Магистралата между Варна и Бургас от десетилетия е сред инфраструктурните проекти, за които има планове, политически заявки и периодичен инвеститорски интерес, но почти никакво реално строителство. От планирани над 100 км досега са изградени едва около 8 км в северния край.
Темата отново излезе на дневен ред след изявление на турския транспортен министър Абдулкадир Уралоглу, според когото България е отправила предложение към Турция, а турски компании имат готовност да участват в изграждането на АМ „Черно море“.
Информацията обаче получи различен прочит от българска страна. Министерството на транспорта заяви пред „Капитал“, че при срещите на Уралоглу с транспортния министър Георги Пеев и с премиера не са водени разговори по същество за автомагистралата.
Това разминаване идва в момент, когато проектът все още няма окончателно трасе, одобрена екологична оценка или започнала процедура за концесия. Въпреки това правителствената програма поставя срок до декември 2027 г. за идеен проект, подробен устройствен план и възлагане на концесия.
Именно трасето остава един от най-важните нерешени въпроси. Към момента реално се разглеждат два основни варианта. Условно те са обозначени като червен и лилав, като вторият представлява преработен вариант.
И при двата варианта основната логика е една и съща. Новата магистрала трябва да започва от връзка с АМ „Хемус“ при Слънчево, западно от Варна, и да достига до АМ „Тракия“ и път I-6 в района на Ветрен край Бургас. Така „Черно море“ няма да бъде просто директна магистрала между центровете на Варна и Бургас. Тя трябва да създаде магистрална връзка между двете основни направления в Източна България - „Хемус“ на север и „Тракия“ на юг. Това е и една от най-съществените характеристики на проекта. Южният край на магистралата няма да достига до държавната граница с Турция. И при двата разглеждани варианта трасето приключва в района на Ветрен.
Продължението към Малко Търново е отделно направление, което правителството разглежда като част от по-големия Черноморски транспортен коридор. В него влизат още Варна - Добрич - ГКПП „Йовково“, Варна - Дуранкулак, Бургас - Малко Търново, западният обход на Бургас и връзките с пристанищата във Варна и Бургас.
Къде ще мине магистралата
Двата варианта показват и още нещо важно. Бъдещата АМ „Черно море“ няма да следва плътно сегашния крайбрежен път. Трасето няма да преминава през Слънчев бряг. То е изтеглено навътре от морето и трябва да мине зад крайбрежната агломерация, в района на Кошарица и Тънково. Достъпът до Слънчев бряг ще става чрез пътна връзка в района на Тънково. Това решение има значение, защото един от най-тежките проблеми по сегашния маршрут между Варна и Бургас е именно натоварването около Несебър, Равда, Слънчев бряг и Свети Влас.
През летните месеци около 130-километровото разстояние между двата морски града често се изминава за над два часа и половина. Причината е комбинацията от туристически трафик, местно движение и задръствания около курортните комплекси.
Според оценките при изградена магистрала времето за пътуване между Варна и Бургас би могло да падне под 50 минути. Засегнатите общини също дават ясна представа за коридора, по който се планира пътят. В заданието присъстват Аксаково, Белослав, Варна, Аврен, Долни чифлик, Бяла, Несебър, Поморие и Бургас.
Созопол не фигурира сред тях. Това показва, че проектът е насочен към връзката Варна - Бургас и към включването в „Тракия“, а не към продължение по Южното Черноморие.
Защо още няма избрано трасе
Фактът, че са останали два основни варианта, не означава, че държавата вече е решила откъде ще мине магистралата. Процедурата по оценка на въздействието върху околната среда продължава. АПИ подписва договор за разширен идеен проект и ПУП през октомври 2020 г. на стойност над 9 млн. лв. с ДДС. През ноември 2024 г. е възложена и подготовката на ОВОС.
Докладът е внесен в Министерството на околната среда и водите на 22 юни. На 29 юли МОСВ му дава отрицателна оценка и го връща за преработване. Фирмите, които са подготвили документа, разполагат с шест месеца за корекции. Тук се появява и нов проблем за двата варианта. Екоминистерството иска в преработения доклад да бъдат анализирани и по-старите алтернативи, които вече са били отхвърлени в хода на проектирането.
Това означава, че държавата още не е стигнала до финалната точка, в която единият от двата актуални варианта да бъде окончателно предпочетен.Преди това трябва да бъдат изчистени екологичните рискове, въздействието върху защитени територии, води, населени места и инфраструктура, както и останалите изисквания на институциите. Едва след подобна оценка изборът между приблизително 115-километровия червен вариант и почти 112-километровия лилав вариант може да получи административна тежест.
Концесия преди първата копка
Успоредно с проектирането държавата подготвя и модел, при който „Черно море“ да бъде изградена на концесия. Ако това стане, проектът ще бъде сред първите големи пътни инфраструктурни обекти в България, реализирани по този начин. Но към момента няма обявена концесионна процедура.
Точно тук се разминават политическите послания с реалната административна готовност. Турският транспортен министър говори за готовност на турски и български фирми да участват. От българското транспортно министерство казват, че конкретни разговори по проекта не са водени. МРРБ трябва да движи самата инфраструктурна процедура.
През февруари 2026 г. регионалният министър Иван Иванов вече говори за готовност на турски компании да изградят на концесия магистралата и двата скоростни пътя.
