София. Дългосрочната цел на България е - да си реформираме системата на правораздаване така, че да отпадне Механизмът за координация и контрол, каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти по повод последния междинен доклад на Европейската комисия.
Разговарях с министъра на правосъдието, разговарях с главния прокурор, очаквам конкретно разписани действия, за да може България да приключи голямата си цел, отбеляза Плевнелиев.
"Ще направя поредица от срещи - не, за да се обясняваме за всеки пореден доклад, а за да направим екшън-план как да приключим с реформите в края на 2013 г. и да излезем с достойнство от този механизъм. Това е моята цел, а не просто всеки доклад, който поражда порой от обяснения кой е виновен, за какво е виновен. За мен това не е важно. Важно е как да си свършим стратегическите реформи, с които сме се ангажирали пред нашите партньори в Брюксел", посочи президентът.
Мен ме притеснява това, че в България гледаме докладите от Брюксел от доклад до доклад. Всъщност, докладите от Брюксел са, за да може да ни посочат дали прогресираме в дългосрочната цел - каза Плевнелиев.
Президентството и Министерството на отбраната (МО) ще работят заедно, ще съгласуват приоритетите и позициите си, така че когато съберем "цялото царско воинство", генералите и Националния съвет по отбрана, да имаме ясна визия какво искаме да направим през 2012 г., каза президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Росен Плевнелиев, който участва днес в разширено заседание на Съвета по отбрана към министъра на отбраната.
"Днес направихме преглед на 2011 г. по вид въоръжени сили - какво е постигнато, къде трябва да бъдем през 2012 г., набелязахме конкретни мерки. Най-голямата благодарност, която искам да изразя към Българската армия, към МО, е, че те са първите, които си направиха дългосрочна стратегия до 2020 г., направиха план за развитие на въоръжените сили до 2014 г. и ги следват неотклонно", каза президентът Плевнелиев.
На въпрос дали знае колко танка има Българската армия, президентът Плевнелиев отговори: "Не само знам колко танка има Българската армия, но и колко фрегати, колко самолети, колко военнослужещи, колко бяха в края на 2011 г. и колко ще бъдат в края на 2012 г."
Държавният глава добави: "Важно е, че армията успя, благодарение на фискалната дисциплина и оптимизиране на процесите, да разплати по голяма част от сделките от миналото - фрегати, хеликоптери, самолети. В момента задълженията на Българската армия спаднаха до едно много приемливо ниво по сделки от миналото - от 572 млн. лв. в края на 2009 г. до 112 млн. лв. в края на 2011 г. Това е едно много добро ниво, от което може да стартираме с допълнителни и нови инвестиции."
В края на 2014 г. военнослужещите ще бъдат малко над 25 000 души. "Работим по темата с някои нови видове въоръжение - ракети на въоръжение на нашите фрегати. Хубавото е, че Министерство на отбраната успя да подобри драматично финансовото си положение и по този начин да създаде предпоставки за нов хоризонт за инвестиции", посочи Росен Плевнелиев.
Президентът отбеляза, че европейските държави средно в НАТО дават около 1.5% от БВП за отбрана и това е минимум. В България сме малко под този процент, съобщи БГНЕС.
"Днес заявих своята подкрепа, че финансовата и икономическата криза не трябва да се превръща и в криза на отбраната и сигурността. Когато има тежки моменти - да, ще режем, но не с оглед заплаха сигурността на гражданите", каза още държавният глава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
