Сряда,

Комарите носят букет от зарази

От: Петър Кътев -
A
A
A
  • Рас­те бро­ят на за­бо­ле­ли­те от ден­га, зи­ка, чи­кун­гу­ня и за­пад­но­нил­с­ка трес­ка

По­бе­да­та оти­ва при иг­ра­ча, кой­то нап­ра­ви пред­пос­лед­на­та греш­ка, каз­ва грос­майс­то­рът по шах Са­ве­лий Тар­та­ко­вер. И ние сме склон­ни да се съг­ла­сим с то­ва твър­де­ние не са­мо, за­що­то умът на хо­ра­та, прак­ти­ку­ва­щи та­зи иг­ра е ос­тър ка­то бръс­нач, а и по­ра­ди прос­та­та при­чи­на, че жи­во­тът е ед­на шах­мат­на дъс­ка, чи­и­то фи­гу­ри сме ние.   Раз­ли­ка­та оба­че е, че ма­кар и да сме пред­ви­ди­ли и пре­мис­ли­ли хо­до­ве­те си, ни­ко­га не мо­жем да зна­ем със си­гур­ност да­ли ре­зул­та­тът от тях ще бъ­де та­къв, ка­къв­то ис­ка­ме. Каз­ва­ме го, тъй ка­то мно­го чес­то се случ­ва да гра­дим пла­но­ве­те си, без да си да­ва­ме яс­на смет­ка за раз­лич­ни­те по ро­да си съ­би­тия, не­под­ле­жа­щи на чо­веш­кия кон­т­рол. Пос­лед­но­то се от­на­ся до по­ред­ни­те слу­чаи на из­п­ла­ше­ни лю­де, чий­то страх бе по­ро­ден от из­си­па­ли­те се на­пос­ле­дък обил­ни ва­ле­жи. И та­зи го­ди­на за се­тен път се сблъс­ках­ме с при­род­на­та сти­хия, на ко­я­то не мо­жеш да й ка­жеш прос­то да спре. Тя ще го нап­ра­ви, ко­га­то пре­це­ни са­ма. Въп­ро­сът е, че след тол­ко­ва мно­го пре­жи­вя­ни ужа­си от­но­во не ус­пях­ме да си взе­мем по­у­ка и да нап­ра­вим то­ва, ко­е­то за­ви­си от нас. Ста­ри­те хо­ра оби­чат да каз­ват: "по­мог­ни си сам, за да ти по­мог­не Гос­по­д". Е, яв­но ние сме пре­це­ни­ли за не­нуж­но да да­дем своя дан и про­дъл­жа­ва­ме да се ос­ла­ня­ме на на­деж­да­та за мал­кия дя­вол. Са­мо, че до­ри и да се раз­ми­нем са­мо с не­го, пос­лед­с­т­ви­я­та мо­гат да бъ­дат мно­го по-се­ри­оз­ни. Осо­бен­но взе­май­ки пред­вид фак­та, че обил­но из­ли­ва­щи­те се вод­ни ма­си

вла­чат след се­бе си до­сад­ни­те кръ­вос­му­че­щи на­се­ко­ми

 Те пък от своя стра­на ни но­сят поз­на­ти и не­поз­на­ти да­ро­ве, с ко­и­то ни се на­ла­га да во­дим бит­ка на жи­вот и смърт за не­оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме.  Раз­лич­ни­те ко­ма­ри мо­гат да пре­да­ват раз­лич­ни бо­лес­ти. Чес­то­та­та на за­бо­ля­ва­ни­я­та и рис­ко­ве­те, свър­за­ни с па­то­ге­ни­те, пре­да­ва­ни от тях, ка­то па­ра­зи­та Plasmodium faliciparum и ви­ру­си, вклю­чи­тел­но ден­га, зи­ка, чи­кун­гу­ня и за­пад­но­нил­с­ка трес­ка, на­рас­т­ват по це­лия свят.

