През миналата седмица правителството прие кратксрочни мерки за промени в здравната система. Каквo предвиждат те? И какви са плановете на управляващите за развитие на сектора през 2014-а? "Стандарт" потърси отговорите при д-р Нигяр Джафер, депутат от ДПС и председател на парламентарната комсиия по здравеопазване.
- Д-р Джафер, каква е равносметката в здравеопазването след 6 месеца управление, стабилизира ли се системата?
- От началото на това управление на дневен ред бяха поставени много болезнени проблеми, натрупани с години, а не през последните 6 или 12 месеца. Прави чест на правителството, че ги постави такива, каквито са, и прави опит да потърси решение за тях. Мерките за преодоляването им обаче бяха толкова бързо представени, че те изненадаха част от обществото. Странното е, че хората, гилдията, институциите знаят за проблемите и отдавна очакват да се предприемат реформи, но в момента, в който те се предлагат, се наблюдава огромна изненада. Краткосрочните мерки, които бяха приети от Министерски съвет (МС), предизвикаха подобен ефект.
Трябва ясно да си даваме сметка, че ако пациенти и лекари не харесват системата и искат промяната й, трябва да сме готови на болезнени стъпки. Ключовата дума за мен в здравеопазването през тази година трябва да бъде "реформа". Разбирам реакцията на пациентските организации, отношението на съсловните, разбирам реакцията на част от институциите, които трябва да предприемат промени, но хайде веднъж да се обединим около това, че са нужни. През миналата година беше направен опит да се променят нещата с два важни документа - Националната здравна стратегия и Концепцията за спешна помощ. Народното събрание и Комисията по здравеопазване трябва да се включат активно за доизясняване на част от тях. Смятам, че тази здравна стратегия е една от най-добрите, които са предлагани. Тя е съвсем различна от първоначалния си вариант и от стратегиите, които бяха приемани проформа от много Народни събрания преди това. Все още липсват промени в здравноосигурителния модел, но в здравната стратегия ясно е казано, че ще се върви към корекцията му.
- В плана за реализация на здравната стратегия се предвиждаше по-специален режим и финансиране за възрастните хора, какво ще е то?
- В здравната стратегия е записана една много интересна идея за корелация между здравно осигуряване и социална система. Там изключително голямо внимание е отделено на нуждата от взаимодействие между социалните и здравните системи, предвид демографските фактори и липсващото звено на дългосрочните и палиативните грижи. Бих отчела като успех, ако в края на тази година приемем нов здравноосигурителен модел. Но много важно е въвеждането и на нова Национална здравна карта.
- Какъв ще е здравноосигурителният модел - надграждащ или демонополизация на касата?
- В момента, в който имаме яснота, ще го обявим, надявам се да няма много изненадани. Моделът трябва да бъде широко обсъден от експерти, институциите, съсловните организации, а нашата задача е да го облечем в законодателна форма.
- Каква ще бъде Националната здравна карта, с какви функции?
- Екипът на Министерство на здравеопазването (МЗ) каза, че тя ще почива на принципа на осигуряване на равномерен достъп до лечение на населението и на принципа на минимален брой легла по региони. Това означава, че там, където има недостиг от лечебни заведения до този минимален брой, ще се дава разрешение за функционирането на нови. Там, където броят е над нужния, ще трябва да се върви към рестрикции. Много важно е, че в мерките се предвижда оттук нататък разрешения за изграждане на болници да се дават след одобрение на ниво инвестиционни намерения
- Въвеждането на един вид селективно договаряне с НЗОК също беше част от мерките, на какви принципи ще се случва това?
- Няма как само здравната каса (НЗОК) да поставя критерии, те трябва да бъдат изработени и определени от МЗ. Министерството е органът, който трябва да формира здравната политика, да одобрява медицински стандарти, да издава разрешения за нови лечебни заведения. НЗОК само трябва да прилага тези мерки, защото е платец на услугите. Съвсем ясно е, че лечебно заведение, която не е съгласувало създаването си с МЗ, което не отговаря на определените медицински стандарти, на определените правила за добра медицинска практика, което не разполага със специалисти, което не е коректно в отношенията си с пациентите, ще има по-малък шанс да сключи договор с НЗОК. Това е принципът, защото иначе се обезсмисля значението на здравната карта.
- Как ще стане това - касата да сключва договор само с болници, които не подбират леки пациенти?
- Много е лесно - когато се види патологията на определени частни болници, най-често специализирани, ако там няма пациенти в тежко състояние, ако няма пациенти, приети по спешност или са малко, има какво да се свърши от контрольорите. Ако се установи, че има такива болници, това ще е индикатор НЗОК да не сключва договор с тях. Проблемът е, че контрольорите в НЗОК са недостатъчно и затова се предвиждат мерки за съвместни проверки със съсловните организации и служителите на РЗИ.
