До една година ще имаме незабавни кредитни преводи в ЕС - 24 часа, 7 дни в седмицата, казва доц. Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково" и член на УС на БНБ
• Глобалният растеж ще остане неравномерен както по икономически сектори, така и по региони
• Еврозоната ще има нужда от значителни публични инвестиции за три ключови прехода – отбранителен, технологичен и климатичен
• Доставчиците на платежни услуги безплатно ще предлагат на клиентите си верифициране на името на получателя
- Уважаеми доцент Чобанов, как икономическата и финансова конюнктура ще повлияе на икономическата и финансова среда в България?
- В текущата глобална среда България не може да разчита външното търсене за български стоки и услуги да подкрепя икономическия растеж в страната така, както през периода 2010-2017 г. Затова и тенденцията растежът на българската икономика да се определя основно от вътрешното търсене – вероятно ще се запази и през следващите години.
При тези условия все по-значима ще е ролята на националните политики, които да създават условия за повишаване на производителността и запазване на ценовата и неценова конкурентоспособност на българския бизнес. България трябва да води разумна фискална политика, ориентирана към фискална консолидация, подобряване на ефективността на публичните разходи и ограничаване на допълнителния инфлационен натиск върху икономиката, както и към поддържане на предвидима вътрешна макроикономическа среда и на ниска данъчно-осигурителна тежест като важни фактори за инвестиционната активност и предлагането на труд. Предприемането на фискална консолидация ще допринесе за подсилване на фискалните буфери и ще ограничи бързото нарастване на държавния дълг, което би се реализирало, ако текущата тенденция на поддържане на бюджетни дефицити продължи в комбинация с негативните демографски развития в страната. С други думи, високата несигурност във външната среда е необходимо да бъде компенсирана с предвидима и ефективна вътрешна макроикономическа политика.
- Какви са основните предизвикателства и възможности, пред които са изправени икономиката и бизнесът в страната ни след влизането в Еврозоната?
- След присъединяването към еврозоната публичните финанси на страната ще бъдат изправени пред немалко предизвикателства, но също така и някои възможности. Основно предизвикателство е да не допуснем трайно разхлабване на фискалната дисциплина, която бе поддържана последователно в периода след въвеждането на паричния съвет и намира израз в ниския ни държавен дълг към момента.
- От Ваша гледна точка какви са предизвикателствата и възможности за фиска и публичния сектор?
- Сред позитивните ефекти за фиска, произтичащи от влизането ни в еврозоната, е възможността за ефективното използване на допълнителното фискално пространство, което получаваме под формата на по-ниски бюджетни лихвени разходи, вследствие от понижаването на рисковата премия на страната поради подобрения ни кредитен рейтинг.
Следва да се има предвид обаче, че само влизането ни в еврозоната не гарантира устойчиво във времето намаление на премията за кредитен риск на страната и единствено запазването на разумна макроикономическа политика и финансова дисциплина биха могли да доведат до трайно намаляване на доходността по държавните ни облигации. Опитът на Хърватия показва, че след първоначалното повишение на кредитния рейтинг, допълнителните повишения са подкрепени от оценката за благоприятни перспективи пред икономическия растеж на страната, подобрения в институционалната рамка, както и от тенденцията към понижаване на правителствения дълг.
За намаляване на рисковете от потенциална неустойчива фискална политика на България след 2026 г. ще допринася по-стриктният мониторинг и контрол, който се прилага от Европейската комисия спрямо държавите-членки в еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджетите им. Същевременно е важно да се подчертае, че новата рамка за икономическо управление на ЕС от 2024 г. съдържа по-малко рестриктивни фискални правила за страните с ниска публична задлъжнялост като България, поради което, за да избегнем риска от бързо и значително нарастване на държавния дълг, от ключово значение е националната ни фискална рамка от правила да остане достатъчно консервативна.
- А пред какви предизвикателства и възможности ще се изправи бизнесът?
- Не следва да се очаква, че присъединяването ни към еврозоната ще предизвика значителен позитивен импулс върху износа и конкурентоспособността на икономиката ни. Водещите фактори за конкурентните позиции на българския бизнес ще продължат да са свързани най-вече със структурните характеристики на икономиката ни. Въпреки това, приемането на страната ни в еврозоната ще има благоприятен репутационен ефект пред потенциалните инвеститори, което вероятно ще доведе до по-засилен инвеститорски интерес към България. Разбира се, до каква степен България ще се възползва от този засилен инвеститорски интерес зависи до голяма степен от предвидимостта на макроикономическата и политическата среда.
Повишаването на кредитния рейтинг и свързаната с това оценка за по-ниска рискова премия на страната, при равни други условия, представлява фактор за понижаване на лихвените проценти по кредитите за фирмите. Тези по-добри условия за финансиране на бизнеса биха се реализирали, ако не допуснем вътрешни неблагоприятни фактори да подействат в посока повишаване на рисковата ни премия и да компенсират този положителен ефект.
