София. Намаляване на държавните такси, преглед и отмяна на ненужни регулаторни режими и промени в закона за обществени поръчки. Това са трите бързи стъпки, които премиерът Пламен Орешарски обеща на бизнеса и синдикатите след дълга среща с тях вчера.
Министър-председателят обясни, че специален екип от експерти ще се опита да отсее кои от регулаторните режими за стопанска дейност могат да бъдат премахнати и кои - максимално улеснени. "Наред с това ще бъдат преразгледани и всички държавни такси с цел те да поевтинеят", обясни премиерът след срещата с четирите национални работодателски организации - Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерацията на индустриалците в България и Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Експертите са преброили 1200 различни регулаторни режима и процедури, заяви премиерът. До две седмици той ще създаде работна група с участието на заместник-министри от икономическите министерства и представители на работодателските организации и синдикатите, които да направят анализ на законови тежести за правене на бизнес в България. "Намаляването на броя на регулаторните режими не ми е самоцел. Не е важна бройката, по-важно е тези, които останат, да са по-лесни за прилагане от администрацията и за изпълнение от бизнеса", обясни Орешарски. Наред с регулациите той обеща да намали и държавните такси, които плащат фирмите за получаване на различни разрешения и услуги. Бизнесът настоява те да покриват единствено разходите по извършването на административната дейност, без да бъдат допълнително завишавани и така да се превръщат в "квазиданъци".
Такъв е случаят с такса битови отпадъци за бизнеса, която сега се определя не на базата на количеството отпадъци, а на базата на данъчната оценка на фирмения имот. Друг пример са таксите, събирани от Търговския регистър. Регистрацията на холдинг надвишава десетократно тази на ООД при идентична дейност на чиновниците, обясни Васил Велев, председател на АИКБ. Фирмите настояват за поставяне на лимити на таксите, които плащат за задължителната годишна проверка от държавните контролни органи и частни дружества на асансьори, касови апарати, пожарогасители и всякакви други инсталации и инструменти. "Приходите от такси и глоби без изключения трябва да постъпват директно в държавния бюджет, а не в съответните ведомства, за да нямат те интерес непрекъснато да увеличават размера им", заяви Божидар Данев, председател на БСК. От там настояват да се въведе горна граница на съдебната такса по търговските дела, която за малките фирми е много висока. Освен това те искат съдебните такси да се плащат поетапно - при завеждане на делото 20%, а остатъкът да е дължим след приключване на съдебния спор от загубилата страна. Това би оказало допълнителен натиск върху правосъдната система за ускоряване на делата, смята Божидар Данев.
Всички регулаторни режими да влязат в общ публичен регистър и срещу тях да се аргументира кой закон ги изисква и какви са причините те да съществуват, предлагат работодателските организации. Режимите, за които администрацията не може да даде смислени аргументи, автоматично да отпаднат, предлага Васил Велев от АИКБ. Според него воденето на подобен регистър ще има и превантивна функция при опита на държавната и общинската администрация да въвежда нови режими и изисквания, които препятстват извършването на стопанска дейност. Позицията на АИКБ е регулаторните режими да се ограничат до тези, изисквани от законодателството на ЕС.
Сивата икономика е големият бич
-Симеон Присадашки, млечни продукти "Жоси"
Най-големият проблем за нашия бранш е сивата икономика. Ако можем да поискаме нещо от правителството, то е да се бори срещу нея. Да следи стриктно за спазването на правилата. Другият важен въпрос за фирмите е възможността за по-бързо възстановяване на ДДС. Макар да ни се иска, сме наясно, че по-нисък Данък добавена стойност за храните не можем да очакваме в рамките на мандата на това правителство.
Чиновникът трябва да отговаря за всеки акт
-Мариана Кукушева, Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите
Настояваме за промени в Закона за държавния служител, които да регламентира лична отговорност на всеки един чиновник при издаване на акт. В момента 70% от написаните актове падат след жалба в съда. Процесът обаче трае около три години, а след това разноските по делото се плащат от съответната институция, чиито служител е издал акта. А това означава, че парите излизат от джоба на всеки един данъкоплатец. Ако служителят носи лична отговорност за наложените наказания, той със сигурност ще подходи по-отговорно към тях. По този начин ще се ограничи и възможността за изпълняване на нечии поръчки чрез издаване на актове. А в момента колкото повече актове издаде даденият служител, толкова по-добра атестация получава. Но когато се появи проблем с дадена глоба или санкция, той не носи никаква отговорност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
