Любомир Дацов: Идва времето да се плати цената на голямото харчене

Актуализация на бюджета винаги се е смятала за управленски провал, тя е ненужна без структурни реформи

Любомир Дацов: Идва времето да се плати цената на голямото харчене | StandartNews.com

 

  • Актуализация на бюджета винаги се е смятала за управленски провал, тя е ненужна без структурни реформи
  • Някои промени трябва да влязат от 1 юли, а на 26 май никой нищо да не знае
  • През последните 2 г. разходите експлодираха на около 44% от БВП, затова е реакцията от ЕК
  • Беше много важно мерките за бизнеса да бъдат дадени навреме и да отидат точно при този, който има нужда от подкрепа
  • В повечето държави раздаването на пари не е на всеки по малко, казва Любомир Дацов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

Любомир Дацов е икономист и финансист, бивш заместник-министър на финансите в две правителства. Отговарял е за бюджета, координацията на еврофондовете и икономическата политика.

 

- Господин Дацов, предстои актуализация на бюджета, как ще бъде "вързан" той с обявения от правителството пакет от мерки за 2 млрд. лева?

- И аз като вас чакам да видя рамката на бюджета и какъв тип политики ще са заложени в него. Ако включва само обявените мерки и заради това се прави актуализация - ще бъде много разочароващо и ненужно. Към момента има много неясноти. Още повече, че онзи ден излязоха два документа на Еврокомисията, които ясно казват, че имаме свръхдефицит. Тази забележка е отправена към още няколко държави. Наесен Европейската комисия ще вземе решение дали официално ще бъде обявена процедура за свръхдефицит. Тя е наказателна и от нея следва, че всяко правителство ще трябва да вземе структурни мерки, за да не нарушава бюджетът му критериите за дефицит в ЕС. Във втория документ на ЕС се казва, че българските власти много са увеличили бюджетните разходи. Освен това има редица предизвикателства, свързани с неубедителното представяне и насочване на тези разходи - не е много ясно къде точно отиват парите и дали харченето им е достатъчно ефикасно. Включително има забележка за възможността за проследяемост на тези разходи, което е доста сериозна критика, макар и замаскирана. И ако ще се прави актуализация сега, правителството няма как да си затвори очите за тези критики. То трябва да каже как преструктурира бюджета, за да им отговори. Най-малкото политически е неприемливо да няма реакция. Коментарът на мерките ще зависи от това как ще бъде променена рамката на бюджета и дали ще има консолидация, т.е. дали ще бъде намален дефицитът.

- Колко е дефицитът?

- Бюджетът за 2022 г. е приет с дефицит от близо 5% от БВП. Тъй като бе приеман преди войната и имаше по-големи очаквания за растеж на икономиката и друга макрорамка, ако сме много консервативни, това означаваше бюджетът да бъде с около 2% от БВП превишение - т.е. близо 7% от БВП разлика от приетото. Заради различните програми, инертности, трудности за преструктуриране, можеше да се приеме корекция и да бъде приет бюджет близо до балансиран. Оттук нататък всеки трябва да си прави сметка, че всяко правене на дефицити допълнително увеличава проблемите пред икономиката и инфлацията.

- Ние, българите, обичаме да казваме - в другите страни раздават помощи, харчат, а у нас се стискат. Ето, сега се раздават пари, но веднага получаваме забележка от ЕК. Защо?

- Над 10 страни са получили забележки от ЕК. Факт е, че ЕК трябва да бъде питана за много неща. Защото ЕК досега подкрепяше посоката на харчене, дори я стимулираше. Включително и от МВФ раздаваха такива съвети допреди няколко месеца. Не съм прочел и едно становище за България, в което да се казва, че трябва да се внимава с разходите. ЕК по всякакъв начин използваше т. нар. "брюкселски език", за да смекчи изводите, включително стимулираше потреблението и правенето на дефицити в повечето държави, при положение, че чисто икономически това не трябваше да става. В някои държави под прикритието на разходи за борба със здравната криза, а не с икономическата, бяха раздадени съвсем други помощи и направени съвсем друг тип разходи. Което е по-скоро популистки и флиртуващ с избирателите ход, отколкото да има някаква целесъобразност. Резултатът сега е следствие на всичко това. И наднационалните органи като ЕК и МВФ са „съучастници“. Защото ЕК е регулаторът, надзорникът от последна инстанция - тя подготвя становищата, следи за критериите, за общата рамка, за съгласуването на политиките. Но действаха заедно с ЕЦБ в този цирк, който се получи и в който гражданите на Европа изглеждат като наказани. Няма как да не бъдат задавани въпроси, макар че повечето правителства доста срамежливо се опитват да адресират тези проблеми. Грешките на правителствата и на ЕК бяха в една посока. Ситуацията с инфлацията е лоша за хората, но доста полезна за правителствата, защото вкарва доста повече пари в бюджетите от данъци и стопява дълговете като съотношение към БВП. Тази промяна в обстановката предполага вдигане на лихвите, което пък значително ще затрудни тежко задлъжнелите страни. И това е една от причините, поради която ЕЦБ срамежливо взима някакви мерки в тази посока. Което пък допълнително усложнява нещата. Те са като пожарникари, които чакат да изгасне огънят, за да установят щетите.

- Това ли е причина за промяната в тона на ЕК и забележките?

- Причината е, че всички много здраво се издъниха. Факт е, че рискът вече е значителен. Всъщност ЕК се опасява, че все повече ще започнат да я сочат с пръст, защото не реагира. Дори вече има държави в ЕС, които реагираха, че няма как да се продължава без да се вземат достатъчно ефективни мерки - както по отношение на държавите членки, така и по отношение на това, която самата ЕК трябва да свърши.

- Как в тази ситуация на променена политика от ЕК България ще актуализира бюджета си? До 1 юли има малко време - какво може да се направи?

- Актуализацията според мен е ненужна. Да правиш актуализация винаги се е смятало за управленски провал, а сега тя е рекламирана като успех. Затова съм много учуден. Освен това такъв тип актуализация създава значителни проблеми, например за предвидимостта - нормално ли е някои промени да се планира да влязат от 1 юли, а на 26 май все още да не знаем как ще стане това? Беше обявено, че с актуализацията ще бъдат съобщени структурните политики на правителството и стъпките, чрез които те ще бъдат реализирани. Очаквах правителствена програма с ясни структури реформи и график за осъществяването им. Към момента видимо това няма как да стане.

Освен това боренето на инфлация не става с количествени мерки и покриване с компенсации на изменените цени. Чрез компенсации само се подклажда процеса. Онова, което трябва да се направи, са структурни промени. И да се определят краткосрочни и дългосрочни мерки. Но нищо няма на масата за дискусия и за оценка. Ако няма готовност със структурни мерки, нищо не налага в момента да се реагира. Най-малко защото чисто бюджетарски има добри практики, че не се правят автоматични актуализации, оставят се поне няколко месеца време между мерки и проява на инфлационното събитие. Ние в момента виждаме известна стабилизация, макар че тя няма толкова бързо да се случи. Ще наблюдаваме някои отблясъци и през следващата година, ако нещо не се случи политически и не се усложни войната в Украйна. Но така или иначе, в момента имаме стабилизация. Вкарването на мерки отново само ще разбуни нещата. Чисто експертно, много по добре е да бъдат приети такива стъпки с процедурата за бюджета за следващата година. Най-малко ще трябва да се адресират забележките на ЕК, а това не е толкова лесно при сегашната големина и структура на разходите. Обичайно в добрите времена, когато има растеж, в бюджета те са в порядъка на 35-36% от БВП. Когато има криза, отрицателен растеж и висока безработица, обичайно отиват към 38-39% от БВП. Но последните две години те експлодираха на ниво около 44% от БВП като преразпределение. Всъщност заради това ниво на разходите е реакцията на ЕК. Макар и позакъсняла, все пак се появи.

- Това ще накара ли управляващите да променят някои от обявените мерки и харчове?

- Може би, но нека да обясним механизма на нещата, принципите, а конкретните мерки са въпрос на решение.

