„Крайните мерки могат да изолират децата“, предупреди психологът д-р Велислава Донкина по повод обсъжданата забрана за достъп до социални мрежи за деца под 15 години. Според нея подобна рестрикция не предпазва, а откъсва подрастващите от реалната комуникация и информация.
Темата предизвика остра обществена дискусия и противоположни позиции между специалистите по психология и киберсигурност.
Крайните забрани не решават проблемите
„Този въпрос стои пред родителите и пред съвременното общество, защото от една страна ние правилно сме идентифицирали, че децата прекарват твърде много време с дигитални устройства и социални мрежи, но от друга страна това действително е светът, в който живеем“, обясни д-р Велислава Донкина пред НоваНюз.
Според нея, вместо забрани, е нужно активно родителско присъствие и личен пример. „Една крайна забрана би могла да възпрепятства децата да общуват със своите връстници и да имат достъп до полезна информация“, посочи психологът.
Тя даде и конкретни примери – родители, които пускат музика от телефона на бебето си, докато го кърмят, или показват видеа в YouTube, за да се нахрани. „Въпросът е свързан с вътрешната регулация и с нашето присъствие като родители“, подчерта Донкина, добавяйки, че дигиталната среда сама по себе си не е враг, ако възрастните умеят да бъдат мярка и ориентир.
Контролът ще дойде чрез дигитална самоличност
От своя страна експертът по киберсигурност Христиан Даскалов разгледа темата през технологичната призма. Той припомни, че в Австралия вече действа закон, който ограничава достъпа до социални мрежи за лица под 16 години, а в някои европейски страни има изискване за родителско съгласие при регистрация на профил.
„От края на 2026 г. всяко европейско правителство ще бъде задължено да създаде дигитален портфейл за дигитална самоличност на гражданите, което ще позволи по-добър контрол върху подобни забрани“, каза Даскалов. Според него тази технология може да бъде използвана, за да се гарантира, че забраните няма да се заобикалят.
Той разшири темата и до един от най-тежките аспекти на интернет – достъпа до порнографско съдържание. „Глобалният трафик на данни е основно към порнографски сайтове“, предупреди експертът, подчертавайки нуждата от по-сериозен технологичен контрол и образователни мерки, а не само наказателни.
Между свободата и сигурността
И двамата гости на предаването се съгласиха, че крайностите не са решение. „Трябва да има баланс между свободата на детето и неговата защита“, обобщи д-р Донкина. Според нея, ключът е не в забраната, а в изграждането на доверие между родители и деца.
Даскалов допълни, че технологиите могат да бъдат съюзник, ако се използват разумно. Така дискусията около „забраната под 15“ се превръща не само в спор за дигиталните правила, а в огледало на по-дълбокия въпрос — дали обществото умее да възпитава отговорни дигитални граждани, без да се превръща в техен цензор.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
