Велев: Добра мярка е разсрочването на кредитите

Пазарът на труда ще е основна тема на икономиката догодина

Велев: Добра мярка е разсрочването на кредитите | StandartNews.com
  • Пазарът на труда ще е основна тема на икономиката догодина
  • Не трябва да се правят повече промени в данъчната система
  • Кампанията "Заедно срещу кризата" е полезна както за бизнеса, така и за властта
  • Бюджет 2021 е най-неправилният на века и хилядолетието, казва Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Господин Велев, АИКБ за седма поредна година връчи наградите "Икономика на светло" за 2019 г. Какво е постигнато и какви са препоръките Ви тази тенденция да продължи с по-бързи темпове?
- Откакто от 2010 г. изчисляваме Композитния индекс "Икономика на светло" и активно работим за ограничаване на дела на сивия сектор, той се е свил от 36% на 21%, или с 15 процентни пункта. Това е добър резултат и се дължи на системните усилия както на изпълнителната и законодателната власт, така и на организации като нашата. Медиите също имат немалък принос. Но делът на сивия сектор е над средния за ЕС и е все още неприемливо голям. Ето защо не може да сме равнодушни към популизма, насърчаващ сивия сектор. До това води например непропорционалното увеличаване на минималните пенсии и разкъсване на връзката между осигурителния принос и размера на пенсията. Или административното определяне на минималната  работна заплата. Не сме равнодушни и към реверансите към гласоподавателите, практикуващи сиви практики, било то при нерегламентирани пътнически превози или при шофьорски курсове на сиво.
- "Стандарт" и АИКБ си партнират в кампанията "Заедно срещу кризата". Как инициативата помогна на бизнеса?
- Да, такива срещи по региони на бизнеса с представители на централната изпълнителна власт и на местната власт са полезни за всички участници. Служат за обмяна на информация и идеи. Решават се и конкретни проблеми. И властта, и бизнесът научават нещо ново и от полза за по-добри решения както в бизнеса, така и за управляващите - както на национално, така и на местно равнище.
- Ситуацията във Великобритания от последните дни - неочакваното затваряне на страната заради новия щам на коронавируса и другите мерки в тази насока - ще засегне ли родния бизнес?
- Да, всяко такова затваряне на голям търговски партньор засяга бизнеса. Допълнително ограничава продажбите при въздушния  транспорт,  при туризма, сезонните работи и т.н. Следва такива действия да се преценяват добре, като се държи сметка за всички последици и съответно се минимизират и компенсират щетите.
- АИКБ активно участва в разработването на правителствените мерки за смекчаване на шока от коронакризата за бизнеса. Кои от тях са успешни според Вас и какво още трябва да се направи?
- Добра мярка е разсрочването на кредитите. Останалите мерки закъсняха и продължават да закъсняват, не са достатъчни като финансов ресурс и не са добре прицелени, което ги прави неефикасни. У нас все още няма хоризонтална мярка за подкрепа на фиксираните разходи на предприятия с голям спад на продажбите. Стартиращата мярка за подкрепа с оборотен капитал на предприятия със затворени със заповед обекти е добра, организира се този път по-бързо и ще достигнат парите до предприятията по-бързо. Но тя изпуска много предприятия, които са и по-тежко пострадали от някои подлежащи на подпомагане, поради допустимост код на икономическа дейност и заповед на министър, а не спад на продажбите, каквито са насоките на Европейската комисия. Тя казва - при спад на продажбите с 30 и повече на сто, допустима държавна помощ е да се подкрепят некомпенсираните фиксирани разходи на предприятията (загубите) до 70 % за средни и за големи предприятия, а за микро и малките предприятия процентът на компенсиране на загубите може да стигне до 90. У нас големи предприятия не се компенсират изобщо, а редица тежко пострадали сектори като въздушен пътнически транспорт, продажба на книги и др. търговия на дребно, балнеология, спорт и здраве и др., остават извън обявената мярка поради друг код на икономическа дейност. АИКБ предложи да се заделят 150 млн.