За да има инфлация, обикновено или търсенето /парите/ е прекалено голямо или предлагането не е достатъчно. И какво трябва да направиш - или да замразиш, намалиш потреблението, или да направиш нещо за увеличаване на предлагането. Т.е. изравняваш баланса. Да видим мерките на правителството, например свалянето на акциза за горивата. Акцизът е  потребителски, косвен данък. Косвените данъци не подобряват бизнес средата. Данъците, които въздействат върху предлагането, са преките - данък печалба, данък върху общия доход. Те стимулират предлагане като бъдат намалени. Косвените данъци като бъдат намалени, увеличават потреблението, т.е на агрегирано ниво натиск в обратна на желаната посока.

- А компенсациите на бизнеса за тока? Те би трябвало да стимулират по-голямо производство, вместо да се затварят заводи. Т.е. да има повече предлагане.

- Само ако в останалите държави, които се конкурират с нас, няма увеличение на цените на енергията и там също се раздават по такъв начин пари.

- Това случва ли се?

- Не във всички държави се случва и не по такъв начин - различно е от гледна точка на таргетиране. Компенсират се малки и средни фирми, не се отнася за големия бизнес. Компенсират също хора, работещи в определени сектори. В повечето държави раздаването на пари не е на всеки по малко. А е таргетирано, търси се ефект в точно определена сфера, която е по-слаба и действително има нужда от подкрепа. Защото когато правиш такива компенсации, идеята е да направиш мост. Компенсациите не могат да целят този, който е неефективен, за да остане жив. Неефективните - онези, които не са внимавали в час, трябва да платят цената.

- Защо у нас инфлацията е двойно по-висока от средноевропейската?

- Неефективни регулативни механизми са една от причините. Имаме по-малко ефективен бизнес, потребяваме повече енергия. Но и това, че ние изливаме средства и правим бюджета на дефицит.

Беше много важно мерките за бизнеса да бъдат дадени навреме и да отидат точно при този, който има нужда от подкрепа. Даването на помощи в последствие, на всеки по малко, без да се знае какъв ще е ефектът, не води до добър резултат. Голямото предизвикателство е, че трябва да има структурни мерки. А тях ги няма или поне ги чакаме. Тези количествени мерки могат да бъдат оценени и по друг начин - ако те са временни, за да бъде стабилизирана ситуацията, преди да бъде направено нещо друго. Тогава е ОК -  овладяваш ситуацията, но си посочил следващите стъпки 1, 2 и 3, оценил си какво се очаква от тях и имаш стратегия. Това е нормалната логика на всяко управление. Важен е принципът. Ако го спазваш, може мерките да са по-малко изпипани, не чак толкова добре администрирани. Но ако всички работят в една посока, ще дадат ефект. Ако обаче са разнопосочни - те погасяват ефекта и харченето на пари не води до нищо.

-  Няколко банки започнаха да вдигат лихвите по депозити. Това ли е началото на вдигането на лихвите?

- Това е логично и нормално. Имаме близо 15% инфлация на годишна база и лихви по кредитите от порядъка на 3-5%. Простичко казано, от това, че взимате кредит, печелите 10% годишно или реално имате да връщате по-малко. Има няколко фактора, които говорят, че инфлацията ще е по-дългосрочна. Тя ще „изгори“ напомпаните пари от централните банки през последните години, сигурно ще се случи в рамката на тази година, може и малко отгоре, има много зависи, но процесът е ясен. Но има и т. нар. "структурна инфлация", която е следствие на индустриални промени. Имаме нов тип икономика, ново търсене, нови инвестиции. Например секторът на електрическите коли - това е цяла нова индустрия, която е огромна. Това означава нови материали, нов тип мини, нов тип инвестиции в развойна дейност, в технологии. Всичко това в момента е много скъпо - инвестициите са огромни, те трябва да носят възвращаемост. Поне през следващите 6-7 г. цените няма как да не растат в света. Но ние говорим не за инфлация от 15% като сегашната, а от 1,5% тя да стане примерно 2,5-3% в света. А защо има толкова голяма разлика между държавите? В основата са националните политики на правителствата - ефективността на действията им и какво правят през бюджета, различната структура на икономиките.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай