"Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят", се пееше в "Комунисти, комсомолци, пионери". Това са едни от многото спомени, останали в част от депутатите ни, ходили на задължителното по време на комунизма военно обучение и запас. "Верни на този завет, всички минаваха елементарен курс по военно обучение, включително и жените. В университетите имаше специални часове, но най-весело беше по време на задължителното военно обучение в десети клас. Водеха ни в планината на лагер - някакъв аналог на казармата. С униформи, с общи помещения за спане - момичета и момчета отделно, имаше си часови, който не пускаше никого в лагера, както и дежурни по кухня и по миене на тоалетни. Учехме се да разглобяваме "Калашников" за 18 секунди, да набиваме крак по плаца и да боравим с противогази. Общите спомени бяха за весел купон, за това, че шефовете запасняци се напиваха безпаметно, но въпреки това бяха обект на амурни атаки от по-напъпилите момичета", разказват още депутатите. Ето и част от техните истории.
Тошев с 5 дни арест заради физзарядка
Пет дни в ареста е изкарал сегашният депутат от ГЕРБ и член на комисията по отбрана в парламента Владимир Тошев по време на запаса си. Той си спомня с умиление времето, когато е бил войник и след това запасняк. И сега е на мнение, че военната подготовка помага много на хората да знаят как да реагират, дори по време на бедствие.
Откакто страната ни е преминала през 2004 година към професионална армия, има запасняци и резервисти. "В запас са всички, които имат военна специалност и при извънредна ситуация те подлежат на частична или пълна мобилизация. А резерви са тези, които в мирно време поддържат своята подготовка. И те могат да се извикат на редовна служба за определен срок от време", обяснява още депутатът. У нас има около 3000 резервисти. Броят на подлежащите на мобилизация обаче е секретна информация.
За времето на запаса си и военна служба Тошев си спомня и доста комични моменти.
Неписано правило в казармата например е:
"По-далече от началника и по-близо до кухнята". "Спомням си как забавно се обличат запасняците. Винаги има складове, които се поддържат периодично с дрехи, канчета, обувки. И ако се наложи в запаса, войниците се вкарват в тези помещения и на всеки се раздава по един комплект. Това оборудване обаче не е оразмерено. И така се получава, че след като се раздадат комплектите, всеки започва да си разменя различни номера обувки и дрехи. И е доста забавно", разказва депутатът.
В запаса се ляга в 22 ч и се става в 6 ч. Тошев споделя още, че има задължителни неща като - да ядеш, спиш и да се къпеш поне веднъж в седмицата. "Имаме си даже лаф - Поливане на розите. Това означава, че който не слуша или не изпълнява командите, ще бъде наказан да мие пода", обяснява той. Друго наказание например е да те пратят да белиш лук или картофи в кухнята. "То изглежда лесно, но ако имаш 30 кила лук, не е смешно", казва Тошев.
И той е бил наказван от ротния си. "Даже съм стоял 5 дни в ареста. Аз бях старшина на рота, и една сутрин беше много студено времето. А при нас по време на физзарядката облеклото зависи от градусите навън. И така една сутрин аз трябваше да я водя, но реших да я прекратя три минути по рано. Ротният обаче ме е видял отнякъде и затова ме остави 5 дни в ареста. А това е доста тежко", спомня си още Тошев.
Отличникът Янков управлявал Сливен
Бившият кмет на Сливен Янко Янков, който бе и председател на Комисията по отбрана в парламента, а в момента е депутат от ДПС, има солиден запасни опит зад гърба си. Янков завършва Школата за запасни офицери в Плевен през 1975 година с пълно отличие. Заради успеха си бива предсрочно произведен в офицер - младши лейтенант. Една година бил и командир на взвод, който обезпечавал връзката на командващия Трета армия. Близки на Янков припомнят, че навремето дори бил поканен да остане в редовете на Българската армия, но младият офицер предпочел да завърши висше образование. Така Янков бил пренасочен в запаса към военното контраразузнаване (ВКР). Народният избраник останал командир на контраразузнавателно отделение и всяка година бил привикван запас в школата на МВР. В момента е подполковник по чин. От запасните години си спомня, че у дома държал пълно бойно снаряжение с войнишка мешка, противогаз, каска и въобще пълен екип униформа.
Марков помни целувка от... плъх
Като откъси от популярната книга "Червеи" на Робърт Фланаган звучат спомените от Школата за запасни офицери в Плевен на депутата от Реформаторския блок Костадин Марков. "Една вечер, както спя, усещам нежно докосване по устните, събуждам се и виждам ... плъх", разказва той. "Направо откачих, разкрещях се истерично, събудих останалите в стаята и набързо го заловихме", продължава Костадин Марков. След това всички започнали да кроят планове как да накажат плъха заради това, че ги е събудил. Оказало се обаче, че един от редниците бил голям природозащитник. "Докато умувахме, той грабна плъха и го хвърли през прозореца, за да му спаси живота, само дето забрави, че сме на 4-ия етаж", смее се Костадин Марков. Това обаче далеч не е най-шокиращата история, която помни.
По-възрастните войници ги принуждавали да изнасят етюди - например колата на Кенеди. Аз бях предна дясна гума, трябваше да се търкалям по пода, за да си получа писмото от гаджето например, казва Марков. Дори старите кучета да били доволни от етюда обаче, пускали писмата от 4-ия етаж през прозореца и редниците трябвало да бягат по стълбите, за да ги хванат. Ако пликът падне на земята, не ти го дават, допълва той. Допълнителни перипетии имал синът на известния журналист Иван Гарелов, който карал казарма с Марков. Пъдели го от стаята, когато започвало предаването "Панорама". Викаха му "Гарелов, днес не е ден за свиждане", разказва депутатът. Въпреки че спомените му изглеждат абсурдни, той не таи лоши чувства. Накрая остава само забавното, категоричен е Костадин Марков.
Филипов отложил висше за честта на пагона
Съпредседателят на БДЦ Кънчо Филипов и председател на партия "Лидер", навремето отложил с 2 години следването. През 1981 година Филипов бил приет студент, а тогава за пръв път се задействало правилото, че на студентите им се пазят местата, докато са в казарма. Така Филипов изкарал първо строевата подготовка в Школата за запасни офицери в Плевен. А после като младши лейтенант бил разпределен в поделение 55140 в Стара Загора. Беше артилерийски полк, уточнява депутатът. Филипов признава, че и до днес има запазени приятелства от войнишките години. Важно е младите да имат представа от военно обучение, но това съвсем не означава, че трябва да се връща казармата, казва Филипов. И завършва с добре познатата реплика, че точно в казармата момчетата стават мъже и се учат на дисциплина.
Цочев бягал от взвода при булката
"Завърших през 1971 г. и ме взеха в казармата във Враца, а после ме разпределиха в Станке Димитров - сега Дупница. И всяка събота в един часа, когато военният състав напусне и остане само един дежурен по полк, старшините-школници като мен бягахме", разказва Кирил Цочев от АБВ, който по онова време е ръководил разузнавателен взвод. "Прескачах оградата, тичах по тъмните улички - имахме си тайни явки, където се преобличахме в цивилките - и в София при булката", спомня си той. "И така една неделя вечер взимаме в 12 часа последния влак, но както сме 10 старшини-школници, всички заспиваме - имахме бурен живот - събота вечер не се прибираш. И по едно време се будим и се оказва, че сме изпуснали гарата. И на следващата спирка на Бобошево на 10 км слизаме и тръгваме цялата група към Станке Димитров. Но точно тогава бяхме евакуирани в планината на още 7-8 км на палатки", разказва през смях Цочев. И си спомня: "А по това време старшината, който беше много готин, той ме пусна официално. Обаче ми каза, че в понеделник сутринта в 5.00 часа трябва да застъпя като дежурен по лагера. И в два часа посред нощ, през Балкана, и като ме подгониха едни кучета, аз съм взел две тояги и ги въртя, за да мога да се отърва. Пристигам в 4.30 в лагера и 5 часа строявам войниците. И им казвам: "Правите това, това и това, а мен ме няма - отидох в една палатка, затворих я и спя 2-3 часа". Депутатът си припомня и друг случай, в когато на пл. "Възраждане", откъдето е трябвало да си купи билет за връщане, среща един майор от поделението също на опашката. Но успява да се измъкне, без офицерът да го види. "Те знаеха, че бягаме, но по-добре да не ни виждат. И аз бях с един шлифер - вдигам яката, а жена ми ме пита: "Какво ти става", спомня си той. Проф. Иван Станков също е запазил добър спомен за службата и за времето, в което е бил в запаса - въпреки че по цяла седмица са спали на сламата - без одеяла дори.
Найденов станал капитан I-ви ранг
Военният министър Ангел Найденов от кабинета "Орешарски" е капитан I-ви ранг от резерва. Соцдепутатът и зам.-председател на ПГ на БСП е завършил Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна. Найденов има и дисертация на тема за гражданския контрол на въоръжените сили към Военна академия "Г.С.Раковски".
Говорителят на НС на БСП Атанас Мерджанов и зам.-председател на ПГ на БСП е майор от резерва. В казармата Мерджанов постъпва в Школата за запасни офицери в Плевен, в разузнавателната рота. А втората година е разпределен в Елхово.
Симеонов излязъл хидролог от строя
Лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов също е минал през плаца на ШЗО-Плевен. От там е излязъл звукомер. Бил е в разузнавателния дивизион, а по време на запас е преминал и обучение като хидролог. Казармата е една от най-сериозните школи в живота ми, признава днес Симеонов. Във войнишките си години преминал през отлична физическа подготовка и бил пръв на задължителните дисциплини като бягане 3 км и др. Казармата възпитава в патриотизъм и затова смятам, че трябва да се възстанови, казва лидерът на Патриотите. В първите месеци от войнишкия живот Симеонов и наборите му марширували по центъра на Плевен с часове. Точно тогава държавата се подготвяла за честване на 30 години от 9.IX.1944 г. Очаквано и при нас подготовката за парада продължи с месеци, като елитно поделение трябваше да покажем перфектни умения, спомня си Симеонов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
