- Кабинетът "Борисов 3" се готви да остави 10 млрд. лв. дупка в хазната за 2020 и 2021 г. и 38,9 млрд. лв. дълг до края на 2023 г.
- Ще бъдат похарчени значително повече пари, отколкото икономиката може да произведе
Бюджет 2021 ще се окаже пица с много мазнинка, която обаче може да ни задави и да донесе тежки проблеми за българските данъкоплатци.
Ще бъдат похарчени много повече пари отколкото икономиката може да произведе, като те ще бъдат основно от увеличаването на задлъжнялостта ни. Дългове, които ще връщаме не само ние, но и следващите поколения.
В законопроекта за бюджет 2021 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. е рекордно - 38,9 млрд. лв. В края на мандата си правителството "Борисов 3" се готви да направи дупка в хазната от 10 млрд. лева за тази и следващата година.
Предстои предложенията да бъдат одобрени от Министерски съвет, а след това гласувани в Народното събрание.
За 2020 г. планираният дефицит е 4,4% от БВП или над 5,2 млрд. лв. Мотив за голямото разминаване между приходи и разходи е неизпълнение на неданъчните постъпления с 900 млн. лв., както и завишаване на разходите с 840 млн. лв. Близо 766 млн. лв. ще отидат за различни разплащания по бюджета на МРРБ.
През април разчетите за 2020 г. вече бяха актуализирани и в тях бе заложен дефицит от 3,5 млрд. лв. Заради планираното му увеличение до края на годината вероятно ще има нова актуализация. Експертите от ведомството на Кирил Ананиев обаче посочват, че ако се елиминира ефектът от мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът за 2020 г. възлиза на 2% от БВП.
За 2021 г. заложените приходи са 47,645 млрд. лв., а разходите - 52,532 млрд. Така планираната разлика е минус още 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП).
Според прогнозите на финансовото министерство дефицитът ще падне до 1,9% от БВП през 2022-а и до 1,8 на сто за 2023 г. През следващите две години ефект оказвал и придобиването на бойна техника и нов тип боен самолет.
В същото време обаче основната част от планираните огромни държавни харчове не са за икономиката, за да заработи тя на пълни обороти и да преодолее шока от коронакризата, а са предимно за социални дейности, като разходите в тази област надхвърлят 18 милиарда лева.
- За социална политика
са отделени близо 1,350 млрд. лв. допълнително, което е доста повече отколкото предходни години. 607,3 млн. лв. са за активна и пасивна политика на труда, в т.ч. 300 млн. лв. по мярката 60/40 за запазване на работните места.
463 млн. лв. е предвидила държавата за отглеждане на деца. От тази сума 73 млн. лв. са за семействата с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и 390 млн. лв. са за месечните помощи за отглеждане за всяко дете, както и за увеличение на месечната помощ за отглеждане на деца до 1 г. и целевите помощи за ученици. 223,1 млн. лв. ще бъдат дадени за подкрепа на хората с увреждания.
- Доходите, образованието, здравеопазването и отбраната
са останалите приоритети в бюджет 2021.
Минималната работна заплата ще се увеличи от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като този размер ще се запази през 2022 и 2023 година. Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - 420 лв. Без промяна остава и максималният осигурителен доход за всички осигурени - 3000 лв.
С 30% ще скочат възнагражденията на държавните служители, които кабинетът определи като ангажирани на първа линия с пандемията от COVID-19. В бюджетния сектор отново ще има 10% ръст на заплатите. Предвидени са повече средства и за заетите в системата на съдебната власт.
Със 17% ще бъдат повишени заплатите на учителите, което ще струва на хазната 360 млн. лв. допълнително. Близо 58 млн. лв. ще струва вдигането на възнагражденията на непедагогическия персонал, с което общата сума за заплати в сектора става 417,8 млн. лв.
Общо за сектор "Образование" държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече, отколкото даде през тази година.
- За здравеопазване
ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. 375,5 млн. лв. са за медицински дейности, от които 326,6 млн. лв. за осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените и 48,9 млн. лв. - за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Предвидени са и 75 млн. лв. за осигуряване на ваксина за COVID-19.
От 1 януари догодина минималната пенсия се увеличава от 250 на 300 лева, за което са осигурени 474 млн. лева. Максималната става 1440 лева при 1200 лева сега, което ще струва на хазната 94 млн. лв.
През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителните суми от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери. /318 млн. лв./
2,099 млрд. лв. ще бъде бюджетът за отбрана през 2021 г., което е 1,69% от БВП. Осигурени са средства за инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, които включват придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.
- Общини
В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 % към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.
- Показатели
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 2,5% за 2021 г. За текущата година се очаква спад от 3%. От МФ очакват, че през 2022 г. икономиката ще порасне 3%, а през 2023 г. - с 3,2%. За сравнение, прогнозата за БВП на Еврокомисията за следващата година е 5,3%. За мотив от финансовото министерство посочват, че повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление.
В последната прогнозна година се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти.
Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработица да намалее първоначално до 5,2% през 2021 г., а през следващите години - до 4,6%, на което ниво да се стабилизира.
В края на 2021 г. прогнозираме инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната - до 2,1%, пише в мотивите към бюджетния закон.
- Приходи
Управляващите планират да съберат актуализираните през април данъчно-осигурителни приходи в размер на почти 35 млрд. лв. и не предвиждат изоставане на постъпленията от ДДС и акцизи, които търпят сериозно отражение заради пандемията, свитото потребление и нарастващата безработица.
В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.
- Дълг
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021-2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., като съотношението спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" да бъде в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, той остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на ниска държавна задлъжнялост на България сред 28-те държави-членки на ЕС, уверяват от ведомството на Кирил Ананиев.
Николай Василев: Хаотични разхищения!
"2021 - бюджет на хаотичните разхищения". С тази табела в студиото на btv влезе Николай Василев, бивш вицепремиер и икономически министър на България. "Това не е коронавирус бюджет. Това е един социален, разхитителен бюджет на правителство като за последно и няма нищо общо с политики, свързани с коронавируса", категоричен беше той. Според него с този бюджет в края на мандата третият кабинет на Борисов се превръща в най-популисткото управление от въвеждането на валутния борд досега. "Без никаква конкретна връзка с ковидкризата или без нея, през последната година се раздават изключително много милиарди, които не са покрити в бюджета. Така правят хора, които нямат намерение повече да управляват и смятат да оставят на следващите празна хазна. Това за мен е антиреформаторски, луд, разочароващ бюджет. Чувствам се предаден като икономист. Подкрепял съм всички бюджети от 97 г. досега, за първи път правя подобно изказване", каза още Василев и добави: "Този е само предизборен бюджет, не виждам нищо кризисно и нищо разумно в него. Ако това беше кризисен бюджет, в него щеше да има два приоритета, които тук липсват: Единият - медицински разходи, лекари на първа линия, респиратори и пр., а вторият - подкрепа на най-пострадалите от кризата части от бизнеса. Милиардите в бюджета не отиват за това. Те отиват за сектори, които са нереформирани и които никой няма намерение да реформира", обясни той. И добави: "Непрекъснато хваля, че България е единствената държава с бюджетен излишък. Това се изпари". По думите му, правителството взима пари назаем, за да ги изхарчи предизборно и със сигурност ще остави следващият кабинет с "дългове, огромни дефицити и с никаква възможност за маневриране". "300 млн. лв. се дават за бизнеса. Това ми звучи като НУЛА. Големите милиарди отиват за хора и сектори, които нямат нищо общо с кризата", категоричен е вицепремиерът в кабинета "Сакскобургготски". Промените в пенсионната система той обобщи така: "Това е едно хаотично, предизборно раздаване на всички". Според него доверието в икономическата политика на страната ще се стопи, а бизнесът е в риск.
Пред следващото правителство ще има три варианта, според Василев: "Първият вариант: да продължи с дефицитите, които се заформят в момента, което означава, че България ще се пързаля по пързалката, по която се спускат други южни държави. Втори вариант: да ореже много щедрите разходи, което аз би предложил. Третият: да вдигне данъците, за да запуши тази дупка. Все лоши варианти. За мен финансовата стабилност на държавата приключи. Това не се е случвало от 1997 г. насам, защото всички министри от Муравей Радев насам са били отговорни. Сега го няма Владислав Горанов, ако той беше тук, това нямаше да е неговият бюджет", каза още Василев.
Д-р Нигяр Джафер: Толерират се големи болници
"На фона на Covid кризата бюджетът на Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ ще задълбочи проблемите. Там само дето не са изредени болниците, които ще получават средства за пандемията - а те са много малко, защото са много високи изискванията, които трябва да се покрият. Толерирането на големите болници не трябва да става чрез бюджета на НЗОК, този дисбаланс доведе до фалит на болници, с този бюджет и не виждам как ще бъдат подкрепени медицинските специалисти, как ще бъдат подкрепени лечебните заведения на територията на цялата страна." Това коментира пред БНР д-р Нигяр Джафер, заместник-председател на Народното събрание, депутат от ДПС и член на здравната комисия.
По думите й, предложеният бюджет на НЗОК за следващата година е с по-малко увеличение в сравнение с предишни години, той винаги е бил увеличаван с 400-500 милиона лева в през последните 4 г.
Очаква се НЗОК да получи увеличение в бюджета с около 340 млн. лева, а на разходите за здравни дейности и лекарства - 311 млн. лв. Надзорният съвет ще разгледа проектобюджета на НЗОК в понеделник.
"Здравният министър посочи, че нараства броят на здравно неосигурените лица. Заради корона кризата лечебните заведения не работиха на пълен капацитет, касата спести много средства. Към настоящия момент в НЗОК има икономии по всички пера", поясни още д-р Джафер.
"Нашата прогноза е, че този очакван бюджет ще задълбочи още повече дисбалансите в системата, ще разкрие отново огромните дефицити в системата и ще доведе до фалит на малките общински болници, до пълно изтощение на областните болници", каза още тя.
По думите на д-р Джафер през преходните и заключителните разпоредби отново се променят текстове, което е нонсенс и противоречи на нормативната уредба, и така спестените средства няма да могат да отидат за лечение, включително за лечение на коронавирус.
Бизнесът против вдигането на минималната заплата
Бизнесът е против административното увеличение на минималната работна заплата в период на криза и ръст на безработицата. С такова становище излязоха Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. 6,6% ръст на МРЗ води до среден ръст на минималните осигурителни прагове с около 4,5%, във времена на неясна за бизнеса картина и перспектива, посочват от БТПП. От АИКБ не са съгласни и с вменяването на бизнеса на несвойствени социални разходи - заплащане на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност, отпуск за майчинство, допълнително възнаграждение за прослужено време.
АИКБ настоява също за намаляване на високия коефициент на редукция на пенсиите от първия стълб за хората, които се осигуряват и във втория стълб, което да бъде отразено в бюджета на ДОО, а оттам - и в общия държавен бюджет. Другите политики, които се нуждаят от осигуряване на необходимото финансиране в бюджет 2021 г., са в областите "Енергетика", ВиК, "Образование, наука и култура", "Здравеопазване", "Сигурност и отбрана", "Държавно управление и електронно правителство". В момент когато правителството декларира голям набор от мерки в подкрепа на бизнеса, не се правят елементарни и логически неща в подкрепа на малките и средните предприятия, категорични са от БТПП. Оттам са на мнение, че сроковете за разглеждане на такъв важен проект като Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 година са твърде кратки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
