1,960 млрд. лева бързи заеми са изтеглени до края на септември 2013 г., сочи статистиката на БНБ. Сумата е нараснала със 150,8 млн. лева, или 8,3% спрямо същия период на 2012-а. Лихвата при кредит до 399 лв. достига до 400% за година. Сега всеки може да се регистрира като небанкова финансова институция и да раздава заеми, които трябва да се върнат двойно и тройно. Към услугите на лихварите обикновено прибягват хора, които са крайно закъсали и нямат друг шанс да намерят пари.
София. Финансовите къщи за бързи пари ще трябва да доказват произхода на средствата, които раздават на потребителите. Това е една от идеите, които ще се обсъждат при подготовката на по-строги правила за лихварите, обяви пред "Стандарт" соцдепутатът Кирил Добрев. Той е натоварен от ръководството на БСП да работи по темата. Дискусиите между политици и експерти ще започнат веднага след коледната ваканция на парламента, която приключва на 15 януари.
В момента фирмите за бързи пари са само на регистрационен режим. И при налични 250 000 лева и чисто съдебно минало всеки може да отвори такава.
Откакто преди два месеца се заговори за таван на лихвите на бързите кредити, са регистрирани 18 нови фирми, съобщи Добрев. Надеждата им явно е била да започнат да работят преди приемането на новите правила. А и да се възползват от нуждата на хората от пари по празниците.
"Ще има пререгистрация за всички фирми. Няколко пъти ще бъде увеличен нужният уставен капитал", категоричен е Добрев. Още се уточняват сумите, но можело да скочат от 250 000 лева на 1 милион до 3 милиона лева. "Това е въпрос на дискусия", добави соцдепутатът. В момента се наблюдава парадокс - фирмите се регистрират за 250 000 лева, а раздават много повече пари - портфейлът им е от няколко милиона. "Затова се появяват съмнения, че през този бизнес се перат пари. И че това са "новите мутри", обясни Добрев.
В момента парите, които раздават тези фирми, се обявяват като "заемни средства" и никой не пита повече. "Идеята е в бъдеще да доказват произхода на средствата. Сега няма разлика между бързите кредити и ромските лихвари", смята Кирил Добрев.
Друга идея, която подлежи на дискусия, е след пререгистрацията на всички фирми контролът върху дейността им да се поеме от Комисията за финансов надзор.
Според Добрев най-спорната тема е таванът на лихвите. Засега 100 на 100 е ясно, че ще отпаднат всякакви глоби и лихви върху оскъпяването, категоричен е депутатът. Ще има само лихва върху взетата сума. Обмисля се таванът да е до 3 пъти по-висок от редовните банкови лихви. Това означава, че ще са максимум 30 на сто върху взетата сума, изчисли Добрев. Логиката на високия таван е, че рискът при тези кредити е по-голям - около 30-40% от парите са несъбираеми, показвали изчисленията на работещи в тази ниша.
"Целта на закона е изсветляване на сектора. А не да направим правила, които да накарат всички да минат в черния сектор", обясни Добрев.
Умуват за ограничаване на рекламата
"Направило ли ви е впечатление, че след фармацевтите най-много реклами имат лихварите -дори повече от банките. Докато разговаряме, ми хрумва, че по подобие на решението в закона за хазарта, е добре да ограничим рекламата и на бързите пари", казва соцдепутатът Кирил Добрев. И добавя: "Агресивен съм към лихварите, защото повечето хора, които взимат пари от тях, го правят от крайна нужда - да си платят тока и водата, да отидат на зъболекар, за операция. В безизходицата си те са съгласни на всичко само да получат парите. И лихварите злоупотребяват с мъката им", мотивира Добрев затягането на правилата.
Всеки трети заем не се изплаща
До 2 млрд. лева скочиха изтеглените суми през 2013-а
Близо 2 млрд. лева дължи българинът на компаниите за бързи кредити. 1,960 млрд. лева са теглените бързи заеми от небанковите институции в страната, сочи статистиката на Българската народна банка към края на третото тримесечие на 2013 година. Сумата е нараснала с 150,8 млн. лева (+8,3%) спрямо същия период на миналата 2012 година, когато теглените бързи кредити са възлизали на 1,809 млн. лева. На фона на този ръст от малко над 8%, необслужваните заеми отчитат увеличение от цели 42%, или 182,1 млн. лева в рамките на същия период. Така лошите бързи заеми достигат сумата от 612,1 млн. лева към края на третото тримесечие на тази година. Или с други думи - всеки трети бърз кредит, отпуснат в България, не се погасява. За сравнение, преди 12 месеца сумата на лошите бързи заеми е била малко над 430 млн. лева. Парите, теглени от физически лица, възлизат на 1,389 млрд. лева (дял от 70%), докато отпуснатите на фирми са 491,9 млн. лева (дял от 25%). От гледна точка на кредитирането, настоящата 2013 година далеч не е най-успешната за небанковите институции. През 2009 година например, отпуснатите бързи кредити са били за общо 2,495 млн. лева, или с над половин милион лева повече спрямо тази година. Тогава обаче размерът на необслужваните заеми е бил далеч по-нисък - 243,8 млн. лева, или едва 9,77% от всички отпуснати кредити.
Освен това трябва да се отбележи, че от 2009 година досега конкуренцията на този пазар е нараснала значително, тъй като броят на небанковите институции се увеличи в пъти. Понастоящем у нас дейност развиват около 150 фирми за бързи кредити.
Лихвата е 400% за година
Около 400% годишна лихва е нещо нормално у нас, когато говорим за бързи земи до 399 лева. Оскъпяването се определя индивидуално от всяка небанкова институция, като най-често максималният срок за погасяване на заема е 30 дни. Така например, ако теглим 399 лева от една от популярните фирми на родния пазар, то ще трябва да върнем в края на периода 531 лева. Това прави месечна лихва от 33%, или 396% лихва на година. Разбира се, фирмите спестяват тази информация на своите клиенти, тъй като заемите под 400 лева не попадат в обхвата на Закона за потребителския кредит. В тези случаи търговците нямат задължение да запознават потребителите с годишния процент разходи (ГПР) по тегления кредит, което е задължително за заеми над 400 лева. На родния пазар оперират и компании, които отпускат бързи заеми и за суми, надхвърлящи прага от 399 лева. В една от популярните фирми у нас кредит за 1000 лева със срок за погасяване 12 месеца върви с годишна лихва от 38,6%. Така в края на периода ще върнете общо 1386 лева. Ако в същата компания обаче кандидатствате за 400 лева със срок за погасяване от 12 месеца, то в края на периода ще върнете 960 лева, или над два пъти повече, отколкото сте теглили. За сравнение годишните лихви по потребителските банкови кредити варират между 7% и 16%.
Плащат сметки за ток и парно
Малко над 43% от потребителите теглят бърз заем, за да платят сметките за ток, вода и парно, сочат данните на една от големите небанкови институции у нас. Покупката на черна и бяла техника за дома е мотив за около 5% от кредитополучателите. Също толкова от кандидатите за бърз заем посочват, че парите ще са нужни за пътуване в чужбина или честване на специален повод. Хората теглят средно около 500 лева, посочват от компанията.
700 лева пък е средната сума, за която кандидатстват потребителите на стокови кредити, посочва една от компаниите - лидер на този пазар. Обикновено срокът за погасяване на задължението е около 12 месеца. Най-популярните стоки на изплащане са телевизорите и лаптопите. Българинът залага на телевизионни приемници с цена между 800 и 850 лева, докато цените на предпочитаните преносими компютри вървят между 600 и 650 лева. Смартфоните също са една от стоките, които често се купуват на изплащане, добавят от компанията.
Хит за чужденците
Бързи заеми за 33,8 млн. лева са теглили чужденци от родни небанкови институции. Това сочат данните на БНБ към края на третото тримесечие на 2013-а. Обемът на теглените бързи заеми от чуждестранни фирми или частни лица отчита над двоен ръст през последните 12 месеца. За сравнение, към края на септември 2012 г. кредитите на нерезиденти са 14,5 млн. лева, срещу 33,8 млн. лева за същия период на 2013-а. Тези заеми се теглят обикновено от чужденци, сключили брак с българи, които живеят у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
