България официално поиска от НАТО допълнителна бойна авиация, ракетни комплекси, антидрон системи и патрулни самолети за укрепване на отбраната си след зачестилите атаки в Черно море. Това обяви министърът на отбраната Димитър Стоянов днес по време на честването на празника на българските Военновъздушни сили.
София настоява и за разполагане на допълнителни съюзнически сили на българска територия, но окончателно решение от Алианса все още няма. Искането идва на фона на ескалиращото напрежение в региона и ударите срещу търговски кораби в близост до България и Румъния.
Още на 12 октомври премиерът Румен Радев поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването на нападенията срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона. Правителството настоя за съюзническо съдействие при установяването на извършителите, като досега не са открити останки от дроновете, които да позволят категорично определяне на произхода им.
София очаква отговор от НАТО
Стоянов уточни, че писма са изпратени до генералния секретар на НАТО Марк Рюте и до върховния главнокомандващ на съюзническите сили. Българската страна е заявила необходимостта от широк спектър отбранителни способности. „Поискали сме както авиация, така и ракетни комплекси, антидрон системи и патрулна авиация“, заяви министърът.
Той обаче предупреди, че съюзниците разполагат с ограничени ресурси, а допълнителна военна подкрепа очакват също Румъния и балтийските държави. Засега няма потвърждение какви конкретни сили и средства могат да бъдат изпратени в България.
Според Стоянов последните атаки вече променят приоритетите на НАТО. Ако доскоро вниманието на Алианса е било съсредоточено предимно върху Балтийския регион, през последната седмица Черно море също се е превърнало в основен въпрос за сигурността.
България, Румъния и Турция готвят общ подход
Военният министър предупреди, че интензивността на ударите в Черно море продължава да нараства. Особено тревожни според него са последните нападения в румънски териториални води, които показват необходимостта от ускорена модернизация на българската армия.
Стоянов настоя за единна стратегия на България, Румъния и Турция, която да гарантира по-добра координация при възникване на заплахи.
Още на 13 октомври той проведе телефонни разговори със своите колеги от Румъния и Турция. Тримата министри изразиха готовност за задълбочаване на взаимодействието и по-активен обмен на информация за сигурността на корабоплаването. Предстои и среща с участието на представители на отбранителните ведомства и началниците на отбраната.
Нови системи за наблюдение и защита
Българската армия вече е предприела допълнителни мерки за наблюдение на морската акватория и противодействие на въздушни заплахи.
По думите на Стоянов страната разполага с две системи за наблюдение и разпознаване на обекти в морето. Предстои разполагането на трета, която ще използва нова технология.
Паралелно с това България подготвя участието си в съюзнически проект за противодействие на нисколетящи въздушни заплахи. На 14 октомври министърът заяви пред парламента, че присъединяването се очаква до края на месеца. Отделно страната е заявила участие в инициативата Drone Edge с проект за придобиване на 20 антидрон системи на стойност 80 млн. евро.
Пълна защита няма
Военният министър призна, че дори разполагането на допълнителни съюзнически сили не може да гарантира абсолютна сигурност на Черноморския регион.
„Стопроцентова защита не може да съществува“, подчерта той.
Според Стоянов войната между Русия и Украйна показва, че дори най-модерните отбранителни технологии не успяват да предотвратят всички удари с дронове и балистични ракети.
Основната задача на противовъздушната отбрана е да намали максимално риска от успешни нападения и тежки последствия.
Нова операция край Лозенец
Министърът коментира и съдбата на пострадалия кораб „Челси 3“, който се намира на котва на около 10 километра източно от Лозенец.
Предишният опит за изтеглянето му е бил прекратен заради неблагоприятните метеорологични условия. Очаква се нова операция, след като времето позволи безопасното й провеждане.
Стоянов подчерта, че българските военнослужещи са изпълнили възложените им задачи при спасителните действия в изключително сложна обстановка. Той уточни, че установяването на извършителите на нападенията е задача на разследващите органи, а не на армията.
