На 11 февруари в НДК по инициатива на премиера Пламен Орешарски ще се проведе национален форум "Правителство - бизнес". За участие в него са поканени всички бизнес организации и всички медии. Предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще получи отговор - в залата, по време на дебатите или писмено. 12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии. Пламен Орешарски, заместниците му Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и финансовият министър Петър Чобанов, ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси по икономическата и социална политика, увеличението на работните места. За да говорят за бъдещето на регионите ни и развитието на инфраструктурата, пред бизнеса ще застанат Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова. Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов.
Тъй като "Стандарт" се е доказал като вестник на бизнеса, в дните преди форума се ангажираме да публикуваме въпросите и предложенията на предприемачите към кабинета. На страниците ни ще намерят място както представители на големите компании, така и на малките и средните фирми. Готови сме да дадем думата и на всички бизнес сдружения и организации от различните браншове.
Корупцията е воденичен камък, който тежи на всички, но за нас е смъртоносна
Без посредници между строител и инвеститор
Нужни са спешни мерки, за да се възстановят свободното предприемачество и конкуренцията
Инж. Георги Изворов, изп. директор на "Строймонтаж" ЕАД и председател на областното представителство на Камарата на строителите в България в Разград
За нас, представителите на строителния бранш, най-сериозният проблем са нарушените пазарни правила в сектора. Считаме, че кабинетът трябва да предприеме неотложни мерки, за да се възстановят балансите на свободното предприемачество и честната конкуренция. Според мен трябва да се предприемат законодателни инициативи за ясно регламентиране на инвестиционния процес в строителството и целенасочена правителствена политика по стимулиране на бизнеса в по-слабо развитите региони.
Колегите ми и аз предлагаме конкретни мерки:
- Приемане на Закон за строителството с ясно регламентиране на инвестиционния процес, участниците в него, тяхната роля, ангажименти и отговорности във всички етапи и фази. Разбира се, се надявам да не се изпада отново в безсмислени упражнения, като се създават различни бюрократични фигури с неизяснен принос и отговорности към крайния продукт. Откак свят светува, има строителство и винаги основните участници са тези, които зидат, и тези, които им плащат. Сега между тези две звена съществуват безкрайно много посредници под формата на консултанти, надзорници, привлечени по принуда специалисти. В много случаи те са хора със съмнителен професионализъм, неясен опит, но са дошли, откъдето трябва. Така процесът става тежък, неефективен и сериозно пречи на бенефициентите, които получават средства по европейските програми, предвид недостига на сериозен и професионално подготвен административен и експертен капацитет.
- Настояваме за Наредба към ЗОП в частта за обществените поръчки, където точно и ясно да се определят критериите за допустимост и критериите за оценка на кандидатите. Отново ще повторя, че откакто свят светува, има строителство с три ясни и точни критерия - цена, срок, качество. Първите са числено измерими. Последният може да се дефинира за конкретната поръчка и да се разработят ясни числови критерии спрямо него.
Строителството е специфичен отрасъл. Много от законите се пишат, без да се отчита това. Според нас е редно и задължително предварителното обсъждане на проектозаконите с браншовите организации. Заради отсъствието на подобни консултации сега действащите закони приравняват строителния автотранспорт с международните превози, а строителната механизация се третира еднакво със земеделската техника. Разликите обаче са големи.
Моето желание е да видя конкретна правителствена политика по стимулиране на бизнеса в по-изостаналите региони. Лостове и механизми има. Проблемите с икономическото изоставане и безработицата в области като Разград, където ние живеем и работим, няма да се решат със социални програми и разпилени европейски средства по проекти с неясни наименования и никакъв краен резултат. Необходима е спешна и масирана държавна политика по стимулиране на инвестициите в тези региони и преференции за местния бизнес.
Всички тези мерки обаче дори и да се предприемат на ниво законодателство, няма да донесат желаните и очаквани от бизнеса промени, ако не се справим с корупцията при раздаването на обществените поръчки. Тя тежи като воденичен камък на цялото общество, а за нашия бизнес е смъртоносна.
Нужна е стратегия за реклама на виното
Лъчезар Динев, председател на Българо-китайска търговско-промишлена палата
1. Фактът, че България е извън шенгенското пространство, пречи на възможностите за увеличаване на броя китайски туристи у нас. Решението на този проблем е незабавното приемане на България в шенгенското споразумение, договаряне с румънската страна възможност китайски граждани да пътуват в Румъния с българска виза. Подобна договореност би било добре да се постигне и с Турция.
2. Местните власти изнудват и рекетират българските хотелиери, като ги облагат с непосилни и неоправдани данъци и такси. Трябва основна промяна на законодателството, свързано с данъците и таксите, които определят местните власти. И тук не става въпрос само за туризма.
3. Липсва стратегия за реклама на виното. Необходимо е подкрепата за българското вино да се извършва от една агенция, за да може това да се координира по-добре и българските винопроизводители да са наясно към кого да се обръщат за подкрепа. Да се направи целенасочена политика за реклама на виното на трети пазари и основно Китай.
4. Да се договори държавно сертифициране на розовото масло и с лиценз от държавната лаборатория може да има достъп до китайския пазар. Това неимоверно ще повиши търсенето на продукта и откриването на нови работни места.
Строги наказания за нелегалните превозвачи
Искаме достъп до европейско финансиране
Магделена Милтенова - собственик на транспортна фирма "Бус-Перник", управител на транспортен клъстър "Перник", член на УС на Съюза за стопанска инициатива в транспорта и на обществения съвет към министерството на транспорта
За да има адекватен транспорт в България, трябва да се промени законодателството. В момента нормативната база не работи по най-добрия начин и позволява да има нерегламентиран превоз на пътници и нелоялна конкуренция. Сивите превозвачи заемат по-голямата част от транспортния пазар в страната в сравнение с регламентирания превоз на пътници. Най-напред трябва да се направят наложителни промени в Закона за автомобилните превози, Наредба 2, Закона за движение по пътищата, а защо не и в Наказателния кодекс, където може да се предвиди наказателна отговорност за лица, извършващи нерегламентирана дейност.
След приемане на промени в законите, а и при сега действащата нормативна база, от особена важност е контролната дейност. Нужно е да се намери форма за преустановяване на нерегламентирания превоз. Държавата трябва да намери механизъм, по който нерегламентираните превозвачи да бъдат най-строго санкционирани. Елементарно е да се установи, че едно и също превозно средство ежедневно и многократно се движи по определен маршрут с пълен автомобил. Ако в закона се приеме дефиниция, че обичайно извършвана и повтаряща се дейност следва да се приема като извършване на търговска дейност, ще може да се контролира и санкционира.
Сериозен проблем пред превозвачите е и липсата на възможност за европейско финансиране на проекти в бранша. Вече сме занимали правителството и очакваме разрешение за следващия програмен период. Очакваме и общините да имат финансирани проекти за модернизиране на градския транспорт, но и да се даде възможност бенефициенти да са и транспортните оператори. В Перник имаме готовност за осъществяване на такива проекти със създадения вече транспортен клъстър.
Много важно за транспортните фирми е и запълването на липсата от Закон за браншовите организации, за да може браншът адекватно да подпомага дейността на контролните органи.
Ако се работи почтено, за 5 г. ще минем Швейцария
Стоян Станков, собственик на ферма за охлюви в с. Жинзифово, край Кърджали
Нужна е асоциация на охлювовъдите, за да бъдат защитени правата им на производители, а не да продават продукцията си на безценица.
Изграденият преди 2-3 години клъстър се оказа пирамида. Мними фермери идваха, купуваха от мен охлювчета на половин цена, а ги продаваха 4 пъти по-скъпо. Държавата е длъжник на малкия бизнес. Сега той е удушен от всякакви проверки. Нужни са правила, защото всичко в България става с връзки и затова корупцията е голяма. Парите по еврофондовете трябва да се дават на действително работещи и произвеждащи. Експертите от Фонд "Земеделие" трябва сами да ги търсят и да стимулират тези, които искат да произвеждат, защото само тогава страната ни ще може да просперира. Трябва да има по-лесен достъп до средствата по оперативни програми и парите да се отпускат при нормални лихви. В момента 80% от храните в България са внос. Нужна е глътка въздух, иначе не може да се диша и да се произвежда. В същото време толкова земи пустеят и безработицата е голяма. Затова настояваме държавата да създаде условия за нормално производство и хората да заработят, да създават и да печелят. Печелят ли те, ще печели и страната. Само с кредити и заеми България не може да се оправи. Три милиона българи чакат да работят, особено млади хора. Само от нас зависи да си подредим държавата. Ако има воля и почтеност, за 5 г. ще изпреварим Швейцария.
Кога ще можем да предлагаме доматите на леля Пенка?
Виктор Лучиянов, собственик на хотел и ресторант
Всички искаме да консумираме чиста храна, а туристическият бранш, към който принадлежа - да предлага биопродукти. За съжаление обаче не мога да купя домати и краставици от градината на леля Пенка например, защото тя не може да ми даде фактура и при проверка аз да покажа произход на продуктите за салатата. Така с изискванията, които са актуални в момента, нашият бранш налива пари отново в големите вериги, които са монополи, а не в местния бизнес, и предлагаме на клиентите си замразена риба, вносни краставици и домати. Как може в един туристически център като Сен Тропе всеки четвъртък местните хора да изкарват на пазара своята продукция, а у нас леля Пенка да не може да продава доматите от градината си? Нещо повече, в Сен Тропе властите подпомагат местния бизнес, като на място санитарните власти вземат проби от предлаганите стоки, за да е гарантирано здравето на хората. В България не само че не мога да купя агне от човек от Сенокос, който гледа 5 животни, а дори и ще ме глобят, като санкцията е 2000 лв. Ако се промени нормативната база, малкият производител ще има гарантиран пазар за продукцията си и от 5 ще увеличи агнетата на 15 догодина, а бизнесът ще предлага екологични български продукти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
