София. БГ парламент без "люспи" не може - депутатите ни доказват тази максима от 1992 г. насам. В 42-рото народно събрание на мушката са от ГЕРБ. От партията на Бойко Борисов се отцепиха трима - Красимир Стефанов, Светлин Танчев и Георги Марков. Бившият зам.-министър Владислав Горанов пък хвърли оставка от парламента с мотива, че иска да е експерт, вместо да си губи времето като депутат. Сега из кулоарите всички се питат: "Кой ще е люспа номер 4 в ГЕРБ?", а в партията на Генерала стягат редиците. "Люспата" Марков пък прогнозира, че и напролет роенето ще продължи и преди евроизборите независимите ще направят група.
"Стандарт" се "разходи" из най-новата ни история, от която е видно - отцепниците в НС са изправяли до стената и обръщали курса на не едно и две правителства, дори са сваляли премиери. Но е вярно и друго - депутатите се люспят, а парламентът си върви.
Нарицателното "сини мравки" влезе в политическия език през 1992 г., когато част от депутатите на СДС, близки до тогавашния президент Желю Желев, застанаха в открита опозиция и помогнаха за свалянето на кабинета на Филип Димитров.
В следващия - 37-и парламент, също настъпи "час на раздяла" през есента на 1996 г., когато започна с Кървавото писмо на 19-те видни социалисти, начело с външния министър Георги Пирински се обявиха срещу политиката на Жан Виденов. Една част от тях преминаха в Евролевицата на Александър Томов и успяха да привлекат четвърт милион леви гласове на следващите избори.
Доминираното от демократичните сили 38-о народно събрание също не приключи безаварийно мандата си в периода 1997-2001 г. През есента на 2000 г. главният секретар на СДС Христо Бисеров във вестникарско интервю поиска оставката на Иван Костов от премиерския пост. Мълниеносно Бисеров и дясната му ръка Йордан Цонев бяха изключени от партията. Те обаче успяха да завлекат заедно със себе си още 7 сини депутати и заедно с монархиста Димитър Иванов и Камен Костадинов направиха Парламентарна група за диалог и партньорство. Сините люспи от второ поколение за една бройка не успяха да свалят кабинета на ОДС. Единични случаи на отцепване имаше и в другите лагери - Стефан Воденичаров напусна червените заради обичта им към НАТО, зеленият Александър Каракачанов излезе от ОНС. Евролевицата пък се раздели на два кръжока - на Томов и на Николай Камов.
В двата парламента в края на 90-те вилнееше като хала и Жорж Ганчев, чийто Бизнесблок също непрекъснато се люспеше във всички посоки.
Преди да се появят преките финансови облаги, народните представители ставаха независими или преливаха към други групи най-често поради лични дрязги или сложни игри с парламентарното мнозинство. Непрекъснато се носеха слухове, че трансферите били съпроводени с тлъсти суми.
"Новият морал" на Симеон Сакскобургготски не донесе единство, въпреки царското правителство (2001 -2005 г.) успя да се задържи въпреки центробежните движения в законодателния храм. По средата на мандата от НДСВ се отцепиха две крила - Национален идеал за единство на Никола Николов и "Новото време" на Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. В началото на 2005 г. кабинетът бе заплашен от сваляне, което наложи нововремци да го подкрепят с цената на министерски пост за Севлиевски. В този период обаче се раздвои групата на СДС, след като Иван Костов основа ДСБ и отцепи депутатите си в нова. Отделно свои формации създадоха довчерашни сини тарани като Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски.
Управляващата през 2005-20009 г. тройна коалиция разполагаше с най-внушителното парламентарно мнозинство, но въпреки това не мина без проблеми. Изненадващо, част от царските юристи, начело с Борислав Ралчев и Николай Свинаров, се сбогуваха с НДСВ и направиха Българска нова демокрация. В края на мандата пък Яне Янев успя с различни сини мравки да сглоби парламентарна група на РЗС почти от нищото.
В предишния 41-и парламент хаотичното движение на депутати протичаше по нови правила. Начинът на субсидиране на партиите вървеше на принципа "парите следват депутата". Така всеки народен представител можеше да смени боята и да се договори с новите си партньори голяма част от сумата да остава за него. Носеше се упорита мълва, че разбиването на групите на РЗС и "Атака" по време на правителството на Бойко Борисов е минало по този сценарий. Разрояването на четите на Янев и Сидеров съвпадна с два сериозно скандала в редиците им. Депутати от РЗС разкриха, че техният лидер ги е принудил да подпишат записи на заповеди за 100 000 лв. в негова полза. Парите били застраховка "да не хванат гората". В "Атака" пък 39 кандидат-депутати са подписали документи, че дължат по 150 хиляди евро на 5 офшорни фирми, регистрирани на Сейшелските острови. Дори и вчера еврокомисарката Вивиан Рединг призова прокуратурата да разнищи аферата, датираща от 2009 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