- В мерките са заложени и някои рестриктивни промени за лекарствата - срок от 2 г. за включване на нова диагноза, за чиито медикаменти да плаща НЗОК, това ли е начинът за контрол на публичните разходи?
- Това са мерки, предложени от НЗОК, разбирам техните усилия да ограничат включването по всяко време на диагнози, това е едно и от исканията на Българския лекарски съюз (БЛС). Там върви сериозен разговор на темата дали е редно касата да дава голям процент от своите средства за лекарства. Има страни, в които този въпрос е решен много категорично - има национални програми, по които се изплащат скъпите лекарства за определени диагнози или групи терапии, както и медицински изделия, които се заплащат от допълнителни фондове, а не от основния. Ето възможност за развитие на допълнителни стълбове в здравното осигуряване. В момента ние сме в парадоксалната ситуация да имаме един фонд, който товарим с все повече и повече задължения и очаквания. Претенцията касата да поема всичко е нереалистична. В този смисъл трябва да развием сегашния модел, като създадем възможност и други да се ангажират с подобни плащания.
- Има идея и да се въведат задължителни отстъпки за повечето лекарства по НЗОК, как ще стане това?
- Мерките ще засягат законовата и подзаконовата нормативна уредба, където е редно да се разпишат част от подробностите. Сегашните предложения засягат ефикасността на разходите за медикаменти. Въвеждането на отстъпки трябва да се разглежда много по-широко - в смисъл на договаряне с фирмите с притежателите на разрешителните за употреба. Ще бъде грешка да се отиде отново в посока на договаряне на конкретни отстъпки за конкретен медикамент. Трябва да се погледне по-глобално - цялото портфолио, обемът медикаменти. В противен случай ще продължаваме да се чудим защо фирмите са отказали около 300 медикамента да бъдат продавани у нас и са ги изтеглили.
- След като ще променяме здравноосигурителния модел и ще имаме различен тип платци, тези мерки приложими ли са?
- Резонен е въпросът, че краткосрочните мерки трябва да са в унисон с дългосрочните стъпки, които ще се предприемат. Този същински дебат трябва да се проведе, когато имаме възможност за подпомагане от друг здравноосигурителен модел. Абсолютно нереалистични са предположенията, че тази каса може да поеме всичко. От години говорим, че дейностите са недофинансирани. Чест прави на касата, че тази години предложи повишение на ред клинични пътеки, но иновациите вървят напред и ще изискват все по-голям ресурс за прилагането им, ще има все по-скъпи медикаменти, все по-съвременно лечение във всяка една област на медицината. Разбира се, не можем да избягаме и от разговора за ефикасността на контрола върху публичния ресурс.
- Тази година НЗОК ще има ли възможност да плаща всичко, което болниците ще изработят, законът за публичните финанси не ограничава ли това?
- Законът за публичните финанси е с презумпция да се даде повече прозрачност и да направи обществено достояние харчовете. Не мисля, че неговите текстове трябва да се обсъждат със страх, че държавата извива ръцете на институциите. Няма сериозна разлика между това, което е заложено, и това, което ще бъде факт при плащанията на болниците. С механизмите, които бяха заложени в бюджета на НЗОК, ще може да се работи предвидимо. Но има и достатъчно буфери - не само оперативния резерв, а и онези 104 млн. лв., за които толкова неща се наговориха и с които са свързани тези краткосрочни мерки. Промените трябва да бъдат част от дългосрочната стратегия и важните неща, които очакваме да се случат тази година като стартиране на елементи от електронното здравеопазване. Това е част от другата тема - за контрола в системата. Когато искаме все повече и повече, трябва да се търси балансът, защото неефективността е факт, който никой не оспорва.
- Все пак Законът за публичните финанси позволява ли актуализация на бюджета на НЗОК?
- Прекалено рано е да се говори за актуализация на бюджета на НЗОК. Дали сме възможност за използването гъвкаво, ако се наложи, всеки месец на 5% от резерва на касата. Мисля, че другото е опит да се драматизира ситуацията.
- Освен че ще се бори неефективността, няма ли да се вкарат и повече средства в системата с промяната на здравноосигурителния модел?
- Това е целта, да се даде възможност за финансиране на повече медицински дейности, скъпо лечение. Това може да става чрез надграждащо лечение при един основен пакет за касата, ако се спрем на този модел, или с много ясни правила за контрол, ако отидем към пълна конкуренция. Но няма как да искаме повече средства без ясни правила за контрол.
- Каква е идеята за 8-процентната вноска - ще се запази ли?
- Най-вероятно това, което ще се случва с вноската или нейното преразпределение, ще се презентира с модела, който бъде избран. През тази година съм сигурна, че ще бъдат факт две неща - електронна карта или личната карта с идентификационен код и електронна рецепта. При наличието на електронна карта няма как да има съмнение за надписване на дейност - ако пациентът сам с картата си е показал присъствието си в болницата, при личния лекар, лабораторията, не може да има злоупотреби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
