Тайни помещения, ограничен достъп, тежки пури и малцово уиски. Така хората си представят кръговете на влияние в някоя система. Те обаче от години са много по-сложна плетеница от обвързаности, надхвърлящи играта на карти и членския достъп до определено място.
Най-добре системата е описана в една от последните песни на доскорошния рап певец, а сега депутат от ПП Христо Петров – Хазарта: „Имам човек и тук и там, мога да те купя и да те продам“.
Разпръсването и инсталирането на различни пешки, топове и офицери по институции, партии, НПО-та и дори медии е стара схема на управление на кръга, гравитиращ около останките от някогашното величие на Иван Костов и нароилите се след него проекти.
А една от най-ярките емблеми на всичко това е Съюзът на съдиите в България – НПО с критично ниска членска маса, но навързало помежду си толкова влияние в Темида, че всяка една масонска ложа би му завидяла.
В кръга „ССБ“ са навързани магистрати от различни властови ешелони, политици и дори журналисти, които един път обслужват медийно този кръг, а друг път са ползвани като проводници на информация, която няма как да бъде потвърдена официално. Но на база „медийни публикации“ след това се образуват разследвания, а по медиите се вадят правилните говорители, които лансират тези и така колелото се завърта до безкрай.
Аферата с „Нотариуса“ и последвалата кавалкада от стари „разкрития“ е най-добрият пример за това как се изгражда паралелна власт в държавата.
Във всеки кръг на влияние обаче е важно едно – кои са хората.
Тези, инсталирани на принципа „имам човек“, които могат да се активират в правилния момент.
Ако погледнем аферата с „Нотариуса“, основни действащи лица са журналистите от „Антикорупционния фонд“ (НПО), съдия Владислава Цариградска, част от ръководството на ССБ (НПО) и кадровикът на Темида Атанаска Дишева – бивш съдия от ВАС, чиито съпруг Генади Дишев е бил част от кандидат-депутатската листа на „Да, България“.
Атанаска Дишева
Във вторник след 6-часово изслушване, на което първоначално бяха поканени и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и журналистът, в залата се озова и Цариградска. По настояване на Дишева, която обяви, че съдийката имала силно желание да бъде изслушана (за трети път) по аферата с Нотариуса. Така, без да каже нищо ново, но с осигурена сериозна медийна трибуна, Цариградска проведе показна пиар акция, от която видимо се целят политически и кариерни дивиденти.
Николай Стайков
А какви са те? И дали имат нещо общо с наближаващите различни избори за високи съдебни постове, можем само да гадаем. Фактът е, че по настояване на Стайков и Цариградска, съдийската колегия на ВСС реши в края на заседанието си не само да създаде комисия по случаите, но и да се обсъждат и поискат (през правосъдния министър) законодателни промени.
Прави впечатление едно – активното участие на ССБ в ключови за обществото моменти, както и факта, че въпреки явния натиск, който те оказват и различните обвързаности между тях, никой не е повдигал конкретно въпроса за целесъобразността, заради която съществува този съюз.
Погледнато най-общо ССБ е интересна организация – една от тези, които са финансирани предимно външно – тоест от различни международни донори, сред които и т.нар. "Норвежки фонд", което ги прави едновременно независими от държавен контрол и доста зависими от различни интересни, често некореспондиращи с тези на държавата ни.
Поради тази причина още пред 2017 г. тогавашните управляващи опитаха да променят Закона за съдебната власт, като предложиха „Съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите могат да се финансират само от членски внос, имуществени вноски и дарения на техните членове”. Промяна, касаеща най-вече ССБ. Разбира се, тогава се надигна неистов вой от въпросната организация, както и от плеядата НПО-та, свързани с нея.
Надали има съмнение по въпроса, че грантовото финансиране на определени съдии, е най-малкото спорно. А доколко биха били безпристрастен същите в работата си, вероятно пък никак не е спорно, ясно е – парите диктуват мотивите.
Интересно име, свързано със ССБ, е това на съдията в Софийския апелативен съд, бивш член на ВСС и бивш председател на организацията - Калин Калпакчиев.
Калин Калпакчиев
Калпакчиев беше и председател на състава, освободил касапина Джок Полфрийман. Получавал е награди и от БХК (Български Хелзинкски комитет), а при освобождаването на австралиеца, съдът взе предвид положителна характеристика на осъдения, дадена му от страна на председателя на организацията Красимир Кънев.
Магистратът пък е получавал награди от БХК, а самата организация често организира семинари за съдии и следователи. Абсолютен конфликт на интереси. Всъщност случая с Полфрийман е истинското показно как връзките в този клуб по интереси могат да доведат до безпрепятственото освобождаване на осъден за убийство почти 10 години по-рано от затвора. И след това същият осъден напусна свободно държавата, която така любезно му е отворила вратите към свободата, не без явното съдействие на ССБ, разбира се.
Друга връзка между организацията, БХК и съдия Калпакчиев – убиецът Джок Полфрийман, който беше осъден на 20 години затвор заради убийството на Андрей Монов, също беше сред номинираните за наградата „Човек на годината" в качеството си на председател на Българско затворническо сдружение за реабилитация, а БХК повлия с позиция и върху съдебното решение за предсрочното му освобождаване, и както се оказа след това, вече беше връчвала награди на част от съдебния състав, по-точно - на ръководителя на състава - Калин Калпакчиев.
Тук е моментът да си припомним и друг факт – съдия Цариградска е една от инициаторките на подписка в защита на решението за освобождаването на Полфрийман.
Медиите са другият основен стълб, на който се гради машината за натиск над Темида. Връзките са задкулисни, но натискът – напълно публичен, както лъсна и на заседанието на съдийската колегия на ВСС във вторник. АКФ, от чието име Николай Стайков участва в дискусията, беше създаден през 2017 г., но членовете на НПО-то си сътрудничат и са взаимообвързани с общи акции и инициативи със ССБ далеч по-назад във времето, а най-видимата връзка между тях е през изданията на „Икономедиа“, собственост на бизнесмена със сериозни позиции в енергетиката Иво Прокопиев.
Основните медии в издателската група – „Капитал“ и „Дневник“, играят ролята на публична платформа за разпространение на тезисите (по различни теми, но главно за съдебната реформа) както на лицата на ССБ, така и на членовете на АКФ, а и на свързани с тях политици. Николай Стайков впрочем е дългогодишен, макар и вече про форма бивш кадър на „Капитал“.
Така кръгът за натиск – политици, НПО-та и медии се затваря. Иронично – именно по начина, по който беше описан от Цариградска и Стайков на заседанието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
