- ЕС вече започва мащабна строителна програма за енергийна ефективност на сградите, ние пак изоставаме
- Работниците в мините могат да се преквалифицират за строителната индустрия
- Строителният сезон в Европа започва, а ние още нямаме План за възстановяване
- За нас е по-добре да участваме в общите действия на ЕС за енергийна независимост
- Причината е, че основната му цел е енергийно независима Европа, казва евродепутатът от ДПС Искра Михайлова, зам.-председател на групата "Обнови Европа" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Михайлова, един от най-кратките анализи за последствията от войната в Украйна гласи: печели Русия, печелят САЩ, но сметката я плаща Европейският съюз. Така ли е наистина?
- За съжаление, това може да се окаже вярно като краен извод. Но нека приключат военните действия. Тогава ще можем да направим по-сериозен анализ какви са последиците за всяка от отделните страни. Европейският съюз ще трябва да плати много сериозна цена за по-бързи действия да намали зависимостта си от доставките на енергоносители от Русия. Войната в Украйна показва, че във всеки момент ЕС е застрашен в енергийните доставки от Русия. Това предизвиква поредица от спешни решения, които трябва да направят така че ЕС да бъде енергийно независим.
- Как може да се случи това?
- Направленията, посочени в Зеления пакт, стават изключително актуални. Много е възможно дори да коментираме, че целите на Зеления пакт - Европа да стане енергийно независим континент, до голяма степен накърняват интересите на Русия. И може би е възможно амбициозният Зелен пакт да бъде една от причините за агресията на Русия и нежеланието да се водят преговори с ЕС към днешна дата.
- Русия вече обяви намерението си да намали наполовина доставките на природен газ за Европа. Какъв е отговорът на ЕС?
- Това е инструментът, с който разполага Русия - заплахата. Заплаха с ядрено оръжие, със спиране на доставките на газ. Това е заплаха за икономиката на Европа и единственият отговор, който може да получи Русия, освен санкциите, които се прилагат вече, е Европа да мобилизира всичките си сили и възможности и да преодолее този недостиг на енергоносители - от собствени ресурси и чрез инструментите, заложени в Зеления пакт. Това е енергийната ефективност, диверсификацията на доставките на горива, използване на потенциала на възобновяемите енергийни източници, все повече инвестиции във водород, разработване на технологии за добив на по-евтин водород, за да може той да смени до голяма степен газа. Колкото се може по-гъвкав микс на енергоносители и горива, както на ниво ЕС, така и на ниво всяка отделна страна-член на ЕС.
- Всяка от тези мерки обаче изисква време, за да бъде реализирана. Това ще отнеме години. Какво прави Европа дотогава?
- Още около 8 март излезе една комуникация на Еврокомисията, която е във връзка с последствията от войната в Украйна. И там са предложени различни варианти за гъвкави решения на ниво страни-членки, на ниво ЕС. Предложени са варианти за захранване на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. Този вече завършва, предстои ни нов. Трябват ни газ и енергоносители за индустрията. Тези количества трябва да бъдат гарантирани. Трябва да се осигури следващият отоплителен сезон за цяла Европа, в това число и за България, ако страната ни категорично се присъедини както към всички санкции срещу Русия, така и към всички мерки за компенсиране на недостига на енергоносители, в случай, че Русия прекрати доставките.
- Споменахте енергийната ефективност. Какво се предвижда?
- Това е следващата стъпка - много сериозно и бързо инвестиране с наличните в момента ресурси в мерки, които биха могли да намалят потреблението на енергоносители и електроенергия. Става въпрос за бързи инвестиции в енергийната ефективност като се започне от сградния фонд. Не случайно в плановете за възстановяване и развитие на повечето страни - членки, които са одобрени и вече се реализират, има много сериозни средства, отделени за енергийна ефективност на сградния фонд. Само една Испания изчислява, че подмяната на дограма - санирането на прозорците и използването на двукамерни стъклопакети или по-модерна изолация, ще доведе до 30% намаляване на потреблението на електроенергия в страната.
- Подобни мерки заложени ли са в нашия План за възстановяване и устойчивост?
- За съжаление той не е одобрен, ние не сме получили авансови плащания по него, но нямам никакви съмнения, че една сериозна част от него ще бъде посветена на енергийната ефективност на сградния фонд. И в такъв смисъл страната ни трябва да се подготви, общините и строителният бранш също. Трябва да се гарантира подготовката на работещи проекти, доставката на необходимите материали и обучението и набирането на персонал, който да поеме такива обеми работи. За да се инвестират над 1,2 млрд. в жилищни сгради и още над 350 млн. в обществени сгради, както е заложено в Плана.
- Правителството гръмко обяви, че е ремонтирало Плана и го е внесло в Брюксел, но преди ден стана ясно, че той отново ни е върнат. Всъщност какво сме внесли в Брюксел? Вие, българските евродепутати, виждали ли сте окончателния вариант?
- Не, виждали сме това, което е публикувано на сайта на МС във варианта, представен през октомври миналата година. Това, за което се говори, че е внесено междувременно до март тази година, всъщност е списък от проекти, които са в отговор на забележките на ЕК. България е в процес на преговори по Плана. А повечето страни-членки вече са на етап провеждане на процедури, набиране на персонал и подготовка за настъпващия строителен период, особено когато става дума за енергийната ефективност. Една Италия, например, ще инвестира от плана си не толкова във възстановяване на жилищни сгради, колкото в обществени и основно в сгради на болници. Тази страна имаше проблеми по време на пандемията, състоянието на сградния фонд се оказа недобро и сега като инструмент за възстановяване, Италия насочва особено голям ресурс към енергийната ефективност на сградите на лечебните си заведения. Строителният сезон в Европа започва.
- На форум на Строителната камара казахте пред бранша, че Испания е заделила 14 млрд. евро за енергийна ефективност, Германия - 7 млрд. евро. Това на практика ще акумулира цялата работна ръка на Стария континент. Как се наваксва такъв старт на другите държави?
- Много трудно. Още повече, че строителната индустрия в България от няколко години вече има проблеми с квалифицираната работна ръка. Когато става дума за работа с модерни материали, за енергийна ефективност, инсталиране на слънчеви панели, включване на геотермални води и т.н., това предполага наистина квалифицирани работници.
Това се компенсира с мисъл, предвидими и навременни инвестиции и с комплексен подход към поредицата проблеми, пред които е изправена страната ни. Един от вариантите, който разрешава едновременно два проблема, е да се използва потенциалът на работната ръка от районите в преход с въглищни централи и въглищни мини, като се преквалифицира. В същото време младите хора от тези райони, които завършват училище, могат да бъдат насочвани към квалифицирани специалности в строителството. Това би решило въпроса с прехода за минните райони от една страна, а от друга би дало възможност за квалификация на нова работна ръка за строителния сектор.
- Но в същото време у нас битува мнението, че заради войната в Украйна Зеленият пакт ще ни се размине и затова няма никакъв смисъл да закриваме мините. Може ли наистина да ни се размине?
- Не, не може. Естествено е Европа да предприеме всички необходими мерки, за да бъде енергийно независима. Това е една от целите на Зеления пакт. Освен превенцията на промените на климата.
- Строителната индустрия обяви, че продукцията й вече се е оскъпила с над 30% и настоя за помощ от държавата. Каква е практиката в Европа?
- Изключително разнообразна. Тя предполага комплексни решения, а не - решаваме, че ще даваме компенсация за електроенергия, както се направи в България, и спираме. Не. Има поредица други инструменти, като се започне от данъчни облекчения, мине се директни помощи и се достигне до намеса на държавата в пазара и изкупуването. Това правят различните страни в различни комбинации. Разбира се, стига се и до директни помощи. Гърция, например, в плана си за възстановяване и устойчивост предвижда много сериозен ресурс за директни помощи на населението. Така е преценила страната и така е защитила плана си.
При строителния сектор има няколко инструмента, които могат да бъдат използвани. Първо - всички бъдещи проекти е абсолютно необходимо да бъдат финансово актуализирани като стойност.