Подуправителят на БНБ доц. д-р Петър Чобанов с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров по време на Дни на еврото в УНСС
Допълнителни възможности, които се разкриват пред бизнеса след влизането в еврозоната, произтичат от възможността за засилване на финансовата ни интеграция със страните от еврозоната, което от своя страна е предпоставка за разширяване на достъпа до капиталовите пазари и увеличаване на потенциалните източници за пазарно финансиране на фирмите.
- Краят на годината е време за равносметка на свършеното, но и какво предстои в бъдеще. Бихте ли очертал какви възможности ще има за банките и небанковия финансов сектор оттук нататък, с оглед приемането на еврото?
- В средносрочен план, специално в областта на платежните услуги, предстои прилагането на Регламента за незабавните плащания (Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 и на директиви 98/26/ЕО и (ЕС) 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро). След изтичането на установения в Регламента едногодишен преходен период от датата на въвеждане на еврото в Република България, т.е. от 1 януари 2027 г., доставчиците на платежни услуги в страната следва да предлагат на своите клиенти незабавни кредитни преводи в евро (т. нар. SEPA instant плащания) 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, както национални, така и презгранични, в рамките на ЕС. Необходимата инфраструктура за това е налице още преди въвеждането на еврото, като не очакваме затруднения и забавяне. Таксите, които доставчиците на платежни услуги налагат за незабавните кредитни преводи в евро, следва да бъдат не по-високи от таксите за стандартни кредитни преводи в евро, както и не следва да има разлика в таксата за национални и презгранични плащания. Също така, доставчиците на платежни услуги в страната следва безплатно да предлагат на своите клиенти и услуга по верифициране на името на получателя на платежната операция преди нейното иницииране, независимо дали то е електронно, или в клон. Така, ако името на получателя на плащането, посочено от платеца, не съответства на името на титуляря на сметката, по която се извършва преводът, платецът ще бъде предупреден и ще прецени дали да продължи с инициирането на платежната операция. Тази услуга ще спомогне за предотвратяване както на грешките, така и на някои типове измами, напр. случаите на въвеждане на платеца в заблуждение чрез прихващане на легитимна бизнес кореспонденция и фактури и промяната на номера на сметката, по която следва да се извърши съответното плащане.
- С въвеждането на еврото какви са предизвикателствата и възможностите за платежните системи?
- Повечето от дейностите, свързани с извършването на плащания в евро, вече са изпълнени и към настоящия момент БНБ и банките използват платежната инфраструктура на Евросистемата – консолидираната платформа за ТАРГЕТ услуги, която обединява на техническо и функционално ниво платежната система T2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET-Securities, системата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS и системата за управление на обезпеченията за операции по паричната политика на Евросистемата ECMS. В TARGET се обработват операции на централните банки, свързани с парична политика на Евросистемата и касови операции, междубанкови плащания, плащания по сделки с ценни книжа, незабавни плащания и такива на системи за клиентски плащания, включително и картови.
През 2024 г., посредством директното участие на БНБ в платежната система STEP2, беше осигурена пълна достижимост на банките в платежната система БИСЕРА до над 4800 банки и небанкови доставчици на платежни услуги в SEPA зоната, която включва 41 страни в Европа. През същата година чрез присъединяването на БНБ и БИСЕРА към TIPS се осигури възможност за извършване на незабавни плащания в евро съгласно европейските изисквания. Вече почти всички банки в страната участват в TIPS, което е много важно, за да гарантираме същото високо ниво на услуги за гражданите, каквото е нивото за лева – хората все повече използват незабавните плащания на принципа 24/7/365, с обработка на плащането в рамките на до 5 секунди.
Работи се усилено и по миграцията на картовите плащания към такива в евро и съответното присъединяване на картовата платежна система БОРИКА към TARGET, за да се осигури безпроблемно плащане в евро на ПОС и теглене на евробанкноти от АТМ още от 1 януари 2026 г.
Паралелно БНБ работи и по проекта за цифровото евро. В края на октомври 2025 г. УС на ЕЦБ взе решение Евросистемата да премине към следващия етап от проекта за цифрово евро. Това ще бъде най-сложният проект за евросистемата за последните няколко години.
- Очаквате ли предизвикателства, затруднения за гражданите в дните около въвеждането на еврото?
- Искам да обърна малко повече внимание на процеса по изпълнение на плащания в дните около въвеждането на еврото. Традиционно, в последния работен ден за годината, кредитни преводи за изпълнение в рамките на деня се приемат с намалено работно време, защото доставчиците на платежни услуги следва да направят своето годишно приключване. Това ще бъде така и тази година. В контекста на приемането на еврото е важно да отбележим, че както е регламентирано в Закона за въвеждане на еврото в Република България, салдата по левовите сметки ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани на 1 януари 2026 г. по официалния обменен курс – 1.95583 лв. за 1 евро. За различните доставчици на платежни услуги техническият процес по превалутиране ще продължи различно време, като e възможно за определени периоди електронните им канали да останат недостъпни и за справки. Създадената организация предвижда в почивните дни клиентите да продължат да имат достъп до техните средства чрез издадените им платежни карти. Входящите презгранични преводи, получени през почивните дни около Нова година, ще бъдат заверени по сметките на клиентите на първия работен ден на 2026 г. Друг важен момент, който следва да се отбележи е, че през първите 6 месеца след въвеждането на еврото банките ще обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция е възможно да изискват предварителна заявка от 3 работни дни. До 30 юни 2026 г. безплатно ще бъде и внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро в банка.
- Г-н Подуправител, кои според Вас са основните предизвикателства пред Световната и Европейската икономика през следващата година?
- Очертава се 2026 г. да бъде година, в която водещите икономики в света ще се стремят да постигнат труден баланс – между макроикономическа устойчивост и растеж, между отворени пазари и стратегическа автономност, както и между неотложни мерки и дългосрочни реформи. На този фон очаквам да се наблюдават следните тенденции.
Първо, смятам, че несигурността, свързана с търговските конфликти и геополитическото напрежение, ще се запази и ще бъде източник на рискове. Нарастващите в глобален план протекционистични мерки ще продължават да изкривяват стимулите за инвестиции, да пренасочват потоците от стоки и капитали и да засилват фрагментацията на световната икономика. В тази среда едно от основните предизвикателства е стратегическото позициониране на икономиките за осигуряване на достъп до критични ресурси, за формиране на надеждни вериги на доставки и за осигуряване на водеща роля в развитието на технологиите на бъдещето.
Второ, глобалният растеж ще остане неравномерен както по икономически сектори, така и по региони. Това важи особено за еврозоната, която се очертава като регионът с най-нисък икономически растеж сред групата на държавите с развити икономики. Вътре в самата еврозона страните с голяма индустриална база ще продължат да срещат трудности от загубата на конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай. Това може да генерира допълнително напрежение в бъдеще и да тласне ЕС към търсене на “лесни решения” в посока на повече протекционизъм и увеличаване на фискалните разходи. Същевременно по-високите фискални разходи, включително за отбрана, ограничават наличното фискално пространство и допълнително повишават рисковете за фискалната устойчивост на някои от големите икономики в еврозоната.
И не на последно място, необходимо е да погледнем отвъд непосредствените рискове. Европейската икономика трябва да намери устойчиви решения на редица дългогодишни и взаимосвързани структурни предизвикателства, сред които застаряващото население, недостатъчните инвестиции в дигитална инфраструктура и иновации, стагниращата производителност на труда, както и загубата на ценова и технологична конкурентоспособност спрямо САЩ и Китай. Ако останат нерешени, тези проблеми ще ограничават все по-видимо дългосрочния потенциал за растеж и ще отслабват позициите на ЕС в глобалната икономика.
- Можем ли да очакваме промени в икономическите и фискални приоритети на държавите от Еврозоната през 2026-а и в каква посока?
- През 2026 г. и в следващите години еврозоната ще се нуждае от значителни публични инвестиции за осъществяването на три ключови прехода – отбранителен, технологичен и климатичен. За всяка държава всеки от тях ще се различава както по важност, така и по размер на необходимия ресурс.
Вече 15 държави от ЕС, включително България, са поискали активиране на националните клаузи за дерогация, което ще им позволи да увеличат разходите за отбрана, без да намаляват други бюджетни разходи. В увеличаването на публичните инвестиции държавите виждат начин едновременно да постигнат няколко цели: повишаване на отбранителните способности, подобряване на инфраструктурата и производителността, както и подкрепа за промишлеността в условия на стагнация.
Ключовият въпрос обаче ще бъде ефективността на тези разходи. Тук отново стои темата за баланса – между неотложността на инвестициите и необходимостта те да носят дългосрочни ползи за икономическия растеж. Изследванията показват, че разходите за отбрана имат сравнително ниска способност да стимулират икономическата активност (т.нар. фискален мултипликатор) в сравнение с инвестициите в инфраструктура, образование или научноизследователска дейност. Това означава, че ако допълнителните публични средства не създадат условия – наред с по-висока отбранителна способност – за по-силен дългосрочен растеж в еврозоната, след няколко години страните могат да се окажат с още по-ограничено фискално пространство, увеличени рискове за фискалната си устойчивост и повишена уязвимост към външни шокове.
В условията на повишена глобална несигурност подобно развитие може да се прояви чрез по-висока рискова премия, необходимост от нови източници на данъчни приходи и в крайна сметка – отслабване на конкурентната позиция на европейската икономика. ЕС вече има опит с големи инвестиционни програми – например Плана за възстановяване. Той подкрепи силно икономическата активност в краткосрочен план, но въздействието му върху конкурентоспособността, дългосрочния растеж и напредъка по климатичния и технологичния преход остава нееднозначно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