Упот­ре­ба­та на ин­сек­ти­ци­ди е най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­ят ме­тод

за кон­т­ро­ли­ра­не на по­пу­ла­ци­и­те от ко­ма­ри, но ре­зис­тен­т­ност­та към раз­лич­ни­те ви­до­ве пес­ти­ци­ди в мо­мен­та е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на, ко­е­то на прак­ти­ка зат­руд­ня­ва в го­ля­ма сте­пен кон­т­ро­ла вър­ху жу­жа­щи­те. Уче­ни­те с пра­во пред­по­ла­гат, че из­ме­не­ни­е­то на кли­ма­та нап­ра­ви све­та още по - гос­топ­ри­е­мен за ко­ма­ри­те - и рес­пек­тив­но за бо­лес­ти­те, ко­и­то но­сят. Ес­тес­т­ве­но за да се вло­шат не­ща­та още по­ве­че, но­ви­те из­с­лед­ва­ния по­каз­ват, че драс­тич­ни­те кли­ма­тич­ни про­ме­ни  за­сил­ват и са­ма­та им по­пу­ла­ция. Но чо­веш­ки­те бо­лес­ти и те­зи от жи­вот­ни (зо­о­но­зи) ка­то пти­ци и гри­за­чи, ко­и­то те тран­с­пор­ти­рат не ви­на­ги по­каз­ват сим­п­то­ми. Не тряб­ва да заб­ра­вя­ме под­роб­ност­та, че ако ко­мар уха­пе за­ра­зе­но жи­вот­но, то мо­же по-къс­но да пре­да­де бо­лест­та на дру­ги, вклю­чи­тел­но и хо­ра.  Ви­до­ве­те ко­ма­ри се раз­ли­ча­ват точ­но по на­чи­на, по кой­то и къ­де­то "из­люп­ва­т" яй­ца­та си - но всич­ки те ха­рес­ват во­да­та. Ня­кои ви­до­ве ги от­г­леж­дат в поч­ва­та, дру­ги - ди­рек­т­но в езе­ра или дру­ги вод­ни из­точ­ни­ци. Яй­ца­та са чув­с­т­ви­тел­ни към влаж­ност, а ко­га­то са в поч­ва­та, теж­ки­те ва­ле­жи ги ка­рат да се из­люп­ват. Спо­ред док­лад на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция

по­ве­че от по­ло­ви­на­та от све­та ве­че е из­ло­жен на риск от за­бо­ля­ва­ния, пре­на­ся­ни от ко­ма­ри

И то­зи брой на­рас­т­ва. До­ри в ед­но ско­рош­но про­уч­ва­не уче­ни­те пред­ри­чат, че до 2080 г. по­ве­че от един ми­ли­ард ду­ши мо­гат да ста­нат по­дат­ли­ви на бо­лес­ти, пре­да­ва­ни от ко­ма­ри. Те­зи ви­до­ве са най-чес­то сре­ща­ни­те век­то­ри на ден­га, зи­ка, чи­кун­гу­ня и дру­ги но­во­за­раж­да­щи се бо­лес­ти. Ин­ци­ден­ти­те на ден­га нап­ри­мер са се уве­ли­чи­ли с око­ло 3 000% през пос­лед­ни­те 50 го­ди­ни и ви­ру­сът про­дъл­жа­ва да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в но­ви стра­ни. Дру­го про­уч­ва­не от­въд оке­а­на пък из­чис­ля­ва, че ко­ма­ри­те, пре­на­ся­щи бо­лес­ти, раз­ши­ря­ват об­х­ва­та си с над 150 ми­ли вся­ка го­ди­на. Ина­че ка­за­но с ид­ва­не­то на топ­ли­те, а оказ­ва се и дъж­дов­ни дни на­ша­та за­да­ча ни­как не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо и един­с­т­ве­но до пред­паз­ва­не­то от ухап­ва­не­то на кър­ле­жи­те. Прос­то за­що­то, към тях­на­та ар­мия се при­съ­е­ди­ня­ва и дру­га, ата­ку­ва­ща ни по въз­дух. Ло­шо­то тук е, че при всич­ки слу­чаи за­ра­зя­ва­не­то , с кой­то и да е па­то­ген, но­сен от на­се­ко­ми­те, той по­па­да ди­рек­т­но в на­ше­то кръ­во­об­ра­ще­ние. Си­ту­а­ция, ко­я­то про­ме­ня ко­рен­но хо­да на бит­ка­та или най-мал­ко по­не из­ме­ня стра­те­ги­я­та за спра­вя­не с на­шес­т­ве­ни­ка.

Един­с­т­ве­на­та не­из­ме­ня­ща се ве­ли­чи­на е от­п­рав­на­та точ­ка, от ко­я­то се тръг­ва, а имен­но кон­к­ре­ти­зи­ра­не­то про­во­ка­то­ра на за­бо­ля­ва­не­то. Ес­тес­т­ве­но до нас­тъп­ва­не­то на то­зи мо­мент мо­же да из­ми­не не­оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме, тъй ка­то сим­п­то­ма­ти­ка­та не ви­на­ги е на­ли­це в на­чал­ни­те ета­пи от раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та. То­зи пе­ри­од мо­жем да на­ре­чем то­ле­ри­ра­не на за­бо­ля­ва­не­то. Ка­то тук от­ва­ря­ме ед­на ско­ба, ка­са­е­ща ин­ди­ви­ди­те, за ко­и­то до­ри и ми­ни­мал­ни от­к­ло­не­ния от оби­чай­но­то по­ве­де­ние на ор­га­низ­ма не се счи­тат за сиг­нал, зас­лу­жа­ващ вни­ма­ние. Ос­та­ва от­во­рен въп­ро­сът кое е по-доб­ре - да се пра­вим, че не за­бе­ляз­ва­ме ни­що или да се бо­рим ов­ре­ме със за­бо­ля­ва­не­то?  От­го­во­рът тук из­ця­ло за­ви­си от глед­на­та точ­ка или по-ско­ро от от­но­ше­ни­е­то на са­мия ин­ди­вид. Каз­ва­ме го, за­що­то ня­ма ле­кар на све­та, кой­то да пред­по­чи­та да "за­ми­та" оче­вид­ния проб­лем под ки­ли­ма. Но за раз­ли­ка от не­го, ма­со­во хо­ра­та пред­по­чи­тат да не за­дъл­ба­ват "из­лиш­но" в ка­зу­си­те, ка­са­е­щи здра­ве­то им.

Ня­кои от нез­на­ние, дру­ги от не­же­ла­ние за неп­ред­ви­де­ни до­пъл­ни­тел­ни раз­хо­ди.

 Пре­ди око­ло де­се­ти­ле­тие из­с­ле­до­ва­те­ли­те до го­ля­ма сте­пен са пре­неб­рег­ва­ли въз­мож­ност­та за то­ле­ран­т­ност към бо­лес­ти­те при жи­вот­ни­те и рас­те­ни­я­та. Но в из­с­лед­ва­ния, да­ти­ра­щи от края на 18-ти век, нап­ри­мер, уче­ни опис­ват как един сорт пше­ни­ца, за­ра­зе­на с гъ­бич­ка про­из­веж­да по­ве­че зър­но от дру­ги пше­нич­ни кул­ту­ри. Та­ка се за­раж­да тъл­ку­ва­ни­е­то, че