Второ - за проекти, които са в ход на изпълнение вече, държавата ни трябва да проведе спешно преговори за възможности за актуализация, индексация и компенсация, за да могат да бъдат завършени. Не едно нещо, а комплекс от мерки. Трябва да се водят разговори с ЕК и от действащите оперативни програми да се търсят резервни фондове за покриване на цените на материалите, които драстично поскъпнаха.
- Напоследък се чуват гласове, че за нас е по-добре да не вървим в пакет с общите европейски санкции и възможности за компенсиране на руския газ, а да търсим самостоятелно решение. Кое като държавна политика е по-добро за страната ни?
- Ако една страна прецени самостоятелно да решава проблемите си, особено с доставките на газ, тя трябва да бъде готова да се конкурира на световния пазар, да отговаря на ценовите изисквания на пазара към момента, а те не са никак леки, и да бъде готова да сключва договори, понякога много обвързващи. Ако сключим договор с "Газпром" сега, той ще бъде толкова обвързващ, че трябва много ясно да си дадем сметка какво означава това за дълъг период от време - означава тотална зависимост.
От другата страна стои възможността да участваме в общи поръчки, които са конкурентни на световния пазар и на нивата на цените, да участваме в поръчки, които да гарантират захранване на хранилищата в Европа, включително на българското в Чирен. Убедена съм че българските енергийни експерти ще дадат най-разумния отговор, ако правителството ги попита. И този отговор е, че ние принадлежим към едно голямо семейство и е по-лесно да се справим заедно по време на кризи.
- Войната в Украйна как още промени икономиката в Европа? Задава ли се продоволствена криза?
- Санкциите срещу Русия и войната в Украйна са двете измерения, които будят тревога по отношение на продоволствените доставки в Европа. Санкциите срещу Русия водят до финансова катастрофа вътре в страната и това ще създаде много сериозни проблеми по отношение на доставките на храни. Защото една голяма част от хранителната верига в Русия идва отвън. На второ място ситуацията в Украйна е такава, че тя - житницата на Европа, едва ли ще произведе нужните количества зърно.
Да не забравяме, че технологичните промени ще доведат и до енергийна независимост, и до подобряване на хранителната сигурност на ЕС. Не случайно Европа инвестира огромен ресурс в научни изследвания.
- На този фон обаче партиите в България живеят в скандали и взаимни обвинения кой е предизвикал кризата с горивата и с олиото.
- Твърде голям лукс е да се занимаваме с неща, които не са в дневния ред на света, който ни заобикаля, защото ние сме част от него. Да си създаваме изкуствен дневен ред в България е твърде рисковано и поставя на карта и енергийната, и хранителната сигурност и физическото оцеляване на населението, и просперитета на страната ни като цяло. В момента след месеци, посветени на избори, текат месеци, посветени на смяна на хора.
- Нямаме План за възстановяване и устойчивост, нямаме оперативни програми... Как ще се оправим?
- Много трудно. Виждам две възможности. Първо - беше приет един доста луксозен бюджет на държавата, който щял да бъде актуализиран много скоро. Той позволява в тези първи месеци преди актуализацията му да се раздвижат част от икономическите сектори в страната. Не само с компенсации към индустрията във връзка с електроенергията, но и с допълнителни стимули, преки помощи и задължително разпределение на ресурс към местните власти, за да реализират проекти на местно ниво. България не е София.
Второ - от изключително значение е да се справим с този План за възстановяване и устойчивост. Той има краен срок - 2024 г. трябва да сме приключили с всички договори по него, до 2026 г. трябва да сме приключили с реализацията на проектите. Ако ние загубим още една година в пренаписване и преорганизиране на списъка на проектите, почти няма да има смисъл от Плана. Защото, ако обявим една обществена поръчка в началото на 2023 г. и тя се точи до края на 2023 г. ние ще поставим изпълнителните в ситуация да изпълняват за една година проект, който е нормално да бъде приключен за 2-3 години. А това е абсурд.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
