Държим в банки почти всичките си спестявания
За 10 години нетното финансово богатство на домакинствата в България е нараснало близо четири пъти. През 2004 г. то се оценява на 7 млрд. евро, а през 2014 г. на 27 млрд. евро. Това сочи проучване на УниКредит, изготвено за годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие във Варшава. За 2015 г. се очаква богатството на българите да се увеличи до 28,8 млрд. евро. Въпреки това оставаме най-бедните сред жителите на ЕС.
Сред бившите социалистически страни членки на ЕС най-богати са поляците с 323,7 млрд. евро през 2013 г. Българите държат 82% от богатството си в депозити в банките. За сравнение поляците държат в банки едва 51% от парите си. На второ място като предпочитани вложения в България са пенсионните фондове - 12%, застраховките - 3%, а инвестициите в акции и взаимни фондове са съответно 2% и 1%. Нетното финансово богатство на българите е 36% от БВП, след нас са само Румъния и Словакия. Най-висок е този процент във Великобритания - 200%.
Нетното финансово богатство на домакинствата от Централна и Източна Европа за 10 години е нараснало над два пъти. Сега гражданите от тази част на Европа имат 780 млрд. евро. Анализите показват, че в годините на кризата хората са прехвърлили парите си в банките и в стабилни валути. Проучването сочи обаче, че вече се забелязва пренасочване към взаимни и пенсионни фондове и застрахователни продукти. Според Кармелина Карлуцо от дирекция "Стратегически анализ" на УниКредит този процес ще бъде умерен и паричните активи ще си останат най-предпочитани.
Нови 15 милионери от началото на годината
Депозитите на граждани за сума над 1 млн. лв. са се увеличили с 15 броя от началото на годината, сочат данните на БНБ. Така към края на март милионерските депозити възлизат на 749 броя. В тях се съхраняват общо 1,819 млрд. лв. Сумата е нараснала с 1,6% или 19,4 млн. лв. през първото тримесечие на годината. Ръстът на милионерските депозити обаче вече е с по-бавни темпове. През миналата година имаше периоди, в които броят им растеше с 25-30 за тримесечие. А сега спрямо март 2013 г. милионерските депозити са нараснали само с 35 броя.
Общата сума на депозитите на домакинствата у нас достига 38,553 млн. лв. при 11 535 490 млн. броя влогове. Сумата на депозитите е нараснала с 2,3% спрямо края на 2013 г. Това обаче не може да се каже за броя на влоговете в родните банки. През първите три месеца на годината те са се стопили с 396 167 броя. Това се дължи главно на влоговете за суми до 1000 лв. През последното тримесечие 421 752 такива влога са били закрити. Въпреки това общата сума, съхранявана във влоговете до 1000 лв., нараства с 1,7% или 17,7 млн. лв. Така към края на март, влоговете за суми до 1000 лева достигат 8 297 457 броя (71% от всички депозити на граждани), а общата сума в тях възлиза на 1,069 млрд. лв. (2,8% от общата сума на всички влогове на граждани). Най-сериозен ръст има при депозитите за суми между 100 хил. и 200 хил. лв. Общата сума по тези влогове е нараснала за тримесечието с 6% до 4,336 млрд. лв. Влоговете в този диапазон са 31 486 броя.
Падат заплатите на работници и депутати
Бизнесът наема нови хора на по-ниски заплати от тези на опитните служители, сочат данните на НСИ. Средната работна заплата за март е 813 лв. Това е повече от средното възнаграждение за януари (794 лв.), но е по-малко от средната заплата за октомври (820 лв.), ноември (818 лв.) и декември (846 лв.) миналата година. Тъй като депутатите взимат по три средни заплати за обществения сектор за последния месец от тримесечието, с новите данни на НСИ заплатите им ще паднат със 186 лв. от 2757 лв. на 2571 лв. Заплатата на президента Росен Плевнелиев ще падне до 5142 лв. (две депутатски заплати), а на премиера Пламен Орешарски и на председателя на парламента Михаил Миков възнагражденията ще паднат до 3985 лв. (55% над депутатските). Заплатите на министрите пък падат до 3342 лв. (30% над депутатските).
Средната заплата за страната за първото тримесечие намалява с 3,9% спрямо четвъртото на 2013 г. Икономическите дейности, в които има най-голямо намаление на средната заплата, са: "Операции с недвижими имоти" - със 17,6%, "Образование" - с 14,2%, и "Търговия; ремонт на автомобили" - със 7,6%. Спрямо първото тримесечие на 2013 г. обаче заплатите са нараснали средно с 2,3%. Най-високи трудови възнаграждения взимат в следните икономически дейности "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1765 лева; "Производство и разпределение на ток, парно и газ" - 1533 лв.; и "Финансови и застрахователни дейности" - 1449 лв. Наетите лица към края на март 2014 г. нарастват с 8,5 хил., или с 0,4% спрямо края на 2013 г., като достигат 2,22 милиона. Най-голям ръст на наетите има в икономическите дейности "Селско, горско и рибно стопанство" - с 6,6%, "Професионални дейности и научни изследвания" - с 3,1%, и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 2,9%.
Банкер: Да не избързваме с фалита на граждани
Идеята за освобождаване от договорно задължение е много революционна и влиза в разрез с хилядолетния начин на мислене на обществото ни. Това каза по повод подготвения Закон за фалит на физическите лица Даниела Христова, член на УС и прокурист на Сосиете Женерал Експресбанк, по време на форума "Шумът на парите". От римското право съществува максима, че договорът има силата на закон, каза Христова. Рискът от безотговорно поведение трябва да бъде внимателно оценен и законодателната техника да бъде прецизирана, допълни тя. Освен това трябва да се има предвид, че свръхзадлъжнялостта невинаги е само спрямо банки, тя е свързана основно с потребление на насъщни блага, заяви Христова.
Според Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК, формирането на лихвите на банковите заеми не трябва да се затваря само в индексите, които бяха записани в Закона за потребителския кредит. Тези индекси не са адекватен измерител на депозитите, на привлечените средства на банките, каза Андронов. Ако извадим данните от 2009 г., вторите шест месеца на кризата, ще се види какво се случва - ако кредитите на банките бяха базирани на EURIBOR, LIBOR или СОФИБОР, а депозитите се финансират от местния пазар по цени, които вложителите предлагат, разликата между приходите на банките и разходите по привлечени средства щеше да бъде 5%, обясни той и допълни, че подобна ситуация през 2009 г. би довела до фалит на половината банки.
Не съм оптимист за икономическото развитие на България в следващите години, каза Камен Колчев, главен изпълнителен директор на Елана Финансов Холдинг. През последните 10 години вътрешнополитическата обстановка не способства, а пречи на икономиката, допълни той. Освен това поне следващите 20 години ще бъдат турбулентни. Светът е в преход, едноличното американско господство си отива и трябва да бъде ребалансирано и едва ли някой знае как ще се случи това. Непрекъснато ще има една или друга криза, така че не виждам период на икономическа стабилност и глобален растеж, за който ние да се закачим, каза Колчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
