Борисов на четири очи с Ердоган

Анкара. Премиерът Бойко Борисов ще разговаря днес с турския си колега Реджеп Ердоган. Срещата на четири очи се очаква да продължи около 50 минути в Анкара, където ще се проведе съвместно заседание на правителствата на двете страни.

Един от основните въпроси, който се очаква да бъде обсъден по време на заседанието, е за конкретните параметри на бъдещата газовата връзка между България и Турция. Проектът предвижда да бъде изградена 77-километрова тръба, която да свърже газопреносните системи на двете страни. България има вече такива проекти с Гърция, Сърбия и Румъния. Това реално ще доведе до газова независимост от руските доставки.

По бъдещата връзка с Турция може да тече газ от Азербейджан. В същото време София и Баку се договориха страната ни да получава на година 1 млрд. куб. метра газ. Очакваното подписване на меморандум по въпроса, което се предвижда да стане по време на посещението на Бойко Борисов, ще бъде израз на добра воля и на задълбочаване на отношенията между Турция и България, отбелязва пред БТА високопоставен турски специалист, пожелал да остане анонимен.

Идеята за изграждането на газопровода е от 2006 г. През ноември 2011 г. беше подписано споразумение за изграждането на българско-турската междусистемна газова връзка. С него двете страни декларираха, че проектът е от стратегическо значение и за двете страни.

В същото време Анкара оценява високо решението на кабинета от 27 януари, с което реши да освободи от визи турските граждани, притежаващи валидни специални (зелени) паспорти. От 2 март те могат да влизат и преминават транзит през територията на България без визи и пребивават на нея краткосрочно до 3 месеца в рамките на всеки 6 месеца. Това, според турските медии, засяга около 4 милиона гастарбайтери в Германия с валидни шенгенски визи, както и състоятелните турци, желаещи да инвестират в България или да почиват в българските курорти.

В българската делегация, водена от Борисов, са включени още министрите Цветан Цветанов, Николай Младенов, Ивайло Московски, Лиляна Павлова, Мирослав Найденов, Тотю Младенов, Вежди Рашидов, Нона Караджова и бъдещият икономически министър Делян Добрев. Делегацията ще присъства на церемония по полагане на венец в мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк. След това премиерът Борисов ще проведе среща с турския президент Абдуллах Гюл в двореца „Чанкая”.

Очаква се по време на визитата да бъдат подписани споразумение за икономическо сътрудничество. Документът създава правна рамка за засилване на обмена на икономическа, търговска и пазарна информация, улесняване на инвестиционните възможности, насърчаване и подпомагане на икономическите и инвестиционните проекти, засилване на ролята на малките и средните фирми.

Ще парафирано още меморандум за развитието на информационните и комуникационните технологии и електронното правителство, спогодба за организацията на международна железопътно-фериботна връзка между пристанищата на България и Турция, както меморандум за създаване на културни центрове. Предвижда се българският да бъде в Истанбул, а турският – в София.

На последното си заседание Министерски съвет също така одобри петгодишна програма за сътрудничество между двете правителства в областта на опазването на недвижимото културно наследство. Тя включва конкретни дейности по идентификация и опазване на обекти на недвижимото културно наследство от взаимен интерес, намиращи се на територията на двете страни.

София планира експедиции в района на Одрин, Къркларери, Визе и Текирдаг, фотограметричното заснемане на сградата на Българската екзархия в Истанбул, на църквата в с. Коюн Баба и на бившата българска мъжка гимназия в Одрин. Предвижда се изготвянето на проекти за реставрация на българския метох при църквата „Св. Стефан” и на сградата на екзархията, за отводняване на дворното пространство на църквата „Св. Георги” и за благоустрояване на българските гробища в Одрин.

Турция вече е третият най-важен експортен пазар за българските компании след Германия и Румъния, с близо 3.4 млрд. лв., или 8.52% от общия износ, сочат данните на НСИ. Суровините заемат най-голям дял от експорта. Най-големият растеж (над 200%) през 2011 г. сред изнасяните стоки от България имат нефтопродуктите и живите животни (основно овце).

По данни на БНБ, общия обем на турски инвестиции в България за периода 1992 – 2008 г. възлиза на 476,1 млн. Щатски долара, което отрежда на Турция 18-то място сред чуждестранните инвеститори у нас. За първите девет месеца на 2009 г. турските инвестиции в България възлизат на 25, 6 млн. щ. д.

Най-голямата турска инвестиция в България е заводът за стъкло “Тракия Глас България” в Търговище, която е на компанията “Шишеджам”. Първият български инвеститор, стъпил на турския пазар е фирма “Приста ойл” – Русе, изградила завод за моторни масла в град Измит на стойност 6 млн. щатски долара.