рас­те­ни­я­та имат сво­и­те вът­реш­ни на­чи­ни за то­ле­ри­ра­не на ин­фек­ции

ка­то па­ра­лел­но с то­ва раз­ви­ват сре­щу тях иму­ни­тет. Те­зи от­к­ри­тия ка­рат из­с­ле­до­ва­те­ли­те да се за­пи­тат да­ли съ­щес­т­ву­ва по­до­бен то­ле­ранс при жи­вот­ни­те и хо­ра­та. За пър­ви­те приз­на­ци на то­ле­ран­т­ност към бо­лес­ти при хо­мо са­пи­енс се за­го­ва­ря ед­ва през 2006 г., ко­га­то уче­ни ус­та­но­вя­ват фак­та, че ли­ца, стра­да­щи от вид ал­фа та­ла­се­мия (на­ру­ше­ние на кръв­та, ко­е­то  на­ма­ля­ва про­из­вод­с­т­во­то на хе­мог­ло­бин) по ня­ка­къв на­чин се оказ­ват за­щи­те­ни от те­жък не­дос­тиг на же­ля­зо, в ре­зул­тат на ус­лож­не­на ма­ла­рий­на ин­фек­ция. Обик­но­ве­но по вре­ме на та­ка­ва, гос­топ­ри­ме­ни­ка от­де­ля же­ля­зо в клет­ки­те си, та­ка че нах­лу­ва­ща­та бак­те­рия не мо­же да я по­лу­чи. Но па­то­ге­ни­те мо­гат да дос­тиг­нат до же­ля­зо­съ­дър­жа­щия хе­мог­ло­бин в чер­ве­ни­те кръв­ни клет­ки и раз­г­раж­да­йи­ки ги да го ос­во­бо­дят. Той от своя стра­на се раз­па­да до­пъл­ни­тел­но до бо­гат на же­ля­зо из­точ­ник за бо­лес­тот­вор­ния ор­га­ни­зъм. Же­ля­зо­то е важ­но хра­ни­тел­но ве­щес­т­во за па­то­ген­ни­те мик­ро­ор­газ­ни­ми. По­ра­ди спо­соб­ност­та си да съ­щес­т­ву­ва в ед­но от две­те със­то­я­ния на окис­ле­ние, то е иде­а­лен ка­та­ли­за­тор за раз­лич­ни кле­тъч­ни про­це­си, вклю­чи­тел­но и реп­ли­ка­ция на ДНК. Бак­те­ри­ал­ни­те па­то­ге­ни тряб­ва сле­до­ва­тел­но да при­те­жа­ват ме­ха­низ­ми за пре­о­до­ля­ва­не на за­щи­ти­те, за да мо­гат ус­пеш­но да ко­ло­ни­зи­рат в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм. Спе­ци­фич­ни­те стра­те­гии, из­пол­з­ва­ни за пос­ти­га­не на та­зи цел, за­ви­сят зна­чи­тел­но от ор­га­низ­ма на гос­топ­ри­ем­ни­ка и да­ли мик­ро­бът во­ди вът­рек­ле­тъ­чен или из­вън­к­ле­тъ­чен на­чин на жи­вот. Бак­те­ри­ал­ни­те па­то­ге­ни съ­що се раз­ли­ча­ват и по от­но­ше­ние на пред­по­чи­та­ния из­точ­ник на же­ля­зо. Не­за­ви­си­мо от то­ва, те из­пол­з­ват един или ком­би­на­ция от пет пър­вич­ни ме­ха­низ­ма за за­до­во­ля­ва­не на нуж­да­та от хра­на. Един ме­ха­ни­зъм, из­пол­з­ван от Borrelia burgdorferi, е

да за­мес­т­ва же­ля­зо­то с ман­ган в ме­та­ло­ен­зи­ми

ка­то по то­зи на­чин се ели­ми­ни­ра не­об­хо­ди­мост­та от нуж­да­та към пър­вия спо­ме­нат еле­мент. И точ­но за­ра­ди то­ва тряб­ва да се тър­си при­чи­на­та за лип­с­ва­щи­те еле­мен­ти, вмес­то да се на­ба­вят от­вън, тъй ка­то в един мо­мент се дос­ти­га до ефек­та на про­би­та­та ко­фа. Но как­то е ка­зал ве­ли­ки­ят рим­с­ки пъл­ко­во­дец Марк Ав­ре­лий: "Из­кус­т­во­то да жи­ве­еш при­ли­ча по-ско­ро на бор­ба, от­кол­ко­то на танц - то е да се из­п­ра­виш пред не­що неп­ред­ви­ди­мо и да не му поз­во­лиш да те съ­бо­ри"!

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички