Четвъртък,

Любомир Дацов: Идва времето да се плати цената на голямото харчене

От: Даниела Денева -
5709
Любомир Дацов: Идва времето да се плати цената на голямото харчене
A
A
A

 

  • Актуализация на бюджета винаги се е смятала за управленски провал, тя е ненужна без структурни реформи
  • Някои промени трябва да влязат от 1 юли, а на 26 май никой нищо да не знае
  • През последните 2 г. разходите експлодираха на около 44% от БВП, затова е реакцията от ЕК
  • Беше много важно мерките за бизнеса да бъдат дадени навреме и да отидат точно при този, който има нужда от подкрепа
  • В повечето държави раздаването на пари не е на всеки по малко, казва Любомир Дацов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

Любомир Дацов е икономист и финансист, бивш заместник-министър на финансите в две правителства. Отговарял е за бюджета, координацията на еврофондовете и икономическата политика.

 

- Господин Дацов, предстои актуализация на бюджета, как ще бъде "вързан" той с обявения от правителството пакет от мерки за 2 млрд. лева?

- И аз като вас чакам да видя рамката на бюджета и какъв тип политики ще са заложени в него. Ако включва само обявените мерки и заради това се прави актуализация - ще бъде много разочароващо и ненужно. Към момента има много неясноти. Още повече, че онзи ден излязоха два документа на Еврокомисията, които ясно казват, че имаме свръхдефицит. Тази забележка е отправена към още няколко държави. Наесен Европейската комисия ще вземе решение дали официално ще бъде обявена процедура за свръхдефицит. Тя е наказателна и от нея следва, че всяко правителство ще трябва да вземе структурни мерки, за да не нарушава бюджетът му критериите за дефицит в ЕС. Във втория документ на ЕС се казва, че българските власти много са увеличили бюджетните разходи. Освен това има редица предизвикателства, свързани с неубедителното представяне и насочване на тези разходи - не е много ясно къде точно отиват парите и дали харченето им е достатъчно ефикасно. Включително има забележка за възможността за проследяемост на тези разходи, което е доста сериозна критика, макар и замаскирана. И ако ще се прави актуализация сега, правителството няма как да си затвори очите за тези критики. То трябва да каже как преструктурира бюджета, за да им отговори. Най-малкото политически е неприемливо да няма реакция. Коментарът на мерките ще зависи от това как ще бъде променена рамката на бюджета и дали ще има консолидация, т.е. дали ще бъде намален дефицитът.

- Колко е дефицитът?

- Бюджетът за 2022 г. е приет с дефицит от близо 5% от БВП. Тъй като бе приеман преди войната и имаше по-големи очаквания за растеж на икономиката и друга макрорамка, ако сме много консервативни, това означаваше бюджетът да бъде с около 2% от БВП превишение - т.е. близо 7% от БВП разлика от приетото. Заради различните програми, инертности, трудности за преструктуриране, можеше да се приеме корекция и да бъде приет бюджет близо до балансиран. Оттук нататък всеки трябва да си прави сметка, че всяко правене на дефицити допълнително увеличава проблемите пред икономиката и инфлацията.

- Ние, българите, обичаме да казваме - в другите страни раздават помощи, харчат, а у нас се стискат. Ето, сега се раздават пари, но веднага получаваме забележка от ЕК. Защо?

- Над 10 страни са получили забележки от ЕК. Факт е, че ЕК трябва да бъде питана за много неща. Защото ЕК досега подкрепяше посоката на харчене, дори я стимулираше. Включително и от МВФ раздаваха такива съвети допреди няколко месеца. Не съм прочел и едно становище за България, в което да се казва, че трябва да се внимава с разходите. ЕК по всякакъв начин използваше т. нар. "брюкселски език", за да смекчи изводите, включително стимулираше потреблението и правенето на дефицити в повечето държави, при положение, че чисто икономически това не трябваше да става. В някои държави под прикритието на разходи за борба със здравната криза, а не с икономическата, бяха раздадени съвсем други помощи и направени съвсем друг тип разходи. Което е по-скоро популистки и флиртуващ с избирателите ход, отколкото да има някаква целесъобразност. Резултатът сега е следствие на всичко това. И наднационалните органи като ЕК и МВФ са „съучастници“. Защото ЕК е регулаторът, надзорникът от последна инстанция - тя подготвя становищата, следи за критериите, за общата рамка, за съгласуването на политиките. Но действаха заедно с ЕЦБ в този цирк, който се получи и в който гражданите на Европа изглеждат като наказани. Няма как да не бъдат задавани въпроси, макар че повечето правителства доста срамежливо се опитват да адресират тези проблеми. Грешките на правителствата и на ЕК бяха в една посока. Ситуацията с инфлацията е лоша за хората, но доста полезна за правителствата, защото вкарва доста повече пари в бюджетите от данъци и стопява дълговете като съотношение към БВП. Тази промяна в обстановката предполага вдигане на лихвите, което пък значително ще затрудни тежко задлъжнелите страни. И това е една от причините, поради която ЕЦБ срамежливо взима някакви мерки в тази посока. Което пък допълнително усложнява нещата. Те са като пожарникари, които чакат да изгасне огънят, за да установят щетите.

- Това ли е причина за промяната в тона на ЕК и забележките?

- Причината е, че всички много здраво се издъниха. Факт е, че рискът вече е значителен. Всъщност ЕК се опасява, че все повече ще започнат да я сочат с пръст, защото не реагира. Дори вече има държави в ЕС, които реагираха, че няма как да се продължава без да се вземат достатъчно ефективни мерки - както по отношение на държавите членки, така и по отношение на това, която самата ЕК трябва да свърши.

- Как в тази ситуация на променена политика от ЕК България ще актуализира бюджета си? До 1 юли има малко време - какво може да се направи?

- Актуализацията според мен е ненужна. Да правиш актуализация винаги се е смятало за управленски провал, а сега тя е рекламирана като успех. Затова съм много учуден. Освен това такъв тип актуализация създава значителни проблеми, например за предвидимостта - нормално ли е някои промени да се планира да влязат от 1 юли, а на 26 май все още да не знаем как ще стане това? Беше обявено, че с актуализацията ще бъдат съобщени структурните политики на правителството и стъпките, чрез които те ще бъдат реализирани. Очаквах правителствена програма с ясни структури реформи и график за осъществяването им. Към момента видимо това няма как да стане.

Освен това боренето на инфлация не става с количествени мерки и покриване с компенсации на изменените цени. Чрез компенсации само се подклажда процеса. Онова, което трябва да се направи, са структурни промени. И да се определят краткосрочни и дългосрочни мерки. Но нищо няма на масата за дискусия и за оценка. Ако няма готовност със структурни мерки, нищо не налага в момента да се реагира. Най-малко защото чисто бюджетарски има добри практики, че не се правят автоматични актуализации, оставят се поне няколко месеца време между мерки и проява на инфлационното събитие. Ние в момента виждаме известна стабилизация, макар че тя няма толкова бързо да се случи. Ще наблюдаваме някои отблясъци и през следващата година, ако нещо не се случи политически и не се усложни войната в Украйна. Но така или иначе, в момента имаме стабилизация. Вкарването на мерки отново само ще разбуни нещата. Чисто експертно, много по добре е да бъдат приети такива стъпки с процедурата за бюджета за следващата година. Най-малко ще трябва да се адресират забележките на ЕК, а това не е толкова лесно при сегашната големина и структура на разходите. Обичайно в добрите времена, когато има растеж, в бюджета те са в порядъка на 35-36% от БВП. Когато има криза, отрицателен растеж и висока безработица, обичайно отиват към 38-39% от БВП. Но последните две години те експлодираха на ниво около 44% от БВП като преразпределение. Всъщност заради това ниво на разходите е реакцията на ЕК. Макар и позакъсняла, все пак се появи.

- Това ще накара ли управляващите да променят някои от обявените мерки и харчове?

- Може би, но нека да обясним механизма на нещата, принципите, а конкретните мерки са въпрос на решение.

За да има инфлация, обикновено или търсенето /парите/ е прекалено голямо или предлагането не е достатъчно. И какво трябва да направиш - или да замразиш, намалиш потреблението, или да направиш нещо за увеличаване на предлагането. Т.е. изравняваш баланса. Да видим мерките на правителството, например свалянето на акциза за горивата. Акцизът е  потребителски, косвен данък. Косвените данъци не подобряват бизнес средата. Данъците, които въздействат върху предлагането, са преките - данък печалба, данък върху общия доход. Те стимулират предлагане като бъдат намалени. Косвените данъци като бъдат намалени, увеличават потреблението, т.е на агрегирано ниво натиск в обратна на желаната посока.

- А компенсациите на бизнеса за тока? Те би трябвало да стимулират по-голямо производство, вместо да се затварят заводи. Т.е. да има повече предлагане.

- Само ако в останалите държави, които се конкурират с нас, няма увеличение на цените на енергията и там също се раздават по такъв начин пари.

- Това случва ли се?

- Не във всички държави се случва и не по такъв начин - различно е от гледна точка на таргетиране. Компенсират се малки и средни фирми, не се отнася за големия бизнес. Компенсират също хора, работещи в определени сектори. В повечето държави раздаването на пари не е на всеки по малко. А е таргетирано, търси се ефект в точно определена сфера, която е по-слаба и действително има нужда от подкрепа. Защото когато правиш такива компенсации, идеята е да направиш мост. Компенсациите не могат да целят този, който е неефективен, за да остане жив. Неефективните - онези, които не са внимавали в час, трябва да платят цената.

- Защо у нас инфлацията е двойно по-висока от средноевропейската?

- Неефективни регулативни механизми са една от причините. Имаме по-малко ефективен бизнес, потребяваме повече енергия. Но и това, че ние изливаме средства и правим бюджета на дефицит.

Беше много важно мерките за бизнеса да бъдат дадени навреме и да отидат точно при този, който има нужда от подкрепа. Даването на помощи в последствие, на всеки по малко, без да се знае какъв ще е ефектът, не води до добър резултат. Голямото предизвикателство е, че трябва да има структурни мерки. А тях ги няма или поне ги чакаме. Тези количествени мерки могат да бъдат оценени и по друг начин - ако те са временни, за да бъде стабилизирана ситуацията, преди да бъде направено нещо друго. Тогава е ОК -  овладяваш ситуацията, но си посочил следващите стъпки 1, 2 и 3, оценил си какво се очаква от тях и имаш стратегия. Това е нормалната логика на всяко управление. Важен е принципът. Ако го спазваш, може мерките да са по-малко изпипани, не чак толкова добре администрирани. Но ако всички работят в една посока, ще дадат ефект. Ако обаче са разнопосочни - те погасяват ефекта и харченето на пари не води до нищо.

-  Няколко банки започнаха да вдигат лихвите по депозити. Това ли е началото на вдигането на лихвите?

- Това е логично и нормално. Имаме близо 15% инфлация на годишна база и лихви по кредитите от порядъка на 3-5%. Простичко казано, от това, че взимате кредит, печелите 10% годишно или реално имате да връщате по-малко. Има няколко фактора, които говорят, че инфлацията ще е по-дългосрочна. Тя ще „изгори“ напомпаните пари от централните банки през последните години, сигурно ще се случи в рамката на тази година, може и малко отгоре, има много зависи, но процесът е ясен. Но има и т. нар. "структурна инфлация", която е следствие на индустриални промени. Имаме нов тип икономика, ново търсене, нови инвестиции. Например секторът на електрическите коли - това е цяла нова индустрия, която е огромна. Това означава нови материали, нов тип мини, нов тип инвестиции в развойна дейност, в технологии. Всичко това в момента е много скъпо - инвестициите са огромни, те трябва да носят възвращаемост. Поне през следващите 6-7 г. цените няма как да не растат в света. Но ние говорим не за инфлация от 15% като сегашната, а от 1,5% тя да стане примерно 2,5-3% в света. А защо има толкова голяма разлика между държавите? В основата са националните политики на правителствата - ефективността на действията им и какво правят през бюджета, различната структура на икономиките.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички