Заведенията за хранене са бъдещето на моловете

Хората търсят различни преживявания, което води до нови формати на заведенията

Заведенията за хранене са бъдещето на моловете | StandartNews.com

Бързият ръст на разходите на хората за хранене е довел до увеличаване на заведенията в търговските центрове в глобален мащаб. В някои молове делът на заведенията дори надвишава 20% от отдаваемата им площ, сочи доклад на консултантската компания Cushman & Wakefield. Експертите очакват разходите за хранене на потребителите да продължат да се увеличават през следващите 10 години.

Наред с това обаче се засилва и желанието на потребителите да подобрят преживяването си при пазаруване чрез социални развлекателни събития. Затова подходящият микс от заведения в моловете вече се оказва ключов за успеха им, се посочва в доклада. Заведенията за бързо хранене с обикновени места за сядане постепенно отпадат. Наемодателите все повече търсят разнообразие и други концепции, засилва се търсенето и на по-концептуални идеи. Такива например са заведенията, които комбинират ресторанти с кафенета и пекарни или продават и други продукти, свързани с кулинарията. Някои от тях развиват и готварски школи. В момента само една шепа международни играчи развиват такива формати и има място за навлизането на нови пазарни участници.

И в четирите глобални региона – Европа, Америка, Азиатско-тихоокеански и Африка и Близък изток, се очаква ръст на разходите за хранене през следващите 10 години. Най-силни повишеният се прогнозират в Азия и Близкия изток. Потребителските разходи там се смята, че ще се увеличат повече от два пъти до 2027 г. Прогнозите сочат, че средногодишният ръст на разходите за храна ще достигне 7,4% и в двата региона. Европа и Америка са по-зрели пазари, поради което се очаква разходите на потребителите да нарастват съответно с 4,9% и 5,5%. В рамките на Европа най-силен ръст на разходите за хранене се очаква в Турция със среден темп от 8,8% през следващите 10 години. Основен двигател на растежа са младите хора, които продължават да харчат въпреки политическите рискове.

Според прогнозите, пазарите в Централна и Източна Европа и по-специално Румъния, България и Полша също ще запишат силен растеж на потребителските разходи и разходите за хранене през следващите години.
Най-големият пазар за заведенията в Европа през 2016 г. е Испания, се посочва в доклада. Потребителските разходи за хранене в страната достигат 117 млрд. евро, изпреварвайки разходите дори на най-големите икономики в региона – Германия, Франция и Великобритания.

 

Ресторантите са силно зависими от продуктите

Само с фермерски продукти ресторантите могат да създадат авторска кухня, заяви наскоро шеф Андре Токев, основател на Българската асоциация на професионалните готвачи, на форум за финала на проекта „За Балкана и хората". Андре Токев разказа, че преди 15 години при създаването на асоциацията е било много трудно да се създаде авторска кухня без регионални продукти. Сега нещата изглеждат по-различно и по-добре. „В последните години търсим фермерски продукти, защото това е в основата на нашия бизнес. Винаги казваме, че в кухнята основният герой е продуктът. Няма ли хубави продукти, няма и хубава кухня", допълни Токев.

На форума фермери споделиха за опита си не само в производството, но и в преработката на продукти. Андреас Вютрих, фермер от Швейцария с животновъдно стопанство в планински район на голяма надморска височина, коментира, че традиционно земеделието в страната му е организирано в малки стопанства. Заради индустриализацията обаче всяка година Швейцария губи около 1000 земеделски производители. Фермерите обработват все по-големи площи с все по-големи машини, което повишава разходите им. Те имат все по-малко свободно време, семействата им са недоволни и това им създава лични проблеми. По думите му земеделците не слизат от тракторите и губят връзката със земята. Според Андреас Вютрих тази тенденция може да се обърне, ако се откажем от надбягването към "по-голямото, по-бързото и по-лесното".

Христо Василев, собственик на ферма във врачанското село Нефела, отглежда 40 млечни крави от породата Черношарена и Жарсе. Той е успял да регистрира мини мандра по Наредба 26 (за директните продажби на продукти от фермата). Продукцията ми отговаря на всички изисквания за хигиена, заяви Василев, който продава произведеното от него кисело мляко и сирене на фермерските пазари в София. Той преработва цялото мляко, добивано във фермата, така че изобщо не му се налага да работи с изкупвачи. Стопанството няма биосертификат, но фермерът гарантира, че животните пасат в чист район.

Според управителя на фондация „Биоселена" Стоилко Апостолов все още нищожен процент от произведените във фермите продукти стигат по къси вериги до потребителите – директно от фермата. Това става основно на фермерските пазари в София и другите големи градове. Междувременно местни продукти според него търсят по-скъпите ресторанти, тъй като останалите се стремят да предлагат предимно храна на по-ниски цени.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай