Цар Борис-Михаил Покръстител". Новината бе оповестена на импровизирана пресконференция в двора на старата черква "Св. Николай Чудотворец". С отпуснатите с постановлението на Министерския съвет средства ще се работи по изографисването на стените, изработването на на иконостаса и ще се монтира отоплителна инсталация, ще се извършат и други довършителни дейности. Разчетите са показали, че тези 100 000 лева ще са достатъчни за приключване на всички дейности. Това се очаква да стане до пролетта на 2022 година, като откриването на новия храм се планира да бъде през май догодина и да се съчетае с патронния му празник.

Князът се кръстил със семейството си, болярите и целия народ

Патронът на храма - Свети цар Борис-Михаил, е владетелят, който налага християнството и въвежда старобългарската писменост. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син - Симеон. Борис I бил родственик на Св. Мъченик Княз Боян Български. За покръстването на българите първоначално преговарял с папа Николай, но в последствие приел Христовата вяра от Изток - от Цариград, като патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България. Князът се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.След смъртта на светите братя Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимир и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали владетеля към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той е наречен "архонт на България", превеждано обикновено като "владетел". Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името Свети Цар Михаил Борис, макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза-покръстител сред неговите съвременници е преписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г.: "В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи - бащата на този княз (Симеон), - великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил. В "Списъка на българските архиепископи", съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на 12 век, Борис е наречен "василевс на българите", така византийският автор пренася върху Борисов царската титла, която въприел за пръв път негивят син Симеон.

В "Св. Николай Чудотворец" има и библиотека

В Разград има още една черква - старият храм "Свети Николай Чудотворец". Той е изграден през 1860 година от майстор Станчо Данаилов. Преустроен е през 1903 година, откогато е и камбанарията му. От 1862 година има дърворезбена украса, която е дело на възрожденския майстор Генчо Кънев. В храма могат да се видят осем големи иконостасни икони, които са сътворени от ръцете на Захарий Цанков и неговият син. Стенописите са от периода 1933-1934 година. Църквата е една от най-представителните в България от средата на деветнадесети век. В храма има библиотека, която е основана още след Освобождението. В нея се съхраняват книги от най-различни автори. Всички са с различно съдържание - религиозно и светско, художествено, философско, историческо, икономическо и други.

Свързват "Ибрахим паша джамия" с най-добрия архитект на империята

"Ибрахим паша джамия" е строена в края на XVI в. и е претърпяла три преустройства през 1603, 1616 и 1625 г. Трябва да се спомене и популярната легенда, че този паметник е дело на мимар Синан. Вероятно една от причините за това е, че както пише Евлия Челеби, в цяла Румелия няма подобна на тази и тя може да се сравни само с Рюстен пааша джами в Истанбул. Съвсем естествено народното предание свързва великолепната сграда с най-добрия архитект на Империята.Джамията е обявена за паметник на културата с категория от национално значение, но е затворена за посетители и вярващи, след като в продължение на близо половин век не е ремонтирана и реставрирана. През есента на 2020 г. е задействан инвестиционен проект за консервация, реставрация и адаптация на джамията, финансиран от републиканския бюджет.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай