Европейската комисия предприема решителна стъпка към защита на европейската индустрия, но България рискува да изостане от новата икономическа политика на Брюксел. Докато ЕС подготвя правила, които ще позволят на възложителите да дават предимство на европейското производство при обществените поръчки, четири български министерства все още не са отговорили на искането на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) за среща по темата.
От две години организацията предупреждава, че предприятията у нас губят позиции дори на собствения си пазар заради конкуренцията на доставчици от трети страни. Залогът е огромен - милиарди евро публични инвестиции, хиляди работни места и бъдещето на един от най-силните експортни сектори на българската икономика.
Брюксел променя философията на обществените поръчки
На 9 септември Европейската комисия представи предложение за нов регламент за обществените поръчки, известен като Public Procurement Act. Той трябва да замени три действащи европейски директиви и да въведе единна рамка за публичните договори и концесиите.
Една от най-съществените промени е възможността възложителите да прилагат критерии за европейски произход на стоките, услугите и строителните дейности.
Според предложения текст възложителят ще може да отхвърли оферта, ако делът на продуктите и услугите с европейски или друг допустим съгласно международните споразумения произход е под 50% от общата й стойност. Предвижда се и възможност за допълнителни точки при оценяването на предложения с по-високо европейско участие.
Механизмът ще трябва да се прилага при спазване на международните търговски ангажименти на ЕС и няма да означава автоматична забрана за всички доставчици извън Съюза.
Промяната е част от стремежа на Брюксел да превърне обществените поръчки в инструмент за икономическа сигурност, технологична независимост и устойчивост на веригите за доставки.
„Брюксел вече предприема стъпки, за да могат европейските средства да създават стойност в европейската икономика“, заявява д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ.
Предложението все още не е окончателно прието. То предстои да бъде разгледано от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
На масата са 2,6 трилиона евро годишно
Обществените поръчки са един от най-големите икономически инструменти на Европейския съюз. Всяка година публичният сектор изразходва приблизително 2,6 трилиона евро, или около 15% от брутния вътрешен продукт на ЕС.
Тези средства финансират енергийна и транспортна инфраструктура, водоснабдяване, летища, пристанища, цифрови технологии и множество други стратегически дейности.
С новите правила Европейската комисия иска публичните инвестиции да носят по-голяма добавена стойност за европейската икономика, като същевременно се намалява зависимостта от външни доставчици в чувствителни отрасли.
Предвиждат се и опростяване на процедурите, по-широка дигитализация и по-голяма тежест на качеството при оценката на офертите.
„Новото европейско предложение е сигнал: обществените търгове вече не трябва да се печелят само на база най-евтин продукт“, подчертава Белелиев.
Българските предприятия губят позиции на собствения си пазар
За България този дебат има особено голямо икономическо значение.
Електротехническата и електронната индустрия е сред водещите експортни отрасли на страната. През 2025 г. секторът е реализирал износ за приблизително 4,5 млрд. евро, което представлява около 11% от износа на преработващата индустрия. Близо 71% от продукцията е насочена към пазарите на ЕС.
По данни, представени от БАСЕЛ, в отрасъла работят около 1300 предприятия, които осигуряват заетост на повече от 57 000 души и генерират годишен оборот от приблизително 6 млрд. евро.
Въпреки силните си позиции в международната търговия българските производители изпитват все по-сериозен натиск при реализацията на продукцията си у дома.
В писмата си до институциите асоциацията посочва конкретен пример - през 2023 и 2024 г. приблизително 60% от сключените договори за доставка на трансформатори са били с компании, предлагащи оборудване, произведено от китайски и турски производители.
Според БАСЕЛ конкуренцията се изостря заради различията в производствените разходи, цените на енергията, индустриалните субсидии и регулаторните изисквания.
Българските и европейските предприятия трябва да спазват високи стандарти за качество, безопасност, екология и проследимост, които увеличават производствените им разходи. В същото време част от конкурентите им извън ЕС могат да предложат по-ниски цени.
Рискът е публичните инвестиции, включително финансираните с европейски средства, да стимулират предимно чуждестранно производство, без да осигуряват достатъчен икономически ефект за местните предприятия.
БАСЕЛ: Не искаме затворен пазар, а равни правила
Предложенията на асоциацията не предвиждат пълно ограничаване на чуждестранните доставчици.
Целта е при стратегическите обществени поръчки да се отчита не само първоначалната цена, но и произходът на оборудването, неговото качество, надеждността на доставките и възможностите за поддръжка.
„Ние не искаме затваряне на европейския пазар. Искаме равни правила. Когато европейски публични средства финансират инфраструктура в България, те трябва да създават стойност в Европа – чрез европейско производство, европейски компоненти, сервизно присъствие и устойчиви вериги за доставки“, заявява Димитър Белелиев.
Сред конкретните искания на БАСЕЛ е прилагането на допълнителни точки за оферти с доказано европейско производство, особено когато неговият дял надхвърля 50%.
Асоциацията предлага също задължително деклариране на произхода на основното оборудване и ключовите компоненти, оценка на сервизното присъствие в България и проверки за чуждестранни субсидии, които могат да изкривяват конкуренцията.
Особен акцент се поставя върху енергетиката, транспорта, отбраната, цифровата инфраструктура и критичните технологии. Това са сектори, при които зависимостта от външни доставки може да има последици не само за икономиката, но и за националната сигурност.
БАСЕЛ настоява и всички участници в обществените поръчки да отговарят на еднакви изисквания за качество, безопасност и устойчивост, независимо от държавата, в която е произведено оборудването.
Четири министерства, нито един отговор
Докато Брюксел вече предлага конкретна нормативна промяна, българската електроиндустрия продължава да очаква разговор с изпълнителната власт.
На 23 септември БАСЕЛ е изпратила официални писма до Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерството на енергетиката, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
С тях асоциацията представя стратегическата си инициатива „Европейски пари за европейски фирми“ и настоява за срещи, на които да бъдат обсъдени конкретни мерки.
Според предоставената от организацията информация към момента нито едно от четирите ведомства не е отговорило на искането.
Проблемът не е поставен за първи път. БАСЕЛ предупреждава от две години за нарастващия дял на доставките от трети страни и за необходимостта публичните инвестиции да подкрепят по-активно европейската индустриална база.
Според асоциацията липсата на действия създава риск България да загуби производствен капацитет, работни места и технологични компетентности в стратегически отрасъл.
„Европа предложи парите ѝ да работят за нейната икономика. Остава да видим дали България ще го направи навреме“, заключава Димитър Белелиев.
