Допълнителни мерки трябва да бъдат предприети, за да се ограничи кредитния растеж и да се понижи инфлацията. Това пише в тематично изследване на БНБ към първото за 2023 г. издание на „Икономически преглед“ на Централната банка.
ВИЖ ОЩЕ: Нов вариант за бюджета. Изненадата
Причините за това са засилването на връзката между инфлацията и растежа на заплатите и бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на ЕЦБ при значителна ликвидност в банковата система и ограничени ефекти от повишеното ниво на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност в страната, пише в анализа на БНБ, предава "Труд".
Текущите макроикономически развития в България се характеризират с висок темп на нарастване на потребителските цени и устойчиво висока инфлация, силен растеж на заплатите в частния сектор и на частното потребление и запазващ се висок растеж на кредитите за домакинствата. Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на Българската народна банка (БНБ) за поддържане на ценовата стабилност, пише в анализа на Централната банка. Поради тази причина на 26 април 2023 г. Управителният съвет (УС) на БНБ реши, считано от 1 юни 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви (ЗМР) по привлечените от банките средства от чужбина да се увеличи от 5% на 10%, а считано от 1 юли 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от страната и от чужбина да се увеличи от 10% на 12%.
Симулацията с основния иконометричен модел на БНБ показва, че повишение на ефективната ставка на ЗМР до 9.7% през второто тримесечие и допълнително до 11.7% и 14.6% съответно през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. води до:
1) изтегляне на ликвидност от банковата система, като задължителните минимални резерви на банките се повишават с 485 млн. лв. през второто тримесечие на 2023 г., с 3 млрд. лв. през третото и съответно с 6.8 млрд. лв. през четвъртото тримесечие спрямо нивото в базисния сценарий от макроикономическата прогноза на БНБ от януари 2023 г. (който не включва промяна в ставката по ЗМР);2) намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, което е основен фактор за понижаването на размера на кредита за домакинствата, а това се отразява в по-ниско частно потребление и отслабване на икономическата активност като цяло. Симулацията показва незначително повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите въз основа на оценените макроикономически връзки в исторически план;3) понижение на инфлацията спрямо нивото в базисния сценарий, като ефектите са сравнително ограничени през 2023 г. и се засилват през 2024 г. и 2025 г.
В условията на запазващ се съществен приток на привлечени средства, значителна ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор, степента и скоростта на пренасяне на повишенията на основните лихвени проценти на ЕЦБ върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в страната към началото на 2023 г. остана силно ограничена, особено по отношение на сектора на домакинствата. При отчетено повишение на 3-месечния индекс ЮРИБОР с 3,11% март 2023 г. спрямо юни 2022 г. лихвеният процент по нови срочни депозити на домакинствата отбеляза покачване само с 0,43%, а лихвеният процент по новодоговорени срочни депозити на бизнеса се повиши със 1,9%. За същия период лихвеният процент по новоотпуснатите жилищни кредити нарасна с 0,16%, лихвеният процент по новите потребителски кредити се повиши с 0,66%, а лихвеният процент по новите кредити за бизнеса нарасна със 1,68%.
Сравнението на лихвените проценти по депозитите и кредитите в България с тези в другите държави от ЕС показва, че към края на първото тримесечие на 2023 г. лихвените проценти в България са на едни от най-ниските нива в ЕС. По-конкретно при лихвените проценти по депозитите както в сектора на домакинствата, така и в този на бизнеса среднопретегленият лихвен процент по депозитите в евро и в национална валута в България е най-нисък сред страните извън еврозоната и вторият най-нисък в ЕС след този в Кипър. По отношение на лихвените проценти по кредитите единствените държави в ЕС с по-нисък среден лихвен процент по жилищните кредити са Малта и Франция. При лихвените проценти по кредитите за бизнеса България се нарежда на трето място по най-ниски лихви сред страните извън еврозоната и на осмо място в ЕС. Единствено при потребителските кредити лихвените проценти в България са близо до средните равнища за страните – членки на ЕС.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
