Четвъртък,

Юруш за монета от времето на Людмила Живкова

От: Светлана Владимирова -
21423
Юруш за монета от времето на Людмила Живкова
A
A
A
  • Двете сгрешени стотинки от соца гонят сребърната двулевка на Цар Фердинанд
  • Чакат ново вдигане на цените на железните пари, рекордът държи златната столевка от 1894 година

 

Когато нещо в България стане модерно, цената му няма спиране, а простотията - няма край. Скуката от пандемията направи стотици българи нови колекционери и чисто по български най-голямата им страст се оказа събирането на монети.

Специализираните сайтове не смогват да продават юбилейни, възпоменателни, стари, криви, излъскани железни пари от времето на Наполеон та чак до наши дни. Докато беше време, когато "наполеонките" удряха тавана, сега социалистическите пари изживяват своя ренесанс. И най-вече едни 2 стотинки, които откакто е дошла пандемията, се превърнаха в национална мания за бързо забогатяване.

Ровете в бабини чекмеджета и шкафове, и ако паднете на монета от две стотинки от 1981 година с надпис на реверса "Народна република България", то трябва да знаете, че за нея може да получите сума, с която да си купите сравнително нова кола.

Призивът грее от многобройни сайтове, блогове и социални мрежи. В най-масовите онлайн магазини обявите за продажба на заветните стотинки растат пропорционално с инфлацията и със страховете на хората, че спестяванията им се обезценяват.

Цените на стотинките вече вървят от 6 000 до 8 000 лева.

А има оферти и по 15 000 лева.

Колко от тези продажби ще донесат бъдещи приходи на новите купувачи, е доста спорно. Преценете сами.

По времето на дълбокия соца, през 1981 година, в чест на 13 века от създаването на България, БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените монети и вместо "Народна република България" на тях да пише "Хиляда и триста години България".

Твърди се, че за смяната на надписа е настоявала лично Людмила Живкова, която по онова време е била председател на Комитета по култура и основател на фонда "13 века България". Затова тези стотинки и до днес се наричат "монетите на Живкова".

Само че някой от монетния двор забравя да смени матриците на 1 и 2 стотинки и така излиза пробна серия, която впоследствие се бракува и не се пуска в обръщение. Колко са сгрешените монети, никой не е казал точно. Но нумизматите твърдят, че става дума за 20 броя изсечени от 2 стотинки и 137 броя от монети със стойност 1 стотинка.

Е, как да търсиш в долапа на дядо монета, която не е пускана в обръщение? И как да си сигурен, че сред десетките обяви за продажба на сгрешени монети, все пак ще има оригинални?

Логика няма, но истерия има. Никой не се интересува, че показваните по сайтове и социални мрежи монети са изтъркани, захабени, обилно почиствани с препарати. Още по-малко се обръща внимание, че подобни монети няма как да бъдат сертифицирани, защото за това има железни международни стандарти.

Алъш-веришът си върви с пълна сила, а златарите се надпреварват да предлагат ювелирни кутийки, в които да се съхраняват "безценните" стотинки за поколенията. Монетният балон ще продължи да се надува докато някой от новите купувачи все пак реши да я извади на някой дребен аукцион. А засега,

притежателите на монети от 1981 година имат 3 варианта за цени:

Ако монетата с номинал 2 ст от 1981 е с надпис НРБ (Народна Република България), без проблем може да се продаде над 5 000 лева.Ако монетата е с номинал 2 ст от 1981 с надпис 1300 г България, то цената й е .... 2 стотинки. Ако монетата е с номинал 2 ст 1981 с надпис 1300 г България, но в МИНТ качество, което е пуснато само в 2000 бр - цената е около 5-10 лева. По-ценен е целия сет от 1 стотинка до 1 лв, в минт състояние, който се търгува в момента за около 80 лв.

Приблизително така стоят нещата и с монетата от същата година с номинал 1 стотинка. За сгрешения надпис, тъй като изсеченото количество е по-голямо, цената върви над 2 000 - 3 000 лева. Времето на монетите от социализма може някога и да отмине, но железните пари от края на 19-ти и началото на 20-ти век със сигурност не само ще вдигат колекционарската си стойност, но ще чупят и нови рекорди.

За умопомрачителните 84 000 евро (164 000 лева) беше продадена стара българска монета от 1894 г. с лика на Цар Фердинанд на търг в Италия миналата година. Златната столевка проби всички граници, които се слагаха за цени на български монети. Само допреди пандемията се считаше, че пределната сума, която колекционерите са готови да платят за родна монета, е 50 000 лева.

С какво тази монета от 100 лева от 1894 г. е толкова ценна?

Тя е отсечена от чисто злато и е много масивна -една тройунция, което означава, че стойността само на метала, от който е изработена, е около 3000 лева. Нещо повече - тиражът - е изключително нисък, едва 2500 бройки. Причината е твърде високият й номинал. 100 лева в края на XIX век като покупателна способност се равняват на около 2500-3000 лева в днешно време. Редките екземпляри от Златната столевка на Фердинанд са и с удивително добро качество, затова и са толкова ценни.

От изключителна важност за столевките отпреди повече от век е дали са били допълнително изсичани през годините. Това е и причината за доста по-ниската цена на 100-те лева, отсечени през 1912 г. Монетите са доста запазени, малко са били използвани в обръщение, но при тях проблемът е, че освен оригинала от края на 19-ти век, има и доста екземпляри от социалистическо време. През 1967-1968 г. БНБ решава да я сече наново, признава си чак през 2002 година, а новоизсечените монети могат да бъдат различени само от специалистите. Така хората си мислят, че имат оригинал, но много от тях разполагат с екземпляри от допълнителната емисия, което сваля й стойността.

Любопитна подробност е, че златната столевка от 1894 година детронира по продажби една двулевка пак от времето на Цар Фердинанд.

Митичната сребърна двулевка от 1916 г. събира апетитите на всички големи български колекционери. Причината е, че тя никога не е влизала в обращение и не е известно колко бройки са се запазили до днес. Сребърната двулевка е отсечена в разгара на Първата световна война. Тогава обаче е имало голяма инфлация и преди пускането на монетата в обращение се оказало, че номиналната  стойност е много по-ниска от цената на среброто, от което е изработена. Затова е наредено целият й тираж да бъде претопен.

Дълго време се твърдеше, че от нея има един единствен екземпляр и той се намира в БНБ, но страстите разпали нашенец от Чикаго, който вкара преди година България в световната карта на колекционерството.

Костадин Везьов стана първият българин, световен първенец по нумизматика

гръмна в началото на 2021 година chicago.bg. Негов сет с български монети бе избран сред повече от 21 000 участници от цял свят с 1,2 милиона монети, подредени в 180 000 комплекта.

Везьов тогава сподели, че вълнението му е било огромно, докато е очаквал резултатите и класирането. Дори като състезател по ски бягане и футболист не е имал такава предстартова треска.

На страницата на Numismatic Guaranty Corporation (NGC) оценителите- експерти обявиха, че са избрали неговата колекция да получи наградата благодарение на 92% завършеност. Българинът е представил широка гама от деноминации и композиции, като повечето монети са юбилейни или възпоменателни от периода на Народна република България. Всички монети били много трудни за намиране и комплектуване в качеството, в което Костадин ги е събрал.

Освен приза за ,,Най-добър нов сет в света" Динко, както го наричат приятелите му, получи и 20 първи награди в различните категории с български монети.

В едно от малкото интервюта, които даде по онова време, той сподели, че има една монета, която мечтае да притежава. "Това са българските два лева от 1916 година. Това е най-ценната и скъпа българска монета", заяви Костадин Везьов.

Случайно или не, няколко месеца по-късно, лелеяната сребърна двулевка от 1916 г. се появи на международен търг и бе продадена за рекордните към онзи момент 36 000 долара (близо 61 000 лева).

Кой е новият собственик на монетата

така и не стана ясно, но нумизматите шушукаха, че е българин.

Дали тази сделка ще остане в началото на класацията за най-скъпо продадените български монети, предстои да видим. Факт е, че нумизматиката разцъфтява в пандемията и при инфлацията. Повишеното търсене е налице, а броят на колекционерите само за година се е увеличил с повече от 4 пъти. В колекционерството в последно време влязоха и много заможни хора, което доведе до допълнително вдигане на цените.

Ще има ли нов скок в цените на монетите през следващите месеци? Много е възможно, особено ако се запази предстоящата дата за влизане в еврозоната. Смяната на парите винаги звучи като музика в ушите на нумизматите....


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички