Спешна намеса на премиера Росен Желязков спря новите правила за домашното вино и ракията, записани в подготвяния нов Закон за виното и спиртните напитки.
Промените предвиждаха да бъдат въведени ограничения върху количествата за традиционните напитки, които семействата могат да си произведат годишно за лична консумация.
Новите текстове са изготвени от Министерство на земеделието и храните, а крайният срок на общественото обсъждане беше 15 октомври.
Ще посегне ли държавата на традициите на българина да си прави домашно вино по рецепта на деди и прадеди?
"Категорично това няма да стане", заяви министър-председателят Росен Желязков.
Той обясни, че публикуваните текстове не са предварително съгласувани, нито е ясно каква е политиката. "Ясно е, че ще засегне много хора, но не е ясно кой ще се облагодетелства", каза още Желязков и съобщи, че е разпоредил на земеделския министър Георги Тахов законопроектът да бъде свален от обществено обсъждане.
Как ще бъде преработен законът - предстои да видим.
Основната промяна в текстовете, които бяха пуснати за обществено обсъждане, е свързана с производството на вино. То е освободено от акциз и затова досега производството му за домашна консумация беше по-свободно.
Промените предвиждат да се въведе твърд лимит от 5 хектолитра (500 литра) вино годишно на домакинство за „семейна консумация“. Това е значително намаление спрямо досегашната практика, която позволяваше производство до 10 хектолитра (1000 литра) без подаване на декларации към Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).
Дава се определение и на това какво е „семейна консумация“ - произведените вино и ракия, които нямат търговско предназначение, получени от грозде или плодове собствено производство
Това е съществена промяна и означава, че домашно вино и ракия могат да правят само стопани, които имат собствено лозе. Така ще бъдат порязани хората, които сега си купуват малки количества грозде, за да си направят домашно вино – за да спазят старите традиции или да се похвалят с майсторлък при собственото производство. Също както други си правят зимнина – лютеници, туршии, компоти, макар че от магазина може да ги купят и по-евтино.
В новия закон обаче пише, че само производители на грозде, регистрирани в лозарския регистър, имат право да преработват добитото от стопанисваните от тях площи грозде във вино за семейна консумация, което не може да надвишава 500 литра на година.
Така, ако контролните органи хванат някой, който няма лозе, да си прави вино в двора, може да му наложат глоба. Предвидената в проектозакона санкция е от 1000 лв. до 3000 лв.
Според записаното в проекта преработката на винено грозде може да се извършва само от регистрирани производители на вино в лицензиран данъчен склад или в регистриран обект за винопроизводство.
Но и за хората със собствено лозе се затягат правилата. Всяка година те ще трябва да подават декларация какви количества грозде са прибрали. Това трябва да се случи още преди да си направят виното. Така ще се сложи строг контрол върху произведената напитка, за да не надвишава количеството й собствената реколта на лозаря. Така отново се ограничават хората да си правят каквото вино искат - някои може да имат на лозето един сорт грозде, например каберне, но предпочитат домашното им вино да е купажно – примесено с друг сорт като купят грозде и от друг сорт. Има случаи, при които домашното грозде е със слаба захарност и е добре да бъде купено и по-сладко друго грозде, за да стане по-хубаво вино. С новия закон тези практики също ще бъдат забранени, пише „Труд“.
Предложението на Министерство на земеделието е винено грозде да се продава само на: регистрирани винопроизводители с лицензиран данъчен склад или с регистриран обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, на регистрирани производители на оцет, на производители на етилов алкохол, сок, стафиди, козметични, фармацевтични и хранителни продукти, както и на граждани и фирми в чужбина. Така на практика се оказва, че за износ на грозде няма ограничения, но то не може да бъде продадено на човек, който иска да си направи домашно вино.
Непроменен остава досегашният праг за производство до 30 литра ракия годишно на семейство с намалена акцизна ставка. Това бе уредено в Закона за акцизите и данъчните складове. Сега предложеният закон просто формализира количеството и го вписва като твърд лимит.
В момента за домашната ракия трябва да бъде плащан акциз, който е в размер 50 на сто от налога за алкохола в магазина. Акцизът за домашната ракия, произведена в специализиран малък обект за дестилиране, е 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Ако ракията е 40 градуса, това прави по 2,20 лв. на литър.
В страната има регистрирани около 1500 казана за варене на ракия - "малки обекти за дестилиране", каквото е официалното им название. По закон домашна ракия може да се произвежда само в тях, и то при спазване на строги правила. Търговията с домашна ракия строго се забранява - тя не може да се продава в интернет, в заведения или където и да е другаде. Въобще каквато и да е продажба на "етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртни напитки" може да се извършва само от регистрирани търговци.
Наименования върху етикетите
С новия закон се определят правила за наименованията върху етикетите. Винена дестилатна спиртна напитка може да бъде означена като „гроздова ракия“, ако е с минимално алкохолно съдържание 40 процента и е получена чрез единична или двойна дестилация до 65 обемни процента на вино, получено от грозде, като виното, получено от 100 килограма грозде, не може да надвишава 75 литра.
“Отлежала” е ракия, съзрявала в дървени бъчви не по-малко от 6 месеца. “Старата” е съзрявала в дървени бъчви не по-малко от 3 години, а “специалната” е произведена по специална технология. За да напишат на етикета “резерва” ракията трябва да е произведена от дестилати, съзрявали в дървени бъчви не по-малко от 5 години, а за “специална резерва” съзряването трябва да е поне 10 години. Същите правила ще важат и за производството на бренди.
Плодовата може да носи наименованието “ракия”, но допълнено с името на плода, като например: “сливова ракия” (от сорта “Prunus domestica), “кайсиева ракия” (от сорта “Armeniaca vulgaris”), ракия от праскови, ябълки, круши, смокини или от друг плод, когато е произведена само от посочения вид плод, пише в проекта на закон. Крушовата ракия може да е с името “Вилямова” (“Williams”), когато е произведена само от круши от сорта “Williams”. Ракията, направена от няколко вида плодове, може да бъде наричана просто “плодова”. Ако ракията е от плодови джибри, точно така се означава и на етикета.
За лозята
Забранява се засаждането, презасаждането или присаждането с некласифицирани винени сортове лози. Те ще трябва да бъдат изкоренени, като това ще става при всички случаи за сметка на лицето, което стопанисва площите, засадени в нарушение.
При заличаване на винен сорт лоза изкореняването на засадените със сорта площи се извършва в срок до 15 винарски години, следващи годината на заличаването. Когато преди изтичане на този срок виненият сорт лоза отново бъде включен в списък на класифицираните винени сортове лози и изкореняването още не е извършено, изкореняване не се извършва.
Не се издават разрешения за нови лозови насаждения и за презасаждане на площи, които ще се засаждат с лозя за експериментални цели, за отглеждане на лозов посадъчен материал и за тези, които са по-малки от 0,1 ха за производство на вино и ракия за собствена консумация.
Изпълнителната агенция по лозата и виното ще поддържа дигитален лозарски регистър. В него ще се вписват производителите на грозде, вино и оцет.
Други ключови промени
Новият закон предвижда намаление на административната тежест за бизнеса, свързан с производството, обработката, етикетирането, търговията и контрола върху винено грозде, лозаро-винарски продукти, ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина, оцет, етилов алкохол и спиртни напитки. Законът урежда и управлението и контрола на производствения потенциал в лозаро-винарския сектор.
Съгласно проекта министърът на земеделието и храните ще ръководи държавната политика в лозаро-винарския сектор, като контролът по спазване на закона ще се осъществява от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Но за производството и търговията на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход, както и на спиртни напитки, ще отговаря министърът на икономиката и индустрията.
Предвижда се да бъде намален броят на дневниците, които производителите на вино са длъжни да водят.
Определят се ясни правомощия на контролните органи и са предвидени санкции за нарушителите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
