Цената на петрола може да достигне до около 90-100 долара за барел на борсите, а цената на литър гориво на бензиноколонка у нас - до 2,80-2,90 лв. за литър, ако войната в Близкия изток продължи да се задълбочава. Това заяви в предаването „Ревизия” по NOVA NEWS борсовият анализатор Димитър Калъпов. Той коментира състоянието на пазара на черно злато, след като през уикенда САЩ се включи в ударите по иранска земя, а Техеран заплаши да затвори ключовия за световните доставки Ормузки проток.
„Цената на петрола се покачва, ескалацията продължава, но основната причина за движението на цената нагоре е, че Иран е третият по големина износител в света, а през Ормузкия проток минават 25% от доставките за света. Ако той бъде затворен, ще имаме високи цени. Иран обаче многократно е заплашвал, че ще го затвори и не го е правил, затова пазарите са в изчаквателна позиция. Все пак аз очаквам още едно покачване на цените и смятам, че Иран поне за малко ще затвори протока, просто защото те нямат какво друго да направят. Прогнозата ми е краткосрочно достигане на цените до 90-100 долара за барел", каза експертът. По думите му едва ли ще станем свидетели на цени на бензиноколонка над 3 лв. за литър, защото такива предпоставки към момента нямало.
Какво ще стане обаче, ако САЩ и Израел започнат масови удари по иранската петролна инфраструктура и Иран бъде изключен от световните доставки напълно?
„Световната икономика държи баланс от 80-90 долара за барел петрол, а ако изключим Иран от доставките, ще видим просто задържане на цената до около 90 долара, защото другите производители могат да компенсират, най-вече САЩ. В момента най-големият потребител е Китай, който ще бъде най-засегнат, но пък Пекин се презапаси през последните седмици като изкупи максимални количества от Персийския залив”, подчерта Калъпов.
Според него Ормузкият проток ще бъде затворен само временно и не напълно, защото контролът над него е споделен и Иран не може да затвори плътно потока. „Може да минават ограничено количество танкери, но все пак ще има някакво движение, затова ситуацията за страните износителки не е толкова тежка”, добави експертът.
Губещи обаче има, а както често се случва напоследък при геополитически проблеми най-тежко може да бъде засегната Европа. „Европа е най-сериозно засегната, защото няма полезни изкопаеми, няма собствени горива. Имаме нарушени доставки от Русия заради войната в Украйна, сега тази ситуация в Близкия изток - притеснително е. САЩ и Норвегия остават единствените възможни доставчици за огромното потребление на Европа”, заяви борсовият анализатор.
Големият въпрос - може ли тази криза да изведе на преден план отново проблема с инфлацията? „Ако нещата се влошат - да, отиваме отново към инфлацията. Цените на горивата, на газа, на горивата - всички те са част от цените на всички стоки и услуги, няма как да не се отразят върху крайната цена на всичко, което потребяваме. Ако имаме сериозна ескалация, вероятно ще се върнем към инфлация от 5-6%”, прогнозира Калъпов.
Според експерта големият победител от ситуацията може да се окаже Русия, която ще може да снабдява Европа с петрол, а това означава, че континентът трябва да се откаже от своя таван за цената на руския петрол. Така Москва ще пълни хазната си и ще може да продължава да финансира своята война в Украйна.
Страната с най-големи залежи на петрол в света е Венецуела, макар че тя никак не може да се похвали да е сред големите производители. Веднага след нея са Саудитска Арабия, Канада, Иран и Ирак. Три от пет са в региона на Близкия изток.
Може би изненадващо за някои - най-големият производител днес е САЩ, следван от Саудитска арабия и Русия. Всъщност цената днес до голяма степен се определя от т.нар. картел.
ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол – бел. ред.) е напълно легитимен картел на производители, които през свиване или разширяване на добива могат да контролират цената. В нея влизат 13 държави, водени от Рияд. Другите членове са Ирак, Иран, Ангола, Алжир, Либия, Венецуела, Нигерия, Габон, Кувейт, ОАЕ. Нас обаче в момента най-вече ни интересува какво ще се случи с Иран.
Иран очевидно започна да изнася все повече количества петрол, след като първоначално беше ударен от Израел. Причината е, че иска да се финансира, да пласира готов суров петрол и да избегне разхищението. Разликата е почти 30% нагоре продажби, които обаче не е много ясно къде отиват.
Не е ясно и къде отива цената на петрола. Най-ниската ѝ стойност е записана през 1970 година - долар и 20 цента, а най-високата - по време на финансовата криза от 2008 г. - над 140 долара. Що се отнася до бензиноколонката - само за седмица у нас цената вече е нагоре с над 5 стотинки, а все още най-тежкото не е дошло.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
