Ученик във Френската гимназия извади пистолет в час. Гръмките заглавия обиколиха медиите в България преди дни, предизвиквайки обществена дискусия за съдбата на момчето. Публикувани бяха всички гледни точки без неговата. Преподавателят във Френската гимназия Светослав Коцев, който е учител на момчето и добре го познава, се свърза със "Стандарт", за да даде своята позиция по случая. Тя ще ви разтърси. Публикуваме я без редакторска намеса.
СВЕТОСЛАВ КОЦЕВ, преподавател във Френската гимназия, специално за "Стандарт"
Ставайки свидетел на една смайваща медийна и обществена кампания по повод на неуместна проява на ученик от софийската френска гимназия, реших, че като учител в нея, съм длъжен да взема отношение. Дължа го на този ученик, на останалите ученици, на колегите си и на обществото, оплетено от полуистини, лъжи и манипулации, изопачаващи до неузнаваемост случилото се.
Имах възможност да науча истината от колегата, който е бил в контакт с ученика от влизането му в стаята до неговото извеждане, и разбрах, че действителността няма нищо общо с изкривеното ѝ представяне.
Ако трябва да характеризирам този опасен член на училищната общност, трябва да кажа, че той е едно особено момче, което често се държи странно, трудно пази самообладание и контролира емоциите си. Това подтиква някои от съучениците му да се държат снизходително към него, или да го провокират, за да могат след това да се подиграват на наивното му поведение. Въпреки недобронамереното им отношение, той никога не е проявявал агресия към тях. Напротив, търси тяхното приятелство, но не го намира и може би затова се стреми да привлече вниманието към себе си.
Вероятно това го е накарало, след като си е купил пневматичен пистолет, който по неговите думи е една играчка, вместо да го занесе вкъщи, да го сложи в раницата и да продължи с него към училище.
Вярно е, че не е имал право да го прави, но това е единственото нарушение, което реално е извършил. И то можеше да остане неизвестно. Ученикът обаче не се е сдържал и като дете, което няма търпение да подържи новата си играчка, сложил скришом няколко сачми в пълнителя. Тези движения са привлекли вниманието на учителя и са отключили последващата ситуация.
Никой не е видял пистолета. Само са подозирали, че има такъв. Той не го е показвал, криел го в шапката си и веднага след приближаването на учителя в чантата, която е затворил. Не е заплашил никого, нито с действия, нито с жестове, нито с думи.
Следва една прекомерна, почти истерична реакция на няколко нива, която създава у мен усещането за преднамерени, целенасочени и режисирани действия. Някой е уловил удобния момент, защото в следващия вече са се сипели упреци към ръководството, а час по-късно първата телевизия е била пред училището.
Оставам с чувството, че ако има агресия, тя е насочена по-скоро в обратната посока. Към въпросния ученик, към училището и неговия директор.
В социалните мрежи и в останалите медии се тиражираха идеи за меркантилни подбуди на училището да толерира провинилия се ученик. Истината е, че неговите родители са със скромни възможности и не са правили никакви дарения. Противно на тези твърдения, единственото, към което сме се стремили още от самото начало преди пет години, е да помогнем на едно объркано проблемно дете. Преди два месеца имахме педагогически съвет, на който в продължение на три часа обсъждахме точно това. И никой не каза стига сме си губили времето.
За разлика от нас, другата институция, призвана да защитава и подкрепя младите хора с проблеми, отсъства перманентно. От десетилетия нито един представител на Агенцията за закрила на детето не е изпълнил служебното си задължение да присъства на изслушване на ученик и родител. Но явно този проблем не е интересен – нулев медиен интерес.
И накрая да се върнем отново при нашия злосторник и да видим какво се случва с него след многото сълзи, афиширани емоции и невероятни хипотези, които предизвика. Той повече няма да стъпи в училище и няма да пречи на никого. Тези, които са плакали, могат да избършат сълзите си, тези, които са треперили, могат да се успокоят, тези които са се хилили ехидно, ще трябва да си намерят друго забавление. Обществото и медиите – друга дъвка.
Нашият ученик преминава в самостоятелна форма на обучение три месеца и половина преди да завърши. Трудно ще се подготви за изпитите, които му предстоят.
На добър час, приятелю! Сигурно ще ти е тежко, но пък успя да направиш много хора доволни и щастливи.
Светослав Коцев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