лв. от бюджета в рамките на 5-милиардния дефицит, който ще се формира през декември, за подкрепа на фиксираните (условно постоянните ) разходи на компаниите със спад на продажбите над 40% през последното тримесечие на 2020 г. Мярката с най-голям обхват е за подкрепа на заетостта и доходите на работещите. Тя продължава обаче да е с неправилен дизайн и поради това - с недостатъчен обхват. У нас обхватът ако е около 10% от наетите, в други страни от ЕС е около 30%. За това АИКБ и КНСБ предложихме промяна в дизайна, включително законова промяна, с която да се въведат добрите европейски практики за подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора и ликвидността на предприятията при криза. За сега няма резултат от тези наши усилия.
- Наскоро АИКБ и Фондът на фондовете обсъдиха възможностите за финансиране на бизнеса чрез инструменти за дялово инвестиране. Тази възможност не е толкова популярна сред фирмите. Кой може да се възползва от нея?
- Да така е у нас. Затова ще популяризираме тези възможности. Ще подготвим заедно и издадем наръчник за предприемачите. Перспективни и иновативни бизнес проекти и малки и средни предприятия могат да бъдат подкрепени от четирите вида фондове към фонда, практически на всеки етап от своето развитие. Разбира се, дяловото участие в капитала не заменя и не изключва, а допълва другите видове финансирания - чрез кредити, грантове, а защо не и чрез борсата.
- Сред правителствените мерки за преодоляване на коронакризата бе и намаляването на 9% на ДДС за някои от най-засегнатите сектори. Дава ли тази мярка резултат? Тъй като тя е временна, ще препоръчате ли на управляващите да остане като постоянна?
- Всичко ще зависи от реалния резултат. Ще е необходим грамотен анализ на числата за постигане на съпоставимост при няколко променени параметри. За да се отчете дали и до колко е изсветлял този бизнес като резултат от намаления данък.
- Според Вас трябва ли да се помисли за диференцирана ставка и за други сектори? За това отдавна настояват например от хранителната индустрия.
- Не, според нас не трябва да се правят повече промени в данъчната система. Направеното намаление на ставката е с цел оставяне на повече ликвидност в пострадалите сектори, а не намаляване на цените. Най-бързата подкрепа за пострадалия бизнес е не като му се дава нещо, а като му се взема по-малко. Затова АИКБ поднови и предложението да се върнат болничните за изплащане от НОИ от втория ден, а не от четвъртия, както е сега. Като хоризонтална антикризисна мярка, оставяща повече ресурс в предприятията.
- Бюджет 2021 бе приет от парламента. Каква е Вашата оценка за него?
- Нито една работодателска организация не подкрепи Бюджет 2021. За нас това е най-неправилният бюджет на века и хилядолетието. Той увеличава разходите за незасегнати от кризата и нереформирани сектори като държавна администрация и сектор сигурност, при това за сметка на дефицит и държавен дълг. Увеличава разходите за въоръжаване без да е наложително точно сега по време на криза това да се прави. А намалява инвестициите и не подкрепя  дори и близо до необходимото пострадалите от кризата реален сектор и пазар на труда. Бюджетът е про-, а не антикризисен.
- Какви са прогнозите Ви за възстановяване на икономиката? Какво ни чака през следващата година?
- Който е загубил 20% от оборота през 2020 г., ще възстанови 10% през 2021-ва и още десет през 2022-ра. 2023-та ще е по-добра от 2019-та. Това - средно. За авиацията, туризма и някои услуги възстановяването може да отнеме и повече време, а  за  индустрията - по-малко.
- Кои ще са основните теми на бизнеса през 2021 г. - мерки за подпомагане, възстановяване на веригите за доставки, износ, инвестиции, пазар на труда или нещо друго?
- Основните теми през 2021 г. ще са мерки за оцеляване за едни, насърчаване на инвестициите за други и човешки ресурси/пазар на труда - за всички.

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай