Хиляди книги, десетки щандове, четири етажа и стотици гладни за литература читатели - това е 43-то издание на международния панаир на книгата в НДК, който ще продължи до 13 декември. Отстъпките започват от 20 процента и стигат до рекордните 70 на сто. "Сянката на Александър Велики" е поредният шедьовър на академик Антон Дончев. Авторът на епоса "Време разделно", по който беше направен най-обичаният БГ филм на всички времена, фокусира любопитството на публиката върху историята на траките и съдбата на техния цар Лизимах, върху далечна предшественичка на Ванга и загадките на Калиакра.
Големият писател разписа "Сянката на Александър Велики" за кмета Йорданка Фандъкова и зам.-министрите Боил Банов и Ваня Кастрева
Антон Дончев днес с часове раздаваше автографи в НДК. Сред късметлиите, които получиха лично от него по екземпляр от новия му шедьовър "Сянката на Александър Велики", бяха кметът Йорданка Фандъкова, зам.-министърът на културата Боил Банов, зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева, шефът на НДК Мирослав Боршош. Големият писател им разписа специални послания и си спомни, че Ваня Кастрева е била редактор на романа му "Николай Рьорих. Ярило слънчицето и бога Агни". Академикът се оказа в центъра на вниманието в Мраморното фоайе, където официално бе открит 43-ият Панаир на книгата и третото издание на международния литературен фестивал.
Почитатели на легендарния автор на "Време разделно" го нападнаха, за да го разпитват за "Сянката на Александър Велики", която излиза на пазара като копродукция на издателствата "Захарий Стоянов" и "Стандарт". Академикът сподели, че се е откъснал от света, докато е работил над първата част на романа, който разкрива защо трябва да сме горди като наследници на траките. После дори прочете няколко стиха от бойна песен в епоса. Антон Дончев върна лентата към 1981 г. - тогава неговото "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" излиза в чест на 1300 години от създаването на Българската държава. "Първият тираж беше 100 000. Разграби се за няколко дни. Пуснаха втори - още 20 000. Че имаше и допечатка - някъде около 5000. До Нова година всичко свърши", разказа маестрото. И на двата щанда, на "Стандарт" и на "Захарий Стоянов", раздаде още десетки автографи.
Празничност за премиерата на поредния форум, дирижиран от Асоциация "Българска книга", придаде Софийският духов оркестър, начело с Юли Дамянов. Сред официалните гости бяха посланици, политици, писатели, преводачи, илюстратори... Йорданка Фандъкова по традиция откри панаира. Тя беше категорична, че 2015-а е годината на книгата за София - заради многото инициативи на столична община и новите придобивки като откритата читалня в Градската градина, филиала на библиотеката в Студентски град, литературния клуб "Перото". "Идва време за подаръци - а какъв по-хубав подарък от прекрасна книга. Всяка година все повече хора посещават панаира - той е големият дар за софиянци. Вярвам, че в дигиталния век хората продължават да ценят писаното слово, независимо колко много се страхуваме, че компютърът ще го замести. Слава Богу, това не се случва - и аз като учител съм убедена, че това няма да се случи. Но ние сме длъжни да правим всичко възможно за стимулиране на четенето", каза още Фандъкова. Зам.-министърът на културата Боил Банов прочете поздравително писмо от министър Вежди Рашидов. "Книгата е източник на вдъхновение в живота на всеки човек. Силата и въздействието й градят общочовешки ценности", пише художникът от Берлин, където е на лечение. Зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева подчерта, че панаирът съвпада с първата по рода си национална седмица на четенето, организирана от министерството. "Панаирът е сред големите ни приоритети, защото без четенето не можем да очакваме просперитет на личността, не можем да възпитаваме нашите деца като грамотни, успешни и можещи личности", допълни Кастрева.
Шефът на НДК Мирослав Боршош започна рождения си ден с панаира. "Дворецът е пълен с книги. Аз съм с приятели издатели и имам рожден ден", похвали се той. И цитира Еразъм Ротърдамски: родината е там, където е библиотеката ти. "С всяка прочетена книга ние се раждаме отново и отново. Четящ човек е най-високата титла, която можеш да получиш", беше категоричен Боршош.
В премиерата се включиха и посланиците на държавите, гости на панаира, Испания и Португалия - Техни Превъзходителства Хосе Луис Тапиа Висенте и Луиш Фераш. "Голямото културно събитие в България придобива за нас и за братята ни от Португалия много по-голямо значение заради литературния фестивал, посветен на иберийската литература. Иберийският полуостров и Америка създават голям общ ибероамерикански регион. Благодарение на това двата бряга на Атлантическия океан са в постоянно общуване. Повече от 500 милиона говорят испански. В България има все повече желаещи да го учат", коментира Хосе Луис Тапиа. Кралството представя десет свои автори, които отразяват разнообразието на съвременната испанска литература, включително и на каталански, галисийски и баски. Луиш Фераш беше категоричен: "Когато говорим за глобализация, Испания и Португалия са сред първите. Ние достигнахме до толкова много нови страни. В това се корени богатството на нашите езици."
В София отново е Енрике Мота, вицепрезидент на Европейската книгоиздателска федерация. Португалецът беше в София преди шест години за панаира и не пропусна да отбележи колко се е променила столицата. Този път той говори за друг деликатен проблем у нас - спазването на авторските права. "Именно те дават възможност на писателите да пишат отново и отново, на издателите да правят нови книги, а на читателите да имат достъп до нови заглавия. Без защита на авторските права възможността за писане намалява - а така намалява и културното разнообразие", обясни Мота. Председателят на Асоциация "Българска книга" Веселин Тодорв подчерта, че България е член на Европейската книгоиздателска федерация още преди да стане член на Европейския съюз. И се пошегува сериозно, че културтрегерите у нас са винаги на крачка преди политиците.
Сред официалните гости на панаира е и авторът на бестселъри Хосе Карлос Самоса. "Пътувал съм много. Двете неща, които всеки пътешественик припознава като свои и близки независимо къде и на какъв език, са "Макдоналдс" и книгите. Но за разлика от бързото хранене книгите са много по-разнообразни. Те са като хора - няма значение на какъв език са написани, няма и значение какво казват. Важното е да ги познаваме, да им дадем шанс, да ги отворим, да влезем в света им - и да им позволим те да влязат в нашия. Книгите могат да станат истинските ни приятели, въпреки че в момента не е най-доброто време за тях."
Идват световни звезди
Звезди на световната литература ще бъдат главни герои в софийския културен живот до 13 декември.
Македонският писател Владо Плавевски представя довечера в 18 часа на щанда на "Персей" историкоприключенския роман за предвестниците на солунските атентатори "Салджията от Вардар". Младата надежда на македонската литература Фросина Пармаковска ще говори за нашумелия си роман за съзряването и любовта "Вишнева хроника". От 18 и 30 "Жанет 45" домакинства срещата "Поети с автограф: Рене Карабаш, Боряна Нейкова, Благовеста Пугьова, Илиян Любомиров".
За литературата и нейното популяризиране ще говори в петък от 17 часа румънският писател Чезар-Паул Бадеску, автор на романите "Младостта на Даниела Наниста" и "Светлина, моя любов".
Същия ден Владимир Левчев ще представи новата стихосбирка "Точно време" от 18 часа в Литературен клуб "Перото".
Фокус на поредното издание на Софийския международен литературен фестивал е Иберийският полуостров. В Мраморното фоайе публиката ще общува с 12 топимена от Испания и Португалия.
Лоренсо Силва, един от най-четените в Испания, ще се срещне с български читатели на 12 декември. Книгите му регистрират огромен пазарен успех, а заради високите им художествени качества печелят и трите най-големи награди там. Единственият поет сред чуждестранните автори е Хосе Луис Гарсия Мартин, издал около стотина книги в различни жанрове - лирика, хуманитаристика, критика. На 13 декември, последния ден от Софийския международен литературен фестивал, вниманието е насочено към Унай Елориага и прочутия дългогодишен военен репортер на Би Би Си и преподавател по журналистика Жозе Родригеш душ Сантуш.
Веселин Тодоров: Трябват пари за библиотеките
"Това е 43-то издание на панаира на книгата. Вече може да се каже, че имаме сериозна история. А сега е на ход най-големият панаир, който някога се е случвал в НДК", заяви пред БНТ председателят на асоциация "Българска книга" Веселин Тодоров. "Паралелно с панаира върви и литературния фестивал. Само за три години той се превърна в най-важното литературно събитие в България. Първо той бе посветен на Балканите, после на скандинавската литература, а сега на иберийските автори", каза още Тодоров. И допълни, че се надява властта да отпусне обещаните 3 милиона лева за библиотеките. "Много от българските библиотеки вече 25 години нямат нито една нова книга. Крайно време е да се вземат мерки", заяви Тодоров.
"Тепърва започвам да опознавам българския свят на книгоиздаването, но съм сигурен, че имате същите проблеми, които има и навсякъде другаде. Но в България има нещо, което ме озадачава, и това са 20% данък ДДС върху издаването на книги. Тенденцията е книгоиздаването в Европа да е с най-ниско ДДС - принципно варира от 0 до 5-6%. В България тези 20% са пречка", заяви Енрике Мота, председател на Eвропейската книгоиздателска федерация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
