Предизвикателствата пред актуалния бюджет и очакваното му влияние върху икономиката, бизнеса и населението коментира в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио "Фокус" икономистът Мика Зайкова.
"Ще бъде много трудно да се променят някои от параметрите на бюджета между първо и второ четене. Първо – всеки бюджет е прогноза за бъдещето и колкото тя е по-близка до реалността, толкова по-добре за бюджета и за хората, които ще се ползват от него. Второ – всеки бюджет трябва да носи идея за развитие, т.е. идея за реформа. Само че реформите не се правят за един ден, а в продължение на няколко години", обясни Зайкова за Фокус.
Според нея сегашният бюджет е резултат от предходни програми през последните 3-4 години, които били "твърде мъчителни, с много избори, с много смени и с никаква идея за реформи". "Затова ще бъде много трудно. И това е допълнително усложнено от тежката обстановка – не само по отношение на войните, но и икономиката. В трите години на бюджетната прогноза имаме ръст на брутния вътрешен продукт, но той е със затихващи функции – 3% през 2025 г., 2,7% през 2026 г., 2,5% и 2,4% след това. Това се дължи на факта, че ръстът на БВП се основава на крайно потребление, а не на капиталови инвестиции, които дават нови технологии и стоки с висока добавена стойност. Износът пада с 9,1%, промишлеността намалява, т.е. това, което може да носи пари, всъщност затихва. И това е резултат от липсата на реформа", подчерта тя.
Икономистът уточни, че поради особеностите на бюджета тази година, който ще бъде в евро, е важно той да се разглежда като подготвителен за следващите 3-4 години, които да допринесат за развитие.
Данък върху дивидента
"Болезнените проблеми са няколко. Първо – данъкът върху дивидента, срещу който бизнесът и работодателите вдигат безумни скандали. С колегите си проучихме съотношението между корпоративния данък и данъка върху дивидента. В повечето европейски страни данъкът върху дивидента е над 10%, като корпоративният данък е доста висок, а общата данъчна тежест варира между 25% и 44,2%, колкото е в Австрия. В Гърция той е 5%, в Румъния – 8%, в Словакия – 7%", обясни Зайкова.
Тя подчерта, че вдигането на шум около данъка върху дивидентите е нецелесъобразно, тъй като той стимулира инвестиции. "Парите, които акционерите и управляващите фирми получават като дивидент, могат да се влагат в капиталови инвестиции и иновации. Това би повишило конкурентоспособността и износа на страната. В Австрия и Дания данъкът върху дивидентите е 27%, в Германия – 26%. В развитите икономики високият данък върху дивидентите стимулира реинвестиции вместо безразборно харчене. Това е смисълът на всеки бюджет – да насочи парите към развитие", добави тя.
Осигурителни вноски
Зайкова коментира и осигурителните вноски като втори ключов проблем. "Не само ръстът на вноските, но и максималният осигурителен доход предизвиква възражения. Мисля, че е дошло време всеки да плаща върху това, което получава, включително административните служители. Осигурителната вноска се разпределя 60 на 40 между работодателя и работника, така че нито едната, нито другата страна ще обеднее драстично. Това е най-справедливо. Ако махнем максималния осигурителен доход или поне го увеличаваме скокообразно, можем да избегнем бедни пенсионери, когато вдигнем тавана на пенсиите", посочи тя